Айтос – град на орли, легенди и пътешественици


Ще ви пренеса назад във времето, когато се е зародил древният град –  Аетос. През вековете той се е подвизавал с различни имена –  Астос, Ейдос, Аквилия, но коренът на всички наименования идва от гръцки и означава „орел” или „орлово гнездо”. През Възраждането  градът е наричан Орловец, a днес носи името Айтос.

Според византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен градът е кръстен на средновековната кула „Аетос”, издигната между 650 и 750 г. Останките от три кули и днес напомнят за древните времена.

2

За града, чийто символ е орелът, са сътворени множество легенди, които айтозлии разказват и до днес.  Едно от най-старите предания ни връща в света на митичния музикант Орфей. Неговият ученик и последовател Аетос поставил основите на град, който нарекъл на свое име.

Според  друга легенда наименованието на града означава „Орлово гнездо”. Причината е, че Айтос бил един от последните градове, паднал под Византийско робство. Заобиколен от възвишенията на Стара планина, той е бил труднопревземаем като истинско орлово гнездо.

1

Най-популярното предание разказва за един цар, който бил нападнат от мечка, докато ловувал. Той бил повален на земята и точно преди животното да замахне с лапа, на помощ му се притекъл един орел, който изкълвал очите на звяра. Докато царят лежал в безсъзнание, неговата дружина дошла и убила орела, защото помислила, че той е нападнал техния владетел. Когато се събудил, царят разбрал за случилото се и много се натъжил. За благодарност към птицата-спасител той поръчал целия град да бъде оформен като орел.   

И днес на един от хълмовете над Айтос гордо се издига паметник на орел. Ако се изкачите до него, пред вас като на длан ще се открие гледка към целия град. Тогава с почуда ще откриете, че той наистина е с форма на орел в полет. Откъде знам ли?…

3

По тези хълмове бяха едни от първите ми „пътешествия“. Откривах и изследвах по детски необятния свят на природата. Изкачвах се до статуята на орела, за да наблюдавам град от високо. Губех се между младите борове и се намирах на широките поляни. Спусках се и се изкачвах по малките, прашни пътечки. Любувах се на волността и свободата. Откривах чудни места – скалното светилище „Казаните“, известно още като Кралимарковите стъпки. Изкачвах се до него и надничах в щерните. В тях се събираше дъждовна вода. Вглеждах се в нея, но всъщност виждах само отражението си. После се спусках към величествения скален феномен „Тримата братя“ – пазителите на града. Но за тях ще ви разкажа в друг пътепис…

Сега просто исках да ви въведа в моя свят, в моя град и с едно намигване да ви кажа: „Помнете откъде сте тръгнали!“ Понякога дори най-незначителните детайли от нашето детство, от нашето минало, могат да ни бележат със знак, който да носим в сърцето си за цял живот!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s