Карлово – градът на Васил Левски, сгушен между прегръдките на Стара планина и Средна гора. Може би това са първите асоциации, които ви идват на ум, когато чуете за този град. Той е родил още много достойни за уважение българи – Евлоги и Христо Георгиеви, за които вече ви разказах, д-р Иван Богоров, Христо Проданов. Нека заедно да се разходим по улиците на старо Карлово и открием, притаените под стрехите, забравени истории.
Разходката ми започва от най-старата сграда в Карлово, издигната през 1485 г., Куршум джамия. Построена е от тогавашния местен владетел Карлъзаде Али бей и е наречена така заради оловния ѝ покрив. Известна е и с името „Оловна джамия“.
Над вратата на джамията е съхранена каменна плоча с надпис на арабски език, който гласи, че храмът е построен през 890 г. по хиджри ( т.е. мюсюлманското летоброене), която съответства на 1485 г.
На северната стена, над вратата на джамията и малко встрани от нея, е построен широк вътрешен балкон, наречен махфил – женско отделение. Подът на преддверието и молитвеният салон са били покрити със 6-стенни керамични плочи, наподобяващи пчелни килийки.
Джамията е служила за разделяне на българската от турската част на града. Сигурно ще ви направи впечатление, че минарето е запазено само до нивото на купола. Съществуват различни теории относно неговото събаряне – според една това е станало по време на Руско-турската война през 1878 г., според друга карловци го разрушават по време на Балканската война, а има и трета, според която е паднало по време на Чирпанското земетресение през 1928 г.
Повече от 100 години храмът не е действащ и е обявен за паметник на културата. Днес той е сред най-емблематичните сгради в центъра на града.
Спускам се по малката калдъръмена уличка, която понася нозете ми покрай красиви възрожденски къщи. Някои са бели, други червени, а трети оранжеви. Красивите дървени капаци по прозорците са отворени, сякаш ме поздравяват.
В някои къщи греят рози и хортензии, а в други тънки паяжини са оплели тежките катинари по портите. Говорейки за къщи, се сещам да ви спомена за туристическия комплекс „Старинно Карлово“. Той включва 5 прекрасни къщи – паметници на културата. Това са: Къща Белият двор, къщата на Райно Попович (виден възрожденски учител, при когото е учил и Евлоги Георгиев), Патевата къща, Патевата мааза и Бухалов хан. Докато се разхождате, зад тях като сцена от филм се разстила великият Балкан…
Ще познаете Патевата къща по красивата карловската маслодайна роза, която цъфти в двора ѝ. Всеки може да бъде част от това вълшебство, да отнесе в дома си неповторимия вкус на балканския чай или билковата ракия.
Можете да научите повече за лечебните качества на билките и да се запознае с традициите на розопроизводството и козметиката с етерични масла в Патевата къща.
Патевата мааза е построена през 1863 г. от Васил Патев, наследник на известния търговец на платове, клониални стоки и манифактура Патю Хаджиминчев. Маазата се състои от дюкян и склад. Днес тя работи като информационен център, където посетителите могат да научат повече за комплекс „Старинно Карлово”, както и за други забележителности в града и региона.
В къщата на учителя и книжовник Райно Попович ще видите къде е посрещал и преподавал на своите ученици. Тук ще можете да изработите оригинален документ на автентична печатна преса. Можете сами да си направите картички с печат с роза или да напишете любимата си буква на кирилица, или глаголица, върху ръчно изработена хартия с истинско гълъбово перо и мастило!
В къща Белият двор властва магията на живописта. В нея се провеждат обучения и демонстрации в различни живописни практики и се експонират най-добрите образци на местни художници.
До нея се намира Бухалов хан. Тук можете да научите повече за историята на Карлово, както и за знайни и незнайни карловци, допринесли за развитието на нашата история и култура. Можете да се насладите на сръчността на днешните майстори, които с вещина и любов ваят дървото и метала, използват виртуозно тъкачния стан и куките за плетене на калоферска дантела. Бухаловият хан е духовно място, където всеки може да почувства българските си корени, да се слее с предците си и да продължи пътя си пречистен и още по-влюбен в България.
Тук можете да се изкушите с кафе на пясък, сладко и локум от рози, както и други десерти, приготвени по стари карловски рецепти.
Не пропускайте да видите и един от символите на града – паметника на Васил Левски. Той се намира да едноименния площад в града, между църквите „Св. Николай“ и „Успение Богородично“.
Построен е през 1903–1907 г. по проект на скулптора Марин Василев. Левски е изобразен в цял ръст, с револвер в ръка. До него има ревящ лъв, олицетворение на разбунтувалия се български народ срещу поробителя. В долната част на паметника са изброени имената на жители на Карлово, загинали в борбата за Освобождение на България през юли и август 1877 г.
Църквата „Свети Николай“ е издигната през 1847 г. от майстори-строители от Карлово и Брацигово по проект на майстор Никола Троянов. Иконите в нея са дело на Никола Доспевски и Иван Зографски. На 20 юли 1877 г., по време на Руско-турската война, в Карлово вилнеят черкези и башибозук. Тогава в църквата се укриват много жени, мъже и деца, но всички са изклани. На югозападната стена, на мястото където е извършено страшното клане, има паметен знак. В двора на църквата пък се намира гробът на Гина Кунчева, майката на Васил Левски.
Изключително впечатляваща е камбанарията към храма, построена през 1890 г. Погледнете ли към върха ѝ, ще се прехласнете по величието ѝ. Срещу църквата се намира Историческият музей, където можете да научите още паметни моменти от миналото на Карлово.
Църквата „Успение Богородично“ е завършен през 1851 г. от майстор Атанас Мазнев от Брацигово. В нея няма стенописи, но са възстановени икони от представители на Самоковската художествена школа, сред които Станислав Доспевски. В този храм е служим самият Васил Левски. Рядко срещана негова фотография се съхранява в Неделното училище към църквата.
Карлово – град на будни и достойни българи! Ако знаете как да слушате, ще чуете заветите им, от които най-силно се нуждаем именно днес! Подвизите на Левски, Евлоги и Христо Георгиеви, Райно Попович, д-р Иван Богоров може и да ни изглеждат твърде далечни, трудни и недостижими. Но знайте, че все пак те са дело на хора, родени тук, в България. Хора с кауза, заради която си струва да живееш и да умреш…
Пътеписаници 