C`est la vie

За лайковете – крадци на спомени


Този текст е за хората, които предпочитат преживяванията пред вещите,
… и за всички останали.

Няма да ти обяснявам колко е хубаво да се пътува, колко е полезно, както за физическото, така и за психическото ти здраве, и как спомените са много по-ценни от вещите. Не мисля и да те убеждавам да пътуваш повече, нито да те мотивирам да станеш от дивана, да оставиш телефона и просто да тръгнеш нанакъде.

Това, което ще направя, е да ти разкажа една история. Тя се случи днес.

Палецът ми се изтърка от скролване в Инстаграм. Очите вече ме болят от взирането в светещия екран, макар да съм намалила светлината. Усещам леко напрежение в главата от всички снимки на усмихнати хора, нереално цветни пейзажи, апетитни храни и… продуктово позициониране. „Продавачи на илюзии“ си мисля за хората, които са превърнали профила си в сергия.

pexels-photo-1092671

После се замислям за себе си.
Аз не обичам илюзиите и на продавачите не се радвам особено.
Обичам да вървя по чукарите, да ме пече слънцето и да мирише на гора.
Обичам хората, които мислят и които имат времето да го правят редовно.
Обичам да не знам какво ме чака зад завоя.
Обичам да говоря и да мълча до пътя, да се смея с пълно гърло, да тичам и да подскачам по надолнището.
Обаче не го правя.
Стоя и продължавам да скролвам в Инстаграм, защото е по-лесно, „по-достъпно“, но и много…. много по-скучно.
Аз не обичам скуката, твърде предвидима е.
Продължавам да гледам „сторита“ и да получавам „нотификейшън-и“.
Доста тъпо.

Защо не правим нещата, които наистина искаме?
Май имам отговор на този въпрос: Защото харесваме представата за тях, но не и реалното им осъществяване.

Случвало ли ти се е да си кажеш: „Искам да отида на палатка!“?
Истината е, че няма да отидеш, защото е много по-лесно да лайкнеш някоя палатка в Инстаграм, отколкото да си вземеш такава, да я разпънеш, да си носиш шалте и спален чувал, да се помъчиш да си направиш удобна възглавница, да не си забравяш челника, канчето и още 101 неща.

Но всичко това не се вижда в Инстаграм, нали? Там остава само хубавата гледка от палатката рано сутрин.

scott-goodwill-y8Ngwq34_Ak-unsplash

А ухапванията от комари? Тоалетната в гората? Безсънните и студени нощи?  – тях не ги снимат, но повярвай ми, има и такива!

Но знаеш ли какво друго не се вижда в Инстаграм?
Пукането на съчките в огъня, блясъка в очите, потъващите в мрака очертания на дърветата, изгревът на първите звезди, ароматът на сутрешна гора, звукът на сърцето, което чуваш в ушите си, докато се притискаш към земята.

people-2561455_1920

Всеки ден имаш шанс, всеки ден правиш избор дали да лайкваш чужди усмивки или да създадеш повод за твои собствени.

Повярвай, те ще светят, дори след като екранът на телефона угасне!

pratik-gupta-CNOo9ZMBqRM-unsplash

Ако статията ви е харесала, последвайте страницата на
Пътеписаници във Facebook и Instagram.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: