За лайковете – крадци на спомени

Този текст е за хората, които предпочитат преживяванията пред вещите,
… и за всички останали.

Няма да ти обяснявам колко е хубаво да се пътува, колко е полезно, както за физическото, така и за психическото ти здраве, и как спомените са много по-ценни от вещите. Не мисля и да те убеждавам да пътуваш повече, нито да те мотивирам да станеш от дивана, да оставиш телефона и просто да тръгнеш нанакъде.

Това, което ще направя, е да ти разкажа една история. Тя се случи днес.

Палецът ми се изтърка от скролване в Инстаграм. Очите вече ме болят от взирането в светещия екран, макар да съм намалила светлината. Усещам леко напрежение в главата от всички снимки на усмихнати хора, нереално цветни пейзажи, апетитни храни и… продуктово позициониране. „Продавачи на илюзии“ си мисля за хората, които са превърнали профила си в сергия.

После се замислям за себе си.
Аз не обичам илюзиите и на продавачите не се радвам особено.
Обичам да вървя по чукарите, да ме пече слънцето и да мирише на гора.
Обичам хората, които мислят и които имат времето да го правят редовно.
Обичам да не знам какво ме чака зад завоя.
Обичам да говоря и да мълча до пътя, да се смея с пълно гърло, да тичам и да подскачам по надолнището.
Обаче не го правя.
Стоя и продължавам да скролвам в Инстаграм, защото е по-лесно, „по-достъпно“, но и много…. много по-скучно.
Аз не обичам скуката, твърде предвидима е.
Продължавам да гледам „сторита“ и да получавам „нотификейшън-и“.
Доста тъпо.

Защо не правим нещата, които наистина искаме?
Май имам отговор на този въпрос: Защото харесваме представата за тях, но не и реалното им осъществяване.

Случвало ли ти се е да си кажеш: „Искам да отида на палатка!“?
Истината е, че няма да отидеш, защото е много по-лесно да лайкнеш някоя палатка в Инстаграм, отколкото да си вземеш такава, да я разпънеш, да си носиш шалте и спален чувал, да се помъчиш да си направиш удобна възглавница, да не си забравяш челника, канчето и още 101 неща.

Но всичко това не се вижда в Инстаграм, нали? Там остава само хубавата гледка от палатката рано сутрин.

А ухапванията от комари? Тоалетната в гората? Безсънните и студени нощи? – тях не ги снимат, но повярвай ми, има и такива!

Но знаеш ли какво друго не се вижда в Инстаграм?
Пукането на съчките в огъня, блясъка в очите, потъващите в мрака очертания на дърветата, изгревът на първите звезди, ароматът на сутрешна гора, звукът на сърцето, което чуваш в ушите си, докато се притискаш към земята.