Пътеписаници

Потегляме към Косово, но няма да напускаме пределите на България. Навлизаме в любимата Родопа планина, където гората пее нежна песен. Пристигаме в село Косово, а гората е постелила зелена черга. Махалите на селото са разпръснати като палави деца, а през тях като вени протичат четири непресъхващи рекички. Тук къщите нашепват стари истории…

Няма да ви разказвам за миналото на селото, нито за майсторски изваяните къщи, тежки дувари и каменни покриви. Ще ви разкажа за упойващия аромат на свобода, повея на вятъра, търкалящ мечти и за красотата в най-малкото стръкче трева.

Косово току-що се е окъпало в сутрешната роса и се събужда за новия ден. Улиците са пусти, а над гората се стели мъгла, сякаш в нея се е скрил огнедишащ дракон.

Небето е осеяно с облаци, пълни с мечти. Какви мечти ли? Каквито си намислиш! Те са там, витаят, летят и чакат да бъдат сбъднати. Гледайки ги от земята изглеждат далечни, но истината е, че са на миг разстояние. Мигът, в който решиш да действаш, да твориш, да сътворяваш. Лесно е, ако не се страхуваш от провал.

Тук в планината сякаш страхът намалява. Силата расте и е по-устойчива, като каменните стени на къщите, яките дувари и сърцата на старите българи. Моля се и сегашните ни сърца да са здрави, но най-вече пълни с мъдрост и любов. Да обичат, да прощават, да се смеят.

Ей такива сърца живеят 100 години на земята и вечно в душите на другите. Те сякаш се разпръскват на малки парченца, които се затъкват в чуждите сърца и светят. Правят ги по-добри. Топлят ги и им дават сила.

Бъдете силни и днес! Докоснете се до всички хора и места, които искате да видите, в сърцето си. Знайте, че всичко е възможно и утрото зависи от днешния момент. Нека се замислим: Добър ли съм към себе си? А към другите? Правя ли това, за което ме бива? Помагам ли? Щастлив ли съм? Обичам ли живота? Живея ли живота? Отговорете си наум.

Усмихвайте се на живота, той е вашето огледало!

И пътувайте… просто защото можете да го направите!