Какво ново?

Вземи книга, направи добро – Маргарита Русева дарява приходите от първата си книга на хора в Родопите


Когато човек е поставен в извънредни обстоятелства, ясно проличава истинската му същност. Лошите примери са прекалено много, затова ще ви разкажа за един добър. Вие също можете да станете част от него!

Запознайте се с Маргарита Русева, или просто Марги, която умее да улавя най-фините човешки емоции през обектива си. Рисува ги не само със светлина, но и с думи, което се среща много рядко. Когато се запознах с нея в края на 2018 г., си помислих, че това е необикновено момиче и явно не съм грешала. Зад зелените ѝ очи прозираше едно голямо и чисто сърце.

Пет поредни лета (от 2008 до 2013 г.) тя прекарва в Родопите, по-точно в Триград. Там работи върху първата си книга „ДАЛЕЧНИ ПЕСНИ“, посветена на хората от този край. В снимки и думи тя разказва за необикновените им съдби и извираща човечност.

„Свързвам този период с едни от най-хубавите хора, мигове и приятелства в живота ми… Срещнах хора, които ми показаха какво е доброта, човечност, откритост… Сега бих искала да ги видя отново всички, да ги прегърна…“, споделя тя.

В извънредното положение, в което сме поставени, Марги решава да помогне на хората в Триград и околните села. Ето какво пише тя:

„Моля ви, подкрепете ме в тази инициатива. В следващите постове ще споделям снимки от тези пет незабравими години – фотографии от книгата и разкази, лични спомени, материали, които не са влезли досега… А в замяна ВИ МОЛЯ ДА ИМ ПОМОГНЕМ ЗАЕДНО в този труден момент. Бих искала всяка продадена книга „ДАЛЕЧНИ ПЕСНИ“ на стойност 44 лева да подпомогне хора от Триград и околните села. Това са мои авторски бройки и по този начин всяка една продадена книга със 100 % от приходите ще подпомогне някой възрастен човек в района. В инициативата се включва и Емо Гогушев, приятел и кмет на село Триград, който ще следи средствата да стигнат там, където са най-нужни.
НЕКА НОСИМ КОРОНИ ОТ ДОБРОТА! Това са единствените корони, които съществуват…

Ето и един от прекрасните разкази на Марги:

ОБИЧ

Отдалече я видях. Беше седнала на слънце, отстрани, до старата си къща. Също както миналото лято.
– Добър ден! – викам още от завоя.
– Добър ден, милата ми дъщеринка… – не ме вижда още, ама знам, че ме е познала. – Мила душе, мила, мила… – прегръща ме и ме стиска силно, сякаш е моята баба.
– Как сме, бабо Юркe?
– Оох, кат сяка стара баба… – Гледам я, ама не ѝ вярвам.
Тъй разправяше, когато ме заведе в къщата си. Отвори капака към долния етаж и пъргаво изчезна по една стръмна стълба. Върна се с табла, а на нея мляко, картофи и баница. После ме сложи да спя, миналото лято, а наоколо тиктакаха четири шарени будилника. Всеки часовник отмерваше различно време. Като в приказките…
– Виж, нося ти нещо – казвам.
– А, не мой тъй – усмихва се. – Ша та набия.
– Това са снимките, бабо Юрке, дето те снимах тогава. Помниш ли?
– Хаа, милото. Че как да не помня. Виж, виж, видиш ли? Смее се и се хвали баба Юрка на съседката, дошла да види каква е тая врява.
– Изкарала мa на снимка, милата дъщеринка, милата…
После се смеем, после ми пее песни, говорим си… Над селото гората е застинала в тъмна ивица. Под обедното слънце площадът и празните улици са като нарисувани.
– Обед стана – изведнъж казва баба Юрка. – Айде да идем вътре. Шa нагоди огън, имам леща, шa хапнем.
– Не мога, път ме чака, трябва да вървя – казвам.
– Мàлчи, мàлчи. никъде не мой ходи сега.
– Не мой, ама трябва, бабо Юрке.
И се сбогувахме. И тръгнах.
Знаех, че ще бъде същото, както миналото лято, когато бабката ме нагости, сложи ме да легна, много ме глези, сякаш наистина беше моята баба… И когато четирите шарени будилника тракаха приспивно, и сънувах чудни сънища… Но не можех да остана сега. Трябваше да свърша една-две работи, нямаше как. Отнесох топлотата от тая къща, както миналото лято. Толкова много топлота бях получавала рядко. И винаги, когато ми беше тежко, се сещах за баба Юрка. И сякаш всичко се оправяше. Или почти. „Милата ми дъщеринка. мила душе, мила, мила…“
Колко обич… Колко много, много обич. Като в приказките.

фотографии и разказ от книгата „ДАЛЕЧНИ ПЕСНИ“

автор и фотограф: Margarita Rousseva
художествена обработка на разказите и по идея на: Raymondo / Раймондо

Книгата „ДАЛЕЧНИ ПЕСНИ“ може да поръчате на лични съобщения през фотографската ѝ страница или на личния ѝ профил Margarita Rousseva. Книгата включва 40 черно-бели фотографии и 19 автентични разказа. Предлага се и на английски език. Поръчките се доставят чрез ЕКОНТ.

Аз вече поръчах своята бройка, ще се радвам, ако и ти направиш същото!

Ако статията ти е харесала, последвай
Пътеписаници във Facebook и Instagram.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: