Приключения

Беглик Таш и тайните знания на траките


Беглик Таш (или Бегликташ) е от онези места, от които си тръгваш с повече въпроси, отколкото отговори. С него се свързват древните траки, тайнствени ритуали, астрономически обсерватории, слънчеви календари, енергии, мистика и още много.

Намира се на около 4 км от Приморско, на най-високата точка на Маслен нос – мястото, където Странджа планина се спуска до брега на морето. Целият комплекс е доста по-голям от това, което е разкрито към момента. Той продължава чак до морските вълни, потънал в зеленина.

Официално Беглик Таш е назован като тракийско скално светилище. Малцина обаче знаят какво наистина значи това и за съжаление аз не съм от тях. Официалната наука повтаря една и съща песен за „жертвоприношения“, разливане на вино и т.н., което е прекалено повърхностно. Не знайно защо не се акцентира върху семантиката на ритуалите и истинската причина, поради която се изпълняват. Май и днес истинското познание е в ръцете на малцина. Сигурно така е най-добре…

Първото, което ме впечатли, е размерът на целия каменен ансамбъл, второто – изваяните форми на всеки камък, а третото – енергията. Разбира се, тук нищо не е направено случайно. Всичко има стриктен замисъл. Смята се, че скалният комплекс е изпълнявал три основни функции – на храм (светилище), часовник и календар.

Каменният трон, на който стоя, е част от светилището. От него жрецът е ръководил тайнствените ритуали.

Усещането да стоиш на трона е особено. Сякаш скалата е съхранила паметта за древните практики, случвали се тук. Стоейки на него, цялата скалната площадка се разкрива пред погледа ми като на тепсия.

Виждам един камък, сякаш срязан на няколко парчета. Това е Посеченият камък. Местните разказват, че през 50-те години на миналия век е бил взривен. Тогава е имало план мястото да се превърне в каменоломна, който за щастие не се осъществява.

Беглик Таш крие още много тайни, една от които е астрономическият слънчев часовник. Той е бил изграден от 16 плоски камъка, от които са останали само 7. Те вече не са изправени, а са по-скоро приличат на повалено домино.

Голямата стрелка в часовника е внушителният камък Апостол Таш. Огромният скален блок, приличащ на сърце, е идеално балансиран само върху три опорни точки. Под него се образува празно пространство, в което често можете да видите някой посетител да лежи или просто да преминава през него. Някои споделят, че усещат прилив на енергия, а други, че тръпки минават по цялото им тяло.

Зад Апостол Таш се намира Свещената пещера. Това е главният долмен, който прилича на утроба. Може би той е бил използван за едно своеобразно прераждане на посветения в тайнство човек.

Едно от най-любопитни за мен места е Лабиринтът. Той се намира в североизточната част на Беглик Таш и е изграден от големи монолитни скални блокове.

Преминаването между тях изглежда невъзможно, но когато влезеш вътре, сякаш скалите ти правят място, за да преминеш.

Според легендата само чистите души успяват да излязат безпроблемно през лабиринта. Той е като очистване. Сякаш студеният камък изсмуква всички нечисти мисли и чувства от човека и го изпраща пречистен.

В края на пътеката се намира Къщата на Оракула, която представлява останки от жреческо жилище. Истината обаче е, че скалният комплекс на Беглик Таш продължава много отвъд нея.

Сякаш чака времето, в което отново ще се възроди…

Ако статията ти е харесала, последвай
Пътеписаници във Facebook и Instagram.

4 коментара

  1. В Странджа до с.Долно Ябълково има абсолютно същия комплекс,като някои от фигурите са по запазени.Води се като Марков камък.Ако имате повече информация,може ли да я споделите.

    Харесвам

Вашият коментар