Вили и Веси от „Армаганъ“: Да пазим корените си, тогава и клоните ще са здрави, и дървото ще дава плодове!

Има хора, които усещаш близки още с първите разменени думи, с първите срещнати погледи и топли усмивки. Допирателните в светогледите са толкова много, че на места напълно се препокриват. А когато споделяте и обща страст, единомислието ви е в кърпа вързано. Когато човек пише подобни обобщаващи въведения, обикновено има предвид един единствен човек.

Този човек днес е Вили Златева – слънчева дама с любов към българския фолклор, скътан в старите ракли. Жена, търсеща начин да предаде традициите на съвременен език. Така се ражда „Армаганъ“ – продуктова линия, вдъхновена от българските шевици, народни носии и родова памет. Тя е преклонение пред българския фолклор и желание да пренесе магичната му красота и смисъл в съвремието!

Разбира се, Вили не е сама. Екипът на Армаганъ включва членове на семейството и приятели. Народът хубаво го е казал: „Сам човек е за никъде…“, а тя е късметлийка да е заобиколена от талантливи и можещи хора. Красивите рисунки на български моми са дело на братовчедка ѝ – художничката Веселина Цветкова. Вижте какво споделиха двете дами за магията да претворяваш родния фолклор в безценен армаган!

Като за начало би ли се представила с няколко думи  – откъде си, с какво си се занимавала досега?  

Вили: Родена съм в Пловдив, но съм израснала в малко градче в подножието на Балкана  – Вазовият Сопот, родителите ми и техните родители са от селца в двата края на Розовата долина и там е минало детството ми. После студентство във Варна (завършила съм икономика), последвах любимия в Бургас … и морето победи на този етап. 🙂 Но и  днес, когато пътувам по Подбалканския път, минем ли Казанлък, отвътре ми трепка, а дойде ли май, розите ми липсват и все ме дърпа натам.

Основно се занимавам с реклама – скоро агенцията ни ще навърши 25 години. Опитът в предметната реклама помогна да „изкристализира“ идеята за армаганите и преди година и половина създадохме онлайн-магазина www.armagan.bg. 

Вили вляво и Веси вдясно

Откъде почерпи вдъхновение за продуктовата линия „Аргаманъ“? Разкажи как започна всичко.

Вили: Всичко започна преди години от трудността да открием хубави, стойностни и на разумни цени подаръци за наши близки в чужбина. Жалко беше, че освен в магазините на „Задругата на занаятите“ и в музеите, не можеше да се докоснеш до традиционно български мотиви. На пазара имаше дрехи, сувенири, бижута и др. с африкански, индиански, индийски и какви ли не чужди орнаменти. А богатството и колоритът на нашите шарки и шевици го нямаше, само едни и същи скучни, еднообразни сувенири, правени в Китай. И решихме да опитаме сами – първите „армагани“ бяха за наши лични подаръци. Видяха ги наши приятели, харесаха ги и направихме за техни клиенти – чужденци. Постарахме се да пренесем красотата от бабините ракли в ежедневието, да създадем практични съвременни продукти – носители на българския дух и традиции. Прекрасните шевици и носии предизвикват у нас гордост и възхищение, иска ни се да споделим и умножим това усещане… 

Кои бяха първите продукти, които пуснахте на пазара? 

Вили: Тефтерчета с корици от плат, ръчно шити с цветен шнур и с принт на шевици. Имаме ги още в продуктовата гама. И керамични чаши с шевици – това бяха първите чаши с мотиви от български шевици на пазара въобще. Нямаше други. Една клиентка, собственичка на магазин за сувенири в стария Пловдив, казваше: „Момиче, направи нещо… Ще ти откраднат идеята…“. 🙂 Вече има много и различни чаши с шевици на пазара. 

Част от продуктите носят лика на красиви български моми в народни носии? Кой е автор на рисунките? Имат ли си те прототип?   

Вили: Авторът на рисунките е Веселина Цветкова. Нашите майки са сестри. Много сме близки. Тя е една изявено творческа личност с многостранни таланти. Има „око“ и „златни ръце“. Рисува, измисля модели, шие, занимава се понякога и с интериорен дизайн… Не ѝ остава време да реализира всичко. Абсолютен перфекционист в работата си, много взискателна към себе си и към всяко нещо наоколо. 

Рисунките нямат конкретен прототип, в смисъл само един модел, но не са художествена измислица. Всяка рисунка е един вид компилация от видяно, прочетено и искрица вдъхновение. Тя е резултат от проучвания, разглеждане на снимки и т.н. Искахме да събудим любопитството, като покажем интересни носии по автентичен образец, да накараме „да ги пожелаят“ в ежедневието си. Но нека дадем думата и на авторката:

Веси: Прототипите са автентични, почти 100-годишни носии, от старите ракли… Търсим и използваме за рисунките стари носии, богати на орнаменти и накити от различни региони в България. Привлякоха вниманието ми по-малко популярни невестински, сватбени и лазарски носии – те носят своя магичен заряд с пъстрите си шевици, красиви накити и пафти. А първата Мома на Армаганъ е вдъхновена от богданската носия на нашата любима баба. Кръстихме я Богданка и грейна на тениски, чаши, чанти… Носейки и ползвайки продуктите на Армаганъ, имаме близо до сърцето си частичка от рода ни, от българщината. 

Разкажете малко повече за производствения процес – от идеята, през  реализацията до готовия продукт. 

Вили: Зависи за кой продукт се отнася, трудно е с няколко думи… Армаганъ е дело на семейство и приятели, разчитаме на разнородните умения и силните страни на всеки от нас. Ние обичаме подаръците – и да получаваме, и да подаряваме. 🙂 Ценим празниците и знаем колко е важен жестът. Не бихме предложили на клиента нещо, което сами не бихме купили. Изхождаме от своята представа за продукта, обмисляме, пробваме материали, разработваме модел, обсъждаме, тестваме го… Ако не ни харесва, няма да излезе от ателието. Някои идеи и проекти „отлежават“ месеци. Обичаме майсторлъка в работата, понякога малките детайли дълго се „доизкусуряват“.

Веси: Идеята за текстилните авторски продукти например е вдъхновена отново от Богданската носия на нашата баба Тотка. Първото текстилно мини пано е стилизирано копие на червения вълнен бабин сукман. Последваха пана с други носии, чанти от деним. Създаването им е интересен творчески процес, вдъхновение, емоция, много време и работа. Целта ни е всичко, което създаваме, да е красиво, функционално и удобно в забързания ден, в спокойното време за почивка и незабравими пътешествия.

Как подбирате шевиците, които да красят фотоалбумите, бележниците, чашите и другите продукти? Какво символизират те?

Аз ги възприемам като свещена красота – първо естетически, когато една шевица „грабне окото“, искам да я пресъздам, да ѝ дам нов живот. Те са своеобразно „писмо“, магически знаци, поставяни, за да осигурят на хората помощ и покровителство. Те са и поклон към природата и всичко, което ни заобикаля. В шевиците е вложена любовта на българката към красотата и към най-близките, за които са били наричани. А многообразието от багри и мотиви на територията на малка България е впечатляващо! Стремим се да ползваме автентични източници, разглеждаме стари албуми и четем много. Прекарваме часове в етнографските музеи и сбирки. Вече има и доста информация в интернет, която обаче трябва внимателно да се проверява. 

Едни от любимите ми шевици са тези от района на Дупница – те са различни, нестандартни и открояващи се. Многоцветни „картини“, създадени от ръката на неизвестни „художници“, извезали вдъхновена възхвала на природата и живота в цялото му многообразие. Най-характерното за Дупнишката шевица е нейната асиметричност и колорит, с богатство на растителни и геометрични орнаменти в характерни цветове – червено, оранжево, зелено, преплетени със сърма.

Често срещан елемент е космическото дърво, наричано и „дървото на живота“ – символ на цикличността в природата и живота (раждане, зрялост, смърт) и връзката на Земята с Небето, на човешкото с божественото. Орнаментът е тясно свързан с култа към майчинството и плодородието, символизира връзката на жената с рода и корените, нейната социална зрялост. 

Разпространен символ е и свастиката – един соларен знак с много древни корени. Етимологията на думата свастика произлиза от санскрит „су асти“ и означава буквално „да бъде добро”, своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие. А народът нарича свастиката Колото (колелото, слънцето) – символ на живота и вечния кръговрат. Пресъздава го в шевиците, в хляба, в украсата на дома си, за да пренесе енергията и съзидателната му сила!

Къде е мястото на българските традиции в нашето съвремие?

Вили: Според нас – навсякъде: и в ежедневието, и в празниците ни! Много важно е децата да израстват с традициите, за да ги съхранят и предадат на своите деца. Да пазим корените си, тогава и клоните ще са здрави и ще устоят на бурите, и дървото ще дава плодове! 🙂

Веси: Защото ние сме живата памет на българския род! Трябва да знаем и да се гордеем с корените си. Идеята на Армаганъ е да съхраним, помним и познаваме българските семейни традиции, затова сме оцелели, защото някога семейството и родът са били на първо място!

Кой е най-ценният армаган, който си получавала?

Вили: Най-ценният – не знам, но най-милият – едни цървулки и прекрасни истински плетени и везани чорапи oт Родопите. Те бяха подарък от много скъпи за мен хора, преди години, когато отново започнах да танцувам народни танци.

Веси: Най-скъпият армаган, който съм получавала, е времето и вълшебните спомени със семейството и родата. Безценен подарък, уловен и грижливо съхранен в наши албуми за снимки. 🙂

Какво би пожелала на читателите на Пътеписаници?

Веси: Пожелавам им да знаят, помнят, съхраняват за бъдещето паметта на Корените си. А какъв по-добър начин от това да облекат сутрин с усмивка една мека тениска с Мома, да изпият първото ароматно кафе в чаша с магична шевица. Да начертаят план в армагански ръчно изработен тефтер и после да метнат на рамо удобната чанта от деним, впускайки се в поредния вълнуващ ден. И когато дойде спокойната вечер да погледат малко весели снимки в красивите фото албуми с ръчна бродерия и накрая да заспят омагьосани от аромата на лавандулови торбички. Удовлетворени, изпълнени с надежда за утрешния по-красив ден и с магията, наречена Армаганъ.

Вили: Здраве! Има една много хубава поговорка, че „Здравият има хиляди желания, болният – само едно!“ Да бъдат себе си,  да си вярват и да сбъдват мечтите си!