Този текст е на една прекрасна и талантлива дама – Нели Средкова, автор на блога Widerland. В него ще откриете интересни пътешествия и кратки разкази. Нели създаде този текст специално за Пътеписаници, за което искрено ѝ благодаря. Желая ви приятно четене!
Говедарци е малко селце, сгушено в подножието на Рила. Уютно и подредено, населено с дружелюбни хора, които с удоволствие си говорят с непознатите. Ако попаднете там без конкретен план, питайте ги за маршрут в Рила – не само ще ви насочат, но и ще ви разкажат интересни истории за мястото.
Непознати в района не липсват. Лятото селцето е предпочитано от къмпингари, разпъващи палатките и паркиращи караваните си по поречието на Черни Искър. Още щом излезем от Самоков и поемем по пътя за Мала Църква, започват една по една да се нижат кемперите и караваните на онези, които искат да избягат от градската шумотевица.
Така е по целия път, а най-много къмпингуващи откриваме в гората на Говедарци. Любимо и на нас кътче, въпреки че лятото понякога е трудно да си намерим място.
Чудесно е тук, не само защото въздухът е друг, гледката е възхитителна и спокойствието е навсякъде, но и защото оттук може да се поеме по не една или две рилски пътеки. В близост са:
- хижа Вада
- хижа Мальовица
- хижа Мечит
Разходките до първите две са кратки и много подходящи дори за семейства с малки деца. Нужен ви е само автомобил, за да стигнете до изходната точка. Маршрутът до хижа Мечит е по-дълъг и именно за него ще разкажа днес.
От Говедарци до хижа Мечит
Посещаваме Говедарци поне 2-3 пъти годишно. Обикновено разпъваме палатките и се отправяме нанякъде. Така се случи и този път. Тръгнахме рано сутринта от София по пътя за Самоков, подминахме града и поехме по пътя за Мальовица. Гледката е възхитителна! Малки селца, добре поддържани къщи, обширни цветни поляни, хълмове и върхове зад тях – простор и красота.
Подминаваме Маджаре и стигаме Говедарци. Избираме си място за палатката в гората, разпъваме я и обмисляме маршрут за разходка. Спираме се на хижа Мечит и скоро потегляме.
Пътеката започва буквално от селото – тръгваме от последната спирка на автобуса нагоре по шосето. Вървим само по него, подминаваме изоставена почивна база и достигаме до вила „Шишарка“. Ако пък вие изберете да тръгнете с автомобил, паркингът е на може би километър след вилата. Продължаваме все по пътя, а по него се виждат няколко изоставени (поне така изглеждат) сгради, може би бивши почивни станции.
При това ни посещение полянката в началото на пътеката беше отрупана с цветни билки, а уханният Иван-чай беше обагрил всичко тук в лилаво.
Малко след паркинга асфалтът свършва и започва черен път, който преминава постепенно в тясна планинска пътека. Поемаме по нея и навлизаме в гората. Прохладно е. В началото ѝ виждаме ски писта.
Знам, че може да се направи изкачване по нея, но този вариант е по-стръмен и поне в началото лишен от дебелите прохладни сенки, които толкова обичам. Затова и не я избирам. Горската пътека е добре маркирана и тук-там преминава под лифта. Самата тя не е натоварваща. През цялото време се вие между дърветата, а на моменти си е даже един обширен горски път. Прохладно и приятно е. Няма спиращи дъха гледки, но пък има тишина, спокойствие и уединение с природата – все неща, които аз лично предпочитам.
Хижите са две – стара и нова. Когато стигнахме, хапнахме, починахме си и тръгнахме обратно. Целият път ни отне може би около 2 часа, като само 30 минути се движехме до паркинга от селото.
Хижата е изходен пункт за много пътечки. Освен това, ако искате да удължите разходката си, можете да поемете към върховете Голям и Малък Мечит.
Нощ под звездите в Говедарци
Аз лично обичам да съм сред природата. Приятно ми е да поседна до реката, в близост до палатката и да почета някоя интересна книжка на фона на боботещата река и под дебелите сенки на дърветата. Хармония – това е за мен всеки един престой тук.
Така беше и последният път. Имах малко време да се потопя в атмосферата, да презаредя батериите и да се включа в приготвянето на вечерята. На един от двата бряга е позволено паленето на огън. Там и се настаняваме – в по-голяма близост до реката е. Обикновено си носим дърва, защото, първо, в гората трудно могат да се намерят изсъхнали и изпопадали по земята клонки; второ, защото е абсолютно недопустимо да се режат клони от живите дръвчета заради едната вечеря.
Иначе няма по-вкусно нещо от лука на жарава. И по-чудни картофи от печените! Въобще – всичко, приготвено на огън и гарнирано с разговори с любими хора, е вълшебно. Така минава цялата вечер – хубаво. Топло. Уютно – по-добре от вкъщи. Под звездите винаги е по-умиротворяващо. А те в Рила хубаво се виждат. Има къде да ги погледам, дори и въпреки гората.
Гасим огъня и лягаме. Хладно е, но няма как. Планина е.
Аз съм от ранобудните. Ставам преди изгрева. Не мога да пропусна тази красота. Във всеки изгрев има магия. Не само защото е едно малко ново начало, а защото ти показва, че няма как да има нещо по-съвършено и величествено от природата.
Пътеписаници 