През есента морето сънува лято… За това си мисля, докато гледам вълните. Ноември е и е студено. Откъм морето духа вятър, който те кара да се движиш, за да се стоплиш. Точно това обаче е времето, в което можеш да видиш морските градчета, защото през лятото хората скриват гледката. Точно това правих в Поморие през ноември. Не просто гледах, а виждах града – с дългата крайбрежна алея, кея, старите къщи и новите хотели, наредените улици и зимуващите лебеди. Никога не бях стъпвала в Поморие. Нито през лятото, нито през зимата. Оказа се град, пълен с интересни местенца и още по-интересни истории…
Кухата могила
Идваме от посока Бургас. Точно преди да влезем в Поморие, виждаме табела за Антична куполна гробница „Кухата могила“. Ура! Ура! Това е единствената забележителност, за която съм чувала в Поморие (нека местните да не се сърдят). Табелата сочи наляво, а пътят продължава през овощна градина. Споглеждаме се в колата, задавайки си въпроса: „Ама от тук ли?“ наум и смело навлизаме между коловозите от овощни дръвчета. Стигаме до нещо като паркинг, където оставяме колата и се насочваме към гробницата, която стърчи като гърбица. Тъкмо стъпваме на утъпканата пътека и виждаме един добродушен мустакат чичко да се задава от другия ѝ край.
-Затворена е! – казва той с леко разочарование в гласа.
Това са думите, които не обичам да чувам по време на пътешествие. Другите са „Еййй, май свърши газта.“ и „Объркали сте пътя“. Разбираме, че след 1-ви ноември гробницата работи само след предварителна резервация на група от поне 15 души.
Защо толкова държах да я видя? Защото Кухата могила няма нищо общо с повече тракийски гробници. Наречена е така, заради кухата колона, която се намира в центъра ѝ. Тя е с диаметър 3 метра и се извисява чак до тавана. В нея някога е имало и стълби. Само си го представям и гробницата ми заприличва на място за астрални пътешествия или на голям генератор на енергия. Както и да е, този път няма да го видя с очите си.
Чичкото ни праща да разгледаме манастира „Свети Георги“, Стария град на Поморие и гръцката църква – най-старата по Черноморието. Тръгвам си от гробницата със смесени чувства – хем ми е малко криво, че не я видях, хем пък си имаме цял списък с други интересни места.
Поморийски манастир „Св. Георги Победоносец“
Влизаме в Поморие и се оглеждаме за манастира, който трябва да е от лявата ни страна. Виждаме огромна порта и каменен зид, на него с големи черни букви пише „Свети Георги“. Историята помни, че в Поморие (тогава Анхиало) са идвали християнски монаси още през III – IV век, а през VII век в града вече е имало храм, посветен на Свети Георги. Манастирът е разрушен през XIV век от османците, но е възроден три века по-късно след едно чудо.
Легендата разказва, че в края на XVII век един турчин на име Селим Бей се заселил в Анхиало и си построил чифлик на мястото на някогашния манастир. Мъжът обаче бил неизлечимо болен. Една нощ сънувал, че намира лековит извор в чифлика си. Щом се събудил, тръгнал да дири мястото и намерил мраморен барелеф на Св. Георги, под който бликнала водата от съня му. Селим Бей пил от нея и оздравял. След това той и цялото му семейство приели християнството. Построили малък параклис до лековития извор (аязмо), който поставил началото на манастира. След като Селим Бей овдовял, дарил земите си на манастира и станал първият игумен в него.
Църквата, която днес се издига в двора, е построена през 1856 г. върху основите на стария храм. А във високата 20-мерова камбанария се намира аязмото и барелефа на Свети Георги. Мястото е свещено за всеки християнин и до днес хората вярват в чудесата, които се случват тук.
Алеята и лебедите
Не си бил в Поморие, или в който и да е морски град, ако не се разходиш по крайбрежната алея. През есента по нея можете да видите повече лебеди, отколкото хора и май точно в това е чарът ѝ! За щастие, птиците не се страхуват, а с удоволствие си хапват от лакомствата, донесени им от местните.
Алеята ме подканва за дълга разходка под звуците на морето и топлината на ноемврийското слънце.
Стария кей
Това е един от символите на града. Построен още преди Втората световна война, той се е използвал като пристан за малки товарни, а по-късно за риболовни и пътнически кораби. От медиите знам, че кеят е бил в много лошо състояние, но през 2015 г. е ремонтиран. Днес е само туристическа атракция, но и място с голяма сантиментална стойност за местните.
На кея виждам един-двама рибари, а под него, водата е пълна с медузи, които спокойно се носят по вълните. Слънцето се опитва да си пробие път и да оживи сиво-синия пейзаж.
Яворови скали
Една от най-красивите гледки към морето на Поморие се открива от Яворовите скали. Ще ги познаете по паметника на Яворов, който се издига над тях. Пътят на поета го довежда до Поморие (тогава Анхиало) през 1899 г. Тогава той започва работа като телеграфист в пощата. Живее в малка дървена къща на морския бряг. Близо до нея са скалите, на които той често търси усамотение и поетическо вдъхновение.
Там той пише стихотворението „Към морето”:
Дух близък родствен на поета,
море немирно, имаш ти –
към теб от родните полета
летяха моите мечти…
Макар да прекарва само една година в града, местните изразяват своята почит към поета като кръщават любимите му скали на негово име. Зад паметника на Яворов се намира лятното кино, което също носи името му.
Киното е надвиснало над морските вълни и предлага незабравимо преживяване под звездите.
Старите къщи
Най-чаровната част от Поморие е Архитектурен резерват „Старите къщи“. Те се намират в т. нар. гръцка махала или Стария град. Няколкото дървени къщи, с изглед към морето, са спомен от Анхиало, преди големия пожар през 1906 г.
Гръцката църква
Част от архитектурния резерват е и най-старата църква по родното Черноморие – „Свето Преображение Господне“. Построена е през 1765 г. Това е т. нар. „гръцка църква“, тъй като се стопанисва от гръцката държава. Цялата е изградена от камък и е като истински стожер на вярата, на брега на морето.
На входа ѝ ме посрещат маслинови дръвчета и много цветя. За съжаление, не мога да я разгледам отвътре, защото… е в обедна почивка. „Гръцка му работа“, мисля си наум и се усмихвам на себе си.
Църква „Св. Рождество Богородично“
Връщам се отново към по-новата част на града. Минавам през пристанището, виждам фара в далечината и се разхождам по улиците с нападали листа. В центъра на Поморие се издига най-голямата църква в града – „Св. Рождество Богородично“. Построена е в края на XIX век. Това е храмът, който поморийци посещават най-често.
Музей на солта
Насочвам се към известното Поморийско езеро, където се намира единственият в България и в цяла Източна Европа Музей на солта! Добивът на сол е едно от най-древните дейности, с които са се занимавали жителите на Анхиало, още през Средновековието. Цялата технология може да се види в Музея на солта, който е музей на открито. Част от него са близо 20 дка солници, в които се оттаява солта. Има и експозиционна зала, която обаче е затворена в събота и неделя.
Разходката ни продължава около Поморийското езеро. То представлява свръхсолена лагуна от естествен произход. Дъното му е покрито с черна кал, богата на минерали и микроелементи. Това е т. нар. лиманна кал, която има лечебни свойства, най-вече при кожни проблеми и заболявания на опорно-двигателната система. Това е и причината Поморие да е един от най-добрите балнео и Спа курорти у нас.
Гранд Хотел Поморие
След дългата разходка, нямам търпение да се прибера на топло в хотела. Гранд Хотел Поморие се намира точно между морето и Поморийското езеро. Стаите са с гледка към вълните, което много ми харесва, защото единственото, което виждаш, когато се събудиш сутрин, е безкрайната морска шир.
Спа центърът е следващата ми дестинация, която ми стана любима, разбира се! Аз съм от хората, за които с пълна сила важни твърдението, че водата отмива стреса и напрежението. Още с влизането ме облива приятна топлина, аромат на етерични масла и нежна релаксираща музика. Мисля си, че ако мога да правя това всеки ден, няма работа и краен срок, които да ме уплашат. 🙂 Много ми хареса соленият минерален басейн (не бях влизала в такъв), египетската и турската баня, дъждовната пещера и солената стая. Имаше още: ледена стая, шоков басейн, кнайп пътека, но гледам да страня от всичко студено. 😀
MasterChef вечеря
Вярвам, ще се съгласите, че добре се поуморихме и имаме нужда от силна храна! За щастие, ноември е месецът на MasterChef изживяванията в Гранд Хотел Поморие. Имаме късмета да опитаме ястията на шеф Севда Димитрова от ресторант Аора, победител във втория сезон на MasterChef. Преди вечеря минаваме през лоби бара, където да послушаме виртуозно изпълнение на пиано. Ако ме следите в Instagram, сигурно вече сте го видели.
Библиотека и стая за игри
В хотела опитах много неща за първи пъти – солен минерален басейн, MasterChef вечеря. Изненадите продължават с две случайни открития. Докато се връщаме от вечеря, надниквам през една отворена врата, а вътре – библиотека! Да, библиотека в хотел. 6 точки от мен за идеята и изпълнението!
След обилната вечеря разпускаме с малко джаги, но ако вие предпочитате билярд или пък табла, от хотела са помислили и за вас!
На плажа
В Поморие има два плажа – Южен, който се намира в новата част на града и Източен, който се намира пред Гранд Хотел Поморие. Това е най-дългата ивица в този район и стига чак до Ахелой. Плажът е носител на престижната награда „Син флаг“ за чистота и качество на предлаганите услуги. От хотела тръгва мост, който свършва буквално на пясъка.
Макар да е средата на ноември, няма как да не сляза до плажа. Той е пуст и някак друг. В очите си имам море, а в сърцето – място и за Поморие.
Пътеписаници 