Снежна разходка в каменното село Иглика

Последната събота на януари се оказва най-подходяща за едно отдавна отлагано пътешествие – това до село Иглика, Габровско. „Любимото село на Невена Коканова“ – с това определение ще го срещнете на много места в интернет. За мен Иглика е каменното село, защото всичко – от къщите до дворовете и зидовете е изградено от камък. Но да караме по ред, ще стигна и до селото.

Тръгваме малко преди обяд. Минаваме през прохода „Шипка“. За щастие, пътят ни очаква чист и опесъчен. Вятърът раздухва снега от преспите и го вдига във въздуха. Слушаме No More Many More, а текстовете на песните им ни карат да мислим. Пуснете си някоя и подкрепете стойностната българска музика. Има я. Все още.

Мъглата танцува между дърветата. Разделяме се с нея, след като излизаме от прохода. Стигаме до Габрово. Още малко и сме в с. Иглика. Подминаваме селата Джумриите и Велковци. Една съвсем малка табела посочва пътя за село Иглика. Истината е, че я забелязах чак на връщане. На отиване просто следваме пътя.

Каменното село спи. Снегът се е настанил удобно в страни от главната улица. Само два-три комина пушат. От каменните зидове вее хлад. Камъкът е господарят тук. С него е издигната всяка къща и всеки дувар. Според легендата, селото е създадено през XVII век от шест български рода, които търсят безопасно място по време на смутните времена. Основно били дюлгери и ковачи. Идват тук, в Предбалкана, на скалния венец „Стражата“. Камък по камък, с воля и голям майсторлък, издигат здрави къщи, кацнали сякаш на край света!

Дуварите са редени без спойка между камъните, затиснати от тежестта си. Явно майсторите добре са владеели баланса, защото и днес няма ни една срутена или кривнала ограда. Всяка си тежи на мястото, сякаш чака мълчаливо своя господар.

Камък по камък се родило село Чомаци (старото име на с. Иглика). „Чомак“ означава твърдина, здравина, като здравата скала, на която намират спасение първите жители. Според друга теория името идва от думата „чомага“ – дебела тояга, която по онова време се използвала от пастири и чобани. След Освобождението селото е прекръстено на Иглика.

В най-силните си години то е достигала 120 жители, а днес – по-малко от пръстите на едната ми ръка. Само два-три комина пушат издайнически, подсказвайки, че животът още не е напуснал каменното село.

То става популярно в средата на 80-те години, благодарение на обичаната българска актриса Невена Коканова. Тогава тя купува една от каменните къщи, където намира своето спасение. Далеч от суетата и бляскавия живот, тя живее по-близо до земята и така до сетния си дъх.

Портите на нейния дом са затворени. Само една малка дървена табела напомня, че зад дебелия му зид са отеквали стъпките на актрисата. Селото отдава своята почит към нея като кръщава читалището „Невена Коканова“. Жената, която, търсейки своето спасение, вдъхва втори живот на това мъничко селце!

Обикаляме къщите на селото от край до край. Пътеките до тях са насипани с пухкав сняг, по който никой не е стъпвал. Дворовете са тихи, прозорците затворени, а зидовете – все тъй горди и непреклонни пред стихиите на времето.