Пак съм в Родопите и ухае на пролет. Зеленото е по-зелено, а слънцето е сякаш по-близо от обикновено. Очаква ме ден, изпълнен с планински тайни и прелести.
Тръгвам към 10:00 часа от Банско в посока село Долно Дряново. Край него се извисява едно от най-древните мегалитни светилища в Югоизточна Европа – „Градище“. Следя групата Българските скални светилища във Facebook и там за първи път видях „Главата“. Скалният феномен досущ прилича на човешка глава в профил, дори не е нужно да имате щедро въображение, за да откриете приликата. Този скален владетел е основната причина да криволича в тази част на планината.
Праисторическо светилище „Градище“
След около 70 км по пъстрите родопски пътища, които ту се търкулват през някое забравено село, ту се разливат сред море от макове, стигам паркинга и табелата на входа на праисторическото светилище. Преобувам се с туристическите си обувки, плащам 1 лв. за вход и тръгвам по изградената екопътека.
Цялата местност носи името Ландшафтно-исторически парк „Градище“. Намира се на 5 км от село Долно Дряново, в посока Доспат. Правя малка вметка, че село Долен е само на 8 км, така че може да посетите и него!
Според изследователи възрастта на светилището е около 7000 г. Изумена съм не само от датировката, но и от многобройните скални образувания, които ми приличат на кораби, риби, птици, хора. Всеки вижда нещо различно.
Само няколко минути след като стъпвам на пътеката, тя се разклонява. Мога да продължа напред към „Главата“ или наляво към неизвестното. Избирам първия вариант, така или иначе пътеката е кръгова и ще я обходя цялата.
На кръстопътя, за който току-що ви споменах, има беседка. Тя е топ локация за невероятни кадри на скалното образувание, което прилича на великанска глава. Аз снимам с Nokia G20 – най-новият модел мобилен телефон на компанията с 48 MP четворна камера и режими с мощен изкуствен интелект.
Светилището се намира върху самата Глава. От всички страни е заобиколено от пропасти. По скалите още ясно личат изсечените стъпала и улеите, сякаш неговите създатели допреди малко са били тук. Гледките от върха на светилището са пленителни – планини чак до хоризонта. Черпя ви с една панорамна снимка, за да добиете по-добра представа за мястото. Широкоъгълният режим върши чудеса!
Следва спускане по дървени стъпала към коритото на реката. Нямам търпение вече да се скрия от горещите езици на слънцето. Едва краят на май е, а се усеща като средата на август. Шарената сянка в далечината ми изглежда като оазис. Пускам се надолу по пътеката и чувам песента на реката. Около мен не спират да се редят камъни със странни форми, които сякаш всеки момент ще оживеят. Мястото прилича на приказна гора!
Камъкът, който нарекох Балу (като мечката)
По реката е пълно с малки водопади. Това е най-приятната част от маршрута, защото е прохладно и свежо. В тази част на пътеката не срещам почти никакви хора. Повечето стигат до светилището и се връщат обратно. Те обаче пропускат ето тези прекрасни гледки:
Преминах цялата пътека за около 2 часа с доста спирания за снимки. Добре, че екранът на Nokia G20 е голям и ярък, за да виждам какво снимам, дори и при силната слънчева светлина в този ден.
Лещен
Втора спирка от родопското пътешествие е село Лещен, само на 20 км от „Градище“. Много искам да се разходя по калдъръмените улици, да надзърна в цветните дворове и… да хапна в кръчмата на центъра. Там си е истинска благинка – чудна гледка и вкусна домашна храна. Снимки не ви показвам, защото гладът ми е крайно нетърпелив. Затова пък ви повеждам на едно пътешествие из стари каменни дувари, надвиснали чардаци и тикли, които сякаш чакат края на света.
Слънцето е измело всички хора от улиците. Къщите се пъчат гордо както при последното ми посещение преди 7 години. Но днес има и нови постройки, белосани и стройни, запазили духа на старата родопска къща. Разходката по улиците на Лещен е като приказка, разказана на ухо. Гъделичкат те цветовете, неравността на камъка, резките по гредите. Тук всяка крачка е назад в миналото, когато дом се е строял със сърце.
Съветвам ви да се отбиете в църквата „Св. Параскева“ и в галерията, макар че и само да подишате лещенския въздух, ще се почувствате вдъхновени!
Ковачевица
Само на 8 км от Лещен, в дебрите на планината, се намира друго приказно родопско село – Ковачевица. В спомените ми то е като парцалена кукла, която, макар овехтяла от времето, носи много красиви и мили спомени. Днес къщите, които някога се разпадаха, са реставрирани, а в дворовете им греят цветя. Автомобилите остават пред табелата „Ковачевица“ и оттам всеки продължава пеша.
Посреща ме стройната камбанария на църквата „Св. Никола“, която все още немее. Надзъртам между тесните улици и оттам ме гледа спомена за едно забравено село, което днес кипи от живот.
Кръчмата и смесеният магазин са си същите, но хората са сякаш по-други – имат надежда. Дори сградата на някогашното училище „Йордже Димитров – 1888“ е отворила врати. От сметище местните са я превърнали в прекрасна галерия! Опитайте се да седнете на тези малки чинове, на които са учили връстниците на вашите баби и дядовци!
Ковачевица е пременена и променена. Тя е като родопска песен, подхваната на нов глас! В нея приключва еднодневното ни пътешествие. Дотук изминах 100-тина км, а ми остават още 300 км до дома. Нищо, ще си пея родопски песни и ще очаквам да се върна пак!
Както разбрахте, по време на пътуването, снимах с Nokia G20 и дори в края на деня батерията на телефона беше почти пълна! Това е супер важно за мен, защото често съм на места, на които нямам възможност да зареждам телефона си. Този обаче може да работи до 3 дни с едно зареждане, така че съм спокойна за снимките си през целия уикенд. И още нещо готино – телефонът има гарантирани актуализации на сигурността за 3 години, а на Android за 2 години, така че винаги да съм в крак с новостите. Както казват от компанията: #LoveTrustKeep!
Ако искате да си спечелите Nokia G20, следете моите социални мрежи – Facebook и Instagram, за да разберете как да стане това! На добър път!
Пътеписаници 