Истории без край и с един единствен участник – ТИ!
– Кои са най-чистите мечти?
– Детските!
– Помниш ли своите?
– Ами… да…
– Живееш ли ги?
– Те са само мечти.
– А живеят ли в теб?
– Може би… някъде там…
– Ти знаеш ли какво си бил?
– Кога?
– Преди.
– Кога преди?
– Преди да се родиш.
– Какво съм бил ли? Ами нищо. Не ме е имало.
– Сигурен ли си?
– М…да.
– Не си ли бил мечта на двама влюбени, които тичат под дъжда, хванати за ръка, опълчващи се на целия свят, вярващи в по-светлото утро?
– Защо ми говориш тези неща?
– Не си ли бил мечта, в която са повярвали?
– Искаш да кажеш, че не си вярвам ли? …Или че нямам мечти?
– Ти ми кажи…
– Какво е твоето утре?
– Неизвестно.
– А какво е твоето днес?
– Може и по-добре.
– Какво не ти достига?
– Време, пари, любов…
– А какво имаш в изобилие?
– …Ами не знам.
– Помисли.
– Слънце, вода, път.
– Как правиш с тях?
– Ами нищо, какво да правя, нямам време да мисля за подобни неща.
– Утре ще имаш ли време?
– Не знам.
– А ще имаш ли утре?
– Не знам…
– Не намирам точните хора.
– Кои са точните хора?
– Тези, с които да се разбирам, да си споделям, да си помагам, да имам сходни интереси…
– А ти точният човек ли си за някого?
– Всяко утро е ново начало. Всяко вдишване е избор. Твой личен избор. Никой не може да избира вместо теб и никой не може да поеме личната ти отговорност. Избирай умно. Ако някой хвърля камъни в градината ти, знай, че това си самият ти.
– Как да се справя?
– Само ти знаеш отговора…
– Искам спокоен и щастлив живот!
– А какво си готов да дадеш?
– Как да живея в хармония?
– Не взимай повече, отколкото се нуждаеш. Не давай повече, отколкото са ти поискали. Помни хубавото, забрави лошото. Хапвай по малко и се весели повече. Дишай. Движи се. Обичай от сърце!
Пътеписаници 