Родопски офроуд до панорамна площадка Вълчи камък

Нашето 5-дневно родопско пътешествие продължава. В предния пътепис ви разказах за пристигането ни в с. Триград и посещението на пещера Дяволското гърло. Сега продължаваме с офроуд разходка до най-високата панорамна площадка на Балканите – Вълчи камък.

Панорамна площадка Вълчи камък

Сигурно повечето от вас са се качвали до панорамна площадка „Орлово око“, извисяваща се над Буйновското ждрело. Впечатляваща е, признавам, но не може да се сравни с 360-градусовата панорама от Вълчи камък.

Всъщност „Вълчи камък“ е името на местността, над село Гьоврен, където е изградена площадката. В миналото тя е била обитавана от вълци, а историите за тях ще ви разкажа по-нататък.

Панорамна площадка Вълчи камък се издига на 1650 метра надморска височина. От нея се вижда част от Триградското ждрело, едни от най-високите върхове на Родопите; части от Пирин, Рила и дори т. нар. „гръцки Родопи“.

Панорамните площадки в местността Вълчи камък са две:

едната е дървена, изградена върху средиземноморски бор, растящ в скалата;
другата прилича на вишка, висока е 10 метра и до върха ѝ се стига по обезопасени стъпала.

Интересното е, че създаването на панорамните площадки е изцяло частна инициатива. Млади хора от село Гьоврен искат да популяризират своето село и с общи усилия изграждат двете панорамни площадки.

До тях може да се стигне пеша (Кремена от Svetogled.com е разказала много добре как) или с офроуд автомобил. Ние избрахме втория вариант.

Офроуд приключение до Вълчи камък

Излизаме от Дяволското гърло и на пътя ни чака високо момче с военен джип. Идва сякаш по поръчка. Иска да ни води до Орлово око, ние обаче сме ходили и питме за Вълчи камък.

– Няма проблем. Отиваме! – казва с готовност Асен, нашият гид в това офроуд родопско приключение.

Агитираме още трима човека от посетителите на пещерата (две момичета и едно момче) да се качат с нас и да си разделим разходката до Вълчи камък. Без много суетене, всички се натоварваме в откритата каросерия на джипа и тръгваме по гънките на Триградското ждрело.

Часът е малко след 12 на обяд, т. е. жега, но все пак планинска. Вятърът в косите отключва едно приключенско настроение, в което адреналинът никога не е много. Асен уверено взима завой след завой, личи си, че ждрелото е неговият живот и го познава като петте си пръста.

Говорим си за тежката зима, откъснатия от водата път до Триград, ремонтите и как всичко това се отразява на туристическия сезон тази година. Въпреки че пътят вече е възстановен и ние пътувахме без проблем, туристите са кът.

Неусетно стигаме село Гьоврен с наредените му дворове, котки на припек, баби на сянка и малчугани, които махат след всеки, минал по пътя. Постепенно се изкачваме и червените покриви остават в ниското. Джипът без проблем се справя с неравния път, който ту влиза под сенките на дърветата, ту се просва под обедното слънце.

Не знам колко време сме пътували сред омайностите на Родопа планина. Може би час, може и повече. Помня само гледката, когато стигнахме на Вълчи камък.

Море от планини. Върховете сякаш се надигат, за да видя всеки един от тях. Боровете, които ги покриват, се пъчат гордо, а на места, като нежна постеля, се виждат родопските поляни.

Снимките не могат да предадат мащаба и великолепието на гледките. Те са като миг от цяла вечност красота.

Това определено е по-интересната наблюдателница. На върха е ветровито, но не мислиш за вятъра. Гледката е достатъчно поглъщаща вниманието.

Родопското море, в което искаш да се гмурнеш. Как е възможно да се събере толкова хубост на едно място?

Легенди за Вълчи камък

Колкото хора има в селото, толкова и легенди за Вълчи камък ще чуете. Една от тях разказва, че навремето в местността бродили много вълци, които отмъквали овцете на овчарите. Те решили да заловят злосторника и заложили вълчи капан. В него се хванал голям, сив хищник, който хвърлили през отвесната скала. Докато падал, ревът му бил толкова силен, че дигнал на крака цялото село. Оттогава всички започнали да наричат местността Вълчи камък.

Друга легенда разказва за воевода, който намерил малко вълче в същата местност. Дожаляло му за животното и го взел да се грижи за него. Отвел го в къщата си, при децата си. Един ден малкото му момиченце изязло да си играе край една скала. Вече порасналият вълк, преусещайки опастносттаа за детето, се спуснал към него. Детето се подхлъзнало и в мига, в който щяло да полети надоилу в пропастта, вълкът го хванал за ръката, без да го наранява.

Съселяните на воеводата видяли случката отдалеч и я разтълкували неправилно. Набедили вълка, че напада малки деца, разказали това на воеводата. Тогава той рекъл: „Ще го върна там, където го намерих, и ще го погубя!“ Хвърлил го от високата скала.

Връщайки се към дома, воеводата чул силен вой, насочен към селото. Няколко минути по-късно земята се растресла. Селото преживяло силно земетресение, много от къщите били разрушени. Тогава хората разбрали, че вълкът искал да ги предупреди за наближаващата опаснот, затова кръстили местността Вълчи камък.

Хората от Гьоврен вярват, че вълците са пазители на местността и известяват за опасностти. Асен ни разказа, че когато предстои сухо лято или тежка зима, вълците отново се събират в местността и започват да вият силно и продължително.

Офроуд разходка до Вълчи камък – цена

Цената на джип за офроуд разходка до Вълчи камък е минимум 80 лв. (актуално към юли 2022 г.)

Джипове за Вълчи камък има на разклона за село Гьоврен, пред ресторант „Мелницата“. Друго място, от което да си наемете джип, е пред Ягодинската пещера или Дяволското гърло, откъдето пътят е малко по-дълъг.

Ние наехме джип от изхода на пещера Дяволското гърло, разходката ни продължи повече от 2 часа и половина и накрая слязохме на пакринга на пещерата. Цената за 5 човека беше 100 лв. (по 20 лв. на човек). Мога само да кажа, че напълно си заслужава. Ако сте в района на Триград, непременно отделете време за разходка до Вълчи камък.