Пътеписът ни е изпратен от нашата читателка Силвия Демиркова. Благодарим!
Със семейството ми прочетохме за провеждащия се в началото на септември Кулинарен фестивал в Ивайловград и смело се насочихме към това приключение. Бяхме посещавали града преди повече от 10 години и решихме да си съживим спомените.
Започнах да търся варианти за пътуване – автобус до Ивайловград няма, затова реших да пътувам до Любимец. Оказа се, че през деня има само един автобус. Така пътувах до Любимец около 4 часа и след това с кола до Ивайловград. Пътят е тесен и с много завои, разстоянието е около 60 км, но се пътува бавно. Встрани от пътя остава местността “Глухите камъни”, но нямахме време да я посетим.
Язовир Ивайловград и село Ламбух
Пътят минава край язовир Ивайловград, язовирната стена и село Ламбух. Селото е много интересно, посетихме го на връщане. В него не са останали много жители. През 1913 г. черквата и манастирът са опостушени от башибозуци. След войните църквата е възстановена през 1925/26 г. от тракийски бежанци. Обясниха ни, че село Ламбух, за разлика от други села в региона, е основано от тракийски бежанци, т.е от преселници.
Язовир Ивайловград се намира в Източни Родопи, по долното течение на р.Арда. Снимането на язовирната стена е забранено, защото е обект с национално значение и веднага се появява пазач, който осуетява снимките.
Фестивал “Кулинарното наследство на Тракия”
Пристигнахме в Ивайловград. На следващата сутрин станахме рано и се отправихме към местност “Дупката”, над града, където посетихме Фестивал “Кулинарното наследство на Тракия”, заради който бяхме дошли.
Бяхме възхитени от изобилието от домашно приготвени гозби, а голяма част от селата в околността имаха свои представители. Всички бяха наредили маси, отрупани със специалитети – зелник, различни кексове, питки. Автентичните храни и занаяти напомниха на всички, че традициите не са забравени истории, а живо наследство. Изработка на кукерски маски; приготвяне на лютеница; направа на сапун; баклава по 100-годишна рецепта, кафе върху пясък, тахан, трахана – това са само част от неща, които можеха да бъдат видяни и дегустирани.
Орестиада и Димотика
Малко след обяд, изморени от храни и преживявания, се отправихме към хотела, в който се бяхме настанили. Решихме да допълним програмата за деня с пътуване до Гърция. Гранично-пропусквателният пункт е само на 5 км от Ивайловград (Славеево-Кипринос). Преминахме бързо като казахме, че сме само за разходка.
В бързината не видяхме табелката за Димотика, която е вдясно, непосредствено след граничния пункт и тръгнахме към Орестиада, но това го разбрахме по-късно. След 30-ина км, минавайки през различни гръцки селца, по не особено блестящото гръцко шосе, стигнахме Орестиада. Спряхме на центъра, часът беше около 16:00 в събота и всичко или беше затворено, или затваряше, само кафенетата работеха. Не случайно за гърците се казва, че обичат да си почиват.
С помощта на указателните табели и навигацията продължихме към Димотика. В сравнение с Орестиада ни се видя по-малък и не толкова впечатляващ град. Пихме по чаша кафе, разгледахме църквата и се върнахме обратно към Ивайловград.
Спомени в Ивайловград
Вечерта излязохме да се поразходим из града. Попаднахме на възрастна двойка. Разказаха ни за това как сега в Ивайловград няма болница и как преди няколко месеца трябвало спешно да пътуват до Свиленград. Споделиха ни, че няма поминък и местните ходели да гледат болни хора в Гърция и да работят в земеделието. Възрастният мъж с носталгия си спомняше за посещенията на Тодор Живков и как е имало работа; бубарството е било много добре развито, а сега в града няма дори фурна. Разходихме се из центъра на града, където сградите в социалистически стил още напомняха за отминалите времена.
Село Камилски дол
На следващия ден закусихме мекички и поехме по пътя към Любимец. Видяхме интересна табелка – село Камилски дол и решихме да се отбием.
Заговорихме се с местни хора, докато се опитвахме да откъснем от смокинята в двора на къщата им. Разказаха ни, че селото е било едно от най-старите в региона. Интересно е как е възникнало името му. Около селото се намирали стари римски мини за злато, от които допреди 250 години се е вадела златна руда с помоща на камили. Една камила паднала в един дол около селото и загинала, оттогава местните започнали да наричат селото Камилски дол (деве дере).
След това се качихме в колата, потеглихме към Любимец и така нашата обиколка в този интересен и позабравен край на България приключи…
Пътеписаници 