Пътеписаници – блогът, който създадох преди цели 10 години като място за споделяне на пътешествията ми из България, се превърна в истинско приключение с неочаквани разклонения. За тези 10 години отдавна изгубих броя на изминатите километри и посетени места, на извървените крачки, на случайните срещи по пътя и създадените спомени. Помня обаче усещания, аромати, хорски очи, топли сърца, „случайни“ открития и безброй други детайли.
Преди 10 години да имаш блог и то за пътешествия, и то в България, спадаше все още към по-екзотичните начинания. Тогава хората се чудиха какво точно правя, защо го правя и какво печеля от това. Истината е, че блогът ме поведе по неподозирани професионални пътища и лични търсения. Благодарение на него се запознах с прекрасни хора, сбъднах мечтата си да бъда главен редактор и то на един от най-големите български сайтове за пътешествия – Peika.bg.
Блогът беше и моето училище, в което се научих да откривам не само непознати дестинации, но и историите зад тях. Това беше безценен опит, който превторих и в книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“. В качеството си на блогър успях да посетя и отседна в едни от най-впечатляващите места в страната, да бъда част от общност със съмишленици, да пътувам по начина, по който обичам.
Какво всъщност е блогът? Това далеч не са само пътеписите, разказите, снимките, които виждате тук. Блогът това сте вие – хората, които вече 10 години продължавате да четете и споделяте. Благодаря ви, че ми позволихте да сбъдна толкова много мечти.
Честити 10 години, Пътеписаници!
Нещата, които научих за 10 години пътешесвия из България
Планът е само началото
В началото вярвах, че перфектният план е ключът към перфектното пътешествие. Години по-късно разбрах, че истинската магия се случва, когато планът се провали или тръгнеш без предварителни очаквания. Още помня как се загубих в Родопите, открих малко селце, където хората ме поканиха на домашна ракия и сладки приказки, които няма как да намериш в туристическите гидове.
Красотата на България е в детайлите
Всеки знае, че България е страна на невероятни природни чудеса, но най-красивите моменти се крият в детайлите. Случайна отбивка от пътя открива гледка към речен каньон; пропуснат завой води до цяла поляна с макове; грешка в навигацията ме отвежда до непознато скално светилище. Красотата на България е в нейната многоликост и пъстроцветност, в автентичността, в градските пейзажи и природните картини.
Хората са най-голямото съкровище
Докато пейзажите могат да те оставят без дъх, срещите с местните хора са тези, които правят пътуванията незабравими. Бабите в селата, които разказват истории за младостта си; фермерите, които ти показват как се прави истинският кашкавал; хората, които с усмивка ти помагат, когато се загубиш – те правят България толкова пъстра, а пътешествията толкова интересни.
Пътешествията са уроци по история
Всяка крепост, древен град, манастир крият своите тайни и легенди. Разходка из забравените села е като пътуване във времето. С всяка нова дестинация откривам още и още страници от богатата история на България, което ме прави горда, че съм родена на тази земя.
Природата е най-добрият лечител
След дългите дни в градския шум, природата е моят най-добър лечител. Тя лекува всичко от скука, през напрежение до душевни рани. Дългите разходки из баирите на Стара планина, плуването във водите край Синеморец или просто гледката от величествените Белоградчишки скали – това са моменти, които презареждат духа и тялото.
Важността на малките радости
Не е задължително всяко пътешествие да бъде изпълнено с грандиозни приключения. Понякога най-доброто, което можеш да направиш, е да се насладиш на светулките в нощната гора, на залеза на брега на язовира, на тичащите в галоп коне по билото на планината и на тихите разходки по калдъръмените улички.
Пътешествията са за споделяне
Независимо дали става въпрос за семейство, приятели, любим или читателите на блога, радостта от пътуванията се умножава, когато разказваш за тях и вдъхновяваш другите да откриват красотите на България. След толкова пропътувани километри се убеждавам, че най-важна не е дестинацията, не е пътят, а компанията! На добър път!
Тези 10 години бяха изпълнени с безброй пътувания, открития и спомени, които ще нося с мен завинаги. Надявам се, че и следващото десетилетие ще бъде толкова богато на приключения и мъдрости. Едно е сигурно – България винаги има още нещо ново и вълнуващо, което да предложи на търсещите души!
Пътеписаници 