Лято в Родопите. Планината носи дъх на смола, дива мента и топли камъни. Денят върви към своя край – с мека светлина, проблясваща през листата, и онова вълшебно усещане, че ще открием нещо старо, но ново за душите ни. Потеглям към село Кошница – онази тиха точица на картата, която се сгушва така уютно в хълмовете, че сякаш планината сама я е плела от билки и камък.
Между селата Смилян и Кошница отбивката за крепост Калето ни подканва с табела. Идваме тук по икиндия, когато златният диск плавно потъва в пазвата на планината. Спираме колата край пътя, тръгваме по малък мост над река Арда и оттам — в прегръдката на гората.
Пътеката към крепост Калето — по корените на времето
Пътеката към крепост Калето е от онези, които не се мерят в километри, а във въздишки, усмивки и в шепота на листата. Под краката ни – стъпала от дърво и камък, които се нижат като ноти по партитурата на хълма. Катерим се по тях в ритъма на родопско хоро – бавно, с почивки и с поглед нагоре. Горичката ни пази от юнското слънце като майка с разперена престилка. Въздухът е топъл, напоен със звуците на щурци, вятър и леки стъпки на минало, което още ехти между дърветата. И ето, че стигаме… но не до върха, а до входа на времето.
Проходна пещера Калето – арка на вековете
Пред нас се появява оргомният портал на проходна пещера Калето. Преминаването под свода ѝ сякаш ни отвежда в друго време. Пещерата, като верен страж, векове наред пази входа към крепостта. Зеещият каменен свод пред нас е като покана на планината да влезем в сърцето ѝ. Пристъпиш ли вътре, тишината те обгръща като молитва. Звукът на стъпките се пречупва от каменните стени, а прохладата те прегръща с дъх на вечност.
След кратко изкачване стигаме горния ѝ край. Обръщаме се назад и гледката за секунди ни кара да затаим дъх – долината на Арда, хълмовете като вълни на зелено море, а в ниското – село Кошница, сгушено като сън. Оставам картината да попие в душата ми. Дарявам си мълчание и после продължаваме. Над нас се издигат останките от крепост Калето.
Крепост Калето – стражът на върха
Калето не е онова, което сме свикнали да наричаме „запазена крепост“. То е спомен, oтпечатък от палец на великан, останал в камъка. Северната и западната стени на крепостта още пазят фигурата на някогашния кастел, издигнат през VI век от император Юстиниан за защита и надежда в размирни времена.
От наблюдателната кула сега гледат само туристи като нас, а българският трибагреник гордо се вее на вятъра. Гледката към село Кошница оттам е толкова тиха, че можеш да чуеш как цялото село диша под теб – спокойно и кротко.
Трудно е да се опише с думи усещането на този връх. Сякаш не си просто на високо – а си точно между земята и небето. А ако си позволиш да помълчиш, ще чуеш как камъкът говори. Ще ти разкаже за траки и римляни, за войводи и овчари. За зима, която е погребала стени, и за пролет, която е върнала тревата върху бойното поле.
Пътят обратно
Тръгваме надолу по пътеката, а вятърът се плъзва между дърветата като последно „довиждане“. Под нас – долината, все още обляна от юнското слънце, над нас – небето с леки като захарен памук облаци. Всичко си е на мястото – и мълчанието на скалите, и глътката вода, и шумоленето на листата под краката ни. Още нося усещането, че има места, където времето не минава, а чака. Където човек не върви напред, а навътре – към себе си. И където историята не е отминала, а просто диша по-тихо.
Накратко за крепост Калето:
- Къде: Село Кошница, на 23 км от Смолян.
- Как: По пътека с денивелация около 150 м, започваща от отбивка между Смилян и Кошница.
- Колко време: Около 30 мин. изкачване, още толкова разглеждане и слизане.
- Какво ще видите: Проходна пещера, останки от крепост от VI век, панорамни гледки.
- За кого: Подходящо за семейства, романтици, любители на историята и всеки, който търси място с душа.
Пътеписаници 