Разположено като венец по склоновете на Родопите, село Момчиловци носи името на легендарния Момчил войвода – закрилник на планината и хората ѝ. Името му не е само част от героичното минало – то се усеща в гордия ритъм на живота тук, в изправения гръб на старците, в камбанния звън, който не е просто зов, а обещание.
Село Момчиловци е основано през XVII век, когато християнски родове от Чепино търсят убежище от насилствената ислямизация. Тук намират скрита прегръдка между боровете и започват да строят – къщи, черква, училище. Днес в селото има над 400 къщи, много от които пазят родови знаци – резби, надписи, дати от отминали столетия.
Интересен факт: Момчиловци често е наричано „селото с най-много параклиси в България“ спрямо населението си (около 1 200 души). Храмовете и параклисите са изграждани през последните 200 години, много от тях чрез дарения от местните родове.
Как се стига до Момчиловци?
Момчиловци е само на 20 км от Смолян, сгушено на 1 200 метра надморска височина, по път, който се вие като родопска песен – мек, носталгичен и винаги малко по-дълъг, отколкото очакваш. Но така трябва – планината иска търпение. Някъде след последния завой започва Родопата – онази истинската, която говори на езика на чановете, дима от комините и неизменната домашна баница и кисело мляко.
Аязмото „Св. Илия“ – там, където тече надеждата
За аязмото „Свети Илия“ в Момчиловци не се говори шумно. Това е място, което не търпи поклонническа показност. Намира се над селото, над самия гребен на рида. Стига се с лек пешеходен преход, около 20-25 минути, по добре отъпкана пътека, започваща от главния площад. Пътеката се вие между къщите, катери се по баира, после потъва в сянката на дървета, сякаш иска да подготви сетивата за онова, което предстои.
Изведнъж дърветата се разтварят и пред теб се разкрива скромно, но свято място – бях храм с чешма от камък. Аязмото „Св. Илия“ е не просто извор – то е мост между времената. Изградено от местни хора, оградено с каменен зид, с параклис, носещ същото име, мястото излъчва една сурова благост – като дядо, който не прегръща често, но винаги е до теб.
Всяка година на Илинден се събират стотици хора. Изкачват се рано сутрин, носят курбани, пита и надежда. Тук думите са излишни, а благодарността се пие с шепи вода.
Наборите – родовата нишка в ново време
Едно от най-интересните културни явления тук са така наречените набори. Това са хора, родени в една и съща година, които се събират и заедно правят дарения за селото – пейки, чешми, кръстове по пътеките, възстановки на стари параклиси. В Момчиловци това не е просто традиция, а дълбока форма на завръщане и благодарност.
Аязмото „Св. Илия“ също е обновено благодарение на такива дарения – с нова пътека, заслон, ремонтирана сграда на параклиса и място за отдих. Тези жестове не търсят признание – те са продължение на вярата.
Тишина, в която да останеш
Ако търсите Момчиловци, не го търсете в пътеводителите. Там то е само име. Истинското село ще го намерите в мириса на печени чушки в края на лятото. В жените, които такат черги, претворявайки шарките, научени от техните баби. В киселото мляко, от което китайски учени опитаха да дестилират дълголетие. В стръмния път към аязмото, където не знаеш дали се изкачваш към извор или към себе си.
Място за оставане
Момчиловци днес не е курорт, и слава Богу. Тук няма шумни механи с грамофонни клишета, но има къщи за гости, в които сутрините започват с мляко, което наистина е виждало крава. Културният живот пулсира тихо, но устойчиво – празникът на киселото мляко, изложби, концерти на открито, музеи. Има и китайски център за здраве и дълголетие. Денят в Момчиловци все така започва с първия слънчев лъч и приключва с песен от някой двор.
Ако отидете в Момчиловци, не се опитвайте да го „разгледате“. Просто вървете. Пийте вода от аязмото. Останете до здрач и чуйте как се разказват легендите тук – не с думи, а с поглед. И ако сте внимателни, ще чуете как тече благодарността – като бистра вода между корени.
Пътеписаници 