-
Continue reading →: Сандански – в прегръдката на есентаИсторията на това пътуване започна преди повече от месец. Тогава случайно се натъквах на конкурс за пътеписи, организиран от сайта razhodka.com. Изпратих последната си публикация – „Духовност отвъд манастира” и спечелих първо място. Наградата бе възможно най-подходящата за един блогър-пътешественик, а именно нов повод да стегна багажа си и то…
-
Continue reading →: Тревненски лакомства за душатаВ първите дни на септември, когато сутрините стават все по-хладни, а нощите се огласяват от тихата песен на вятъра, аз стягам багажа си за едно от най-уютните български градчета – Трявна. Само преди седмица си мислих, че съм се простила с летните пътешествия, а вече усещам планинския въздух. Стиснала здраво…
-
Continue reading →: Духовност отвъд манастираСлънцето вече е изкачило склоновете на планината, когато оставям село Стоб зад гърба си. Въздухът още пази спомена за хладната нощ. Вдишвам го дълбоко. По-ободрителен е и от горещо кафе след безсънна вечер. Не гледам нито картата, нито завоите по пътя, защото няма къде да се изгубим. Знам, че Рилския…
-
Continue reading →: Стобските пирамиди – изящните скулптури на природатаПонеделник е и вече сме решили,че идната събота ще пътуваме за Рилския манастир. Обичам да си планувам почивните дни в началото на седмицата, за да има какво да ме крепи до края ѝ. Докато разглеждах маршрута в BGMaps, реших да си избера още една забележителност в района. Попаднах на каменните…
-
Continue reading →: Планинско сънуване в Рила10:00ч хижа „Рилски езера”. Слънцето се мъчи да си пробие път между сивкавите облаци. Подухва лек вятър и поне засега времето изглежда на наша страна. Около хижата щъкат разнородни групи – родители с малки деца, качени върху раменете им, шумни младежки компании, опитни планинари на средна възраст, не липсват и…
-
Continue reading →: Медвен и Котел – по следите на миналото (II-ра част)Котел ме посреща доста оживен, поне в сравнение с празните улици в Медвен. След упътване от местните вече навлизам в Архитектурния резерват. Тук са разположени, оцелелите от големия котленски пожар през 1894г., възрожденски къщи. Спирам пред двуетажната дървена сграда на Галатанското училище, в която сега се помещава експозицията „Старокотленски килими…
-
Continue reading →: Медвен и Котел – по следите на миналото (I-ва част)Връщам се към Медвен след прохладната разходка до Синия вир. Клатушкам се наляво- надясно, докато колата се бори с каменния път. Минавам покрай опустели къщи. Спуснатите им кепенци приличат на затворени клепачи. Опитвам се да си представя какви ли хора са живели зад тях. Били ли са щастливи и в…
-
Continue reading →: Синия вир – в нюанси и светлосенкиПризнавам си, че обичам да залитам по далечни дестинации. Те винаги са ми изглеждали по-вълнуващи и интересни. Но съвсем незаслужено съм пренебрегвала чудесни местенца, които са под носа ми. Цял живот съм живяла на час и половина разстояние от водопада Синия вир край село Медвен, а никога не съм го…
-
Continue reading →: Съкровищата на Широка лъкаВинаги съм смятала, че най-хубавите неща се случват случайно, без да ги чакаш и без да ги търсиш. Точно така попаднах в Широка лъка. Пътувайки из дебрите на Родопа планина, селцето изникна пред мен като мираж. Жадна за нови емоции се впусках в търсене на непознатото. Селото се оказа истинска…
-
Continue reading →: Върхът, който пробужда сетиватаНали знаете, че има моменти, в които Ви се иска да зарежете всичко и „да хванете гората”, в моя случай „планината”. Прицелих се възможно най-високо – към покрива на Балканите връх Мусала. Надявайки се,че там хоризонтът на съзнанието ми ще се разтвори и проблемите, които имам, ще ми се струват…
-
Continue reading →: Дяволския мост – да се докоснеш до легендатаПогледът ми се плъзга по надиплените хълмове на планината, обагрени в зелено. Ту се крият, ту се подават едни през други. В далечината сякаш придобиват синкав оттенък и се сливат с хоризонта. Не съм сигурна къде свършва планината и започва небето. Това е село Гълъбово. Обед е още далеч, но…
-
Continue reading →: Жеравна – Йовковото вдъхновениеНа южния склон на Балкана, окъпано в лъчите на пролетното слънце и притихнало в тежките сенки на вековни дървета, ме посреща село Жеравна. Отгледало писатели, просветители, революционери, то пази светлината на българския възрожденски дух. Местните разказват, че в миналото селото се славело с многобройните си воденици, за това го нарекли…






