Приказните села на Родопите – Лещен


В прегръдката между Пирин и Родопи започва пътят към приказното село Лещен.


В прегръдката между Пирин и Родопи започва пътят към две приказни села – Лещен и Ковачевица. Често те вървят ръка за ръка като обща туристическа дестинация. Всяко от тях обаче има своя дух и облик. Те очароват с девствена природа и автентичност, които те карат да се чувстваш така, все едно си се завърнал към корените си.

Отдалечавайки се от Пирин планина и навлизайки в Родопите, колата прави все по-чести завои, губещите се в отсрещните хълмове. Изкачването е бавно, но панорамата, която се разкрива е толкова пленителна, че забравям за динамиката, на която ме е научил градският живот. Идвам тук в разгара на пролетта и гората се е разлистила във всички нюанси на зеленото. Тук-таме се мяркат и сиви клони, чакащи новата си премяна. По върховете пък като стражи стърчат борове, неподвластни на годишните сезони. Докато снимам през отворения прозорец, пред мен се появява олюляваща се дървена табела с надпис „Лещен”.
leshten, rodopi, selo
Паркирам в центъра, точно пред храм „Св. Параскева”, издигнат през 1836г. Минавам по утъпкана пътека и пристъпвам в малкото дворче на църквата. Почти се превивам на две, за да мина през ниската порта. Най-впечатляващото в храма са двата огромни стенописа на лявата му стена. Те изпъкват с необичайно големия си щрих и ярки цветове.
BeFunky_IMG_6304.jpg
От храма започва калдъръмена пътечка, която преминава покрай кметството. От двете ми страни се редят двукати къщи, целите от камък и дърво. На портите им висят тежки катинари, а в дворовете им има избуяла трева. Това не е чудно, тъй като в селото живеят само десетина души. Повечето къщи са изкупени от софиянци, които ги навестяват през лятото и по празници, през останалото време обаче пустеят.
leshten, rodopite, selo
В края на пътечката се е сгушила къщичка, досущ като от приказка на Братя Грим. Схлупена, със сламен покрив, мънички прозорчета и цялата измазана с глина. Ниска ограда опасва дворчето, потънало в зеленина, а от верандата на къщата се открива гледка към цялото село. Зад Глинената къща се шири гъста борова гора, от която вее хлад.
BeFunky_IMG_6332.jpg
По пътя надолу виждам сивите покриви на къщите, които са като сгушили се в студа врабчета. Връщам се в центъра на селото, което вече гъмжи от хора, дошли да си припомнят вкуса на живота. От кръчмата се чува потракване на чинии и весели възгласи. Все пак, едно истинско пътуване в Родопите не може да мине без дегустация на местните специалитети.
leshten, kashti, planina, rodopi
Виждам табела с надпис „Галерия” и тръгвам след стрелките оказващи посоката. Прашните ми обувки ме водят пред една малка порта, зад която ме гледа спретнато дворче, изпъстрено с най-различни цветя. Стопаните на къщата ме посрещат с топли усмивки. Това са поетът Борис Христов и жена му Дарина. Те прекрояват някогашната плевня в галерия, която всекидневно се посещава от любопитни туристи. Стопанинът ме въвежда през входа, пуска „изискан джаз“ и ме оставя да се наслаждавам на красотата. На самия под, облегнати върху стената, се редят картини на Милко Божков, Захари Каменов и самата Дарина. Компания им правят дървопластики и съдове за бита, дело на Христо Йотов, както и изделия от камък и фотографии, чиито автор е самият поет. Най-ценната творба в експозицията обаче е гледката през трикрилия прозорец – тучни зелени поляни, лъкатушещи хълмове, а зад тях заснежени върхове, обгърнати от бяла мъгла. Купувам си картичка за спомен, сбогувам се и стопаните пак се заемат с работата си по двора.
leshten, galria, rodopi, boris, hristov
Вървейки към колата ми прави впечатление, че селото умело съчетава възрожденска атмосфера с модерен комфорт. Половината от 30-те къщи са реставрирани и предлагат всички удобства на своите гости. Те впечатляват с широки чардаци, китни дворове и уютни механи. Правя още няколко снимки и се качвам в колата. С приповдигнат дух се запътвам към следващото село от съкровищницата на Родопа планина – Ковачевица.

4 thoughts on “Приказните села на Родопите – Лещен

  1. Прекрасни са родопските села! Миналата година ги посетих…. Жалко е , че най-голямото богатство – хората, изчезват…. По по пътя видяхме как със специални кранове товареха тирове с борова дървесина….Малко са красивите кътчета в страната ни, които не са съсипани! А после се сърдим на природата…Нека оставим на поколенията си тези райски кътчета – да се гордеят и се връщат тук – с носталгия и обич!

    Like

  2. В Лещен е прекрасно. Моята баба е от там и тя като по традиция, всяка година си ходеше там, за по ден и пак се връщаше.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s