Медвен и Котел – по следите на миналото (II-ра част)


Котел ме посреща доста оживен, поне в сравнение с празните улици в Медвен. След упътване от местните вече навлизам в Архитектурния резерват.  Тук са разположени, оцелелите от големия котленски пожар през 1894г., възрожденски къщи. Спирам пред двуетажната дървена сграда на Галатанското училище, в която сега се помещава експозицията „Старокотленски килими и тъкани“. С нескрита радост ме приветства уредникът на музея, който бърза да обясни, че днес във всички котленски музеи е „ден на отворени врати”. Е,поне тук извадих късмет.

Влизам в просторно помещение на първия етаж. Подът и стените са окичени с автентични котленски килими, чиито цветове са завидно запазени въпреки 150-годишната им история. В някои от тях дори е втъкана точната дата на създаването им. Заглеждам се в редуващите се геометрични форми, така характерни за този край. „Фучилата” (хвърчила), „Огърлиците”, „Динените кори”, „Къдрявите звезди”, „Таблите” са сред най-популярните шарки, които са се утвърдили като класически образци през вековете. Уредникът ми разказва, че уникалността на килимите се крие в това,че са с две напълно идентични лица. Осланям се на поговорката „Око да види, ръка да пипне” и бързо надничам от задната страна, която наистина по нищо не се различава от предната. Вече съм склонна на повярвам на думите на местните, че едното лице е за първите 100 години, а другото – за после.
BeFunky_null_1.jpg
Качвам се на втория етаж, светлината е оскъдна. По стените висят реплики на известни картини, свързани с българската история или поне така ми се струва на пръв поглед. Приближавам се и вместо рисунък на четка, виждам хиляди, може би дори милиони малки нишки. Мисля си,че това са гоблени, но ми изглеждат много по-фини. Оставам наистина изненадана, когато уредникът ми обяснява, че всяка картина е тъкана на стан. Признавам си, дори не съм предполагала, че е възможно да се постигне такава прецизност. Виртуозите на тези истински произведения на изкуството са котленските тъкачки Стоянка Милева и Петранка Чехларова. Мисля,че тези две жени в пълна степен осмислят израза „златни ръце”.
BeFunky_nu6ll_1
Навън въздухът вече трепти от горещина, чувствам се като в котЕл. Намирам спасение в кичестите сенки, шумящите води и осезаемо по-свежия въздух в парка „Изворите”, недалеч от Архитектурния резерват. Истинска прохлада за душата. Тъй като бях наблизо, разгледах и Природонаучния музей, който е един от най-големите в страната. Честно казано това не е моето място. Не че съм следващата Брижит Бардо, но разглеждането на препарирани животни не ми е любимо занимание. Но ако не сте като мен, със сигурност ще ви бъде интересно.
BeFunky_null_5.jpg
Тъй като времето доста напредва, трябва да изберем само още едно от многобройните местенца, което да разгледаме преди да тръгнем. Спирам се на експозицията „Котленски възрожденци”, която се помещава в сградата на Пантеона на Георги Стойков Раковски в центъра на Котел. Там ме посреща младо, усмихнато момите, което ни оставя да разглеждаме на спокойствие, тъй като сме единствени посетители.
BeFunky_null_2.jpg
Спускам се по мраморните стълби към първото ниво на музея, посветено на будителите и по-специално на Софроний Врачански. Разхождам се между първите печатни книги, някои от вещите на книжовника и стигам до първия препис на „История славянобългарска”. Тук е пресъздадена и атмосферата във взаимните училища с пясъчните чинове и катедра със затвор за наказания. На стената висят табели с надпис: „Лъжец”, „Крадец”, „Смутител”, „Неприлежен”, които някога са се окачвали на провинилите се ученици. Добрите също са получавали такива табелки, само че с похвали. Не знам дали е било правилно или грешно, но е факт, че през този период българската просвета процъфтявала.
BeFunky_5null_1
Във втората зала проследявам развитието на българската възрожденска книжнина. Сред първия брой на първото българско списание „Любословие” и издание на „Рибния буквар”, под една от стъклените витрини виждам балсамираното сърце на д-р Петър Берон.

Вървейки към следващото ниво, стъпките ми глухо отекват в пространството. Предпоследната зала е посветена на бунтовниците, най-виден сред тях е капитан Георги Мамарчев – един от организаторите на въстанието в Котленско през 1829 г. и ръководител на Велчовата завера. Също така е вуйчо на Раковски. Сред най-ценните експонати е печатът на капитана.

Последната зала, кръстена „Революционери”, проследява живота на Георги Раковски. Тук са ковчежето, в което са пренесени костите му, личният му дневник и оръжие. На излизане виждам малки стъпала в края на коридора. През отворената врата влиза светлина. Изкачвам се и за миг се сепвам от внушителните размери на купола, под който се намирам. В центъра на пантеона, в най-ниската му част виждам гроба на най-видния котленец – Георги Стойков Раковски.
BeFunky_n54ull_1
Мраморният саркофаг е покрит от бронзово знаме със заветните думи „Свобода или смърт”, а върху него е положено копие на сабята му. Чак когато слизам долу, виждам ниша, в която е поставена внушителна бронзова статуя – Дева Мария, държаща своя син Исус Христос. Композицията образува кръст, затова скулптурата носи името „Възкресение” и по недвусмислен начин внушава безсмъртието на Раковски и неговото дело. Стоя смирено пред гроба за няколко минути и още веднъж прочитам изписаните над него думи – „Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини”. Гласът ми отеква тихо, след което се стопява, но ехото още звучи вътре в мен.

Медвен и Котел – по следите на миналото (I-ва част)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s