Стобските пирамиди – изящните скулптури на природата


Понеделник е и вече сме решили,че идната събота ще пътуваме за Рилския манастир. Обичам да си планувам почивните дни в началото на седмицата, за да има какво да ме крепи до края ѝ. Докато разглеждах маршрута в BGMaps, реших да си избера още една забележителност в района. Попаднах на каменните пирамиди край село Стоб. Оказа се,че са ни точно на път, така че бързо ги включихме в съботната програма.

Със заредени сили, батерии и раници тръгваме рано, докато софиянци още спят съботния си сън. Монотонният рев на двигателя, вибрацията на тонколоните, прескачането на радиостанциите – обичам пътуването с кола. Пейзажът на автомагистрала „Струма” не е от най-живописните, но важното е,че сме на път. Скоро върховете на планината ни поздравят и започваме да криволичим по извивките ѝ.

Навлизаме в долината на Рилска река, а точно на входа ѝ изниква село Стоб или по-точно рекламен билборд на Стобските пирамиди. Свиваме в дясно от пътя и влизаме в селото. Централният площад се къпе в слънчеви лъчи, а под сянката на близкия магазин – кръчма двама възрастни мъже играят шах, а поне още четирима гледат отстрани и обсъждат всеки ход. Спират игра, за да ни съпроводят с очи. За съжаление в повечето български села, пристигането на другоселец си е цяло събитие. Отминаваме и те отново вперват поглед в шахматната дъска.
BeFunky_BeFunky_null_1.jpg
В цялото село указателни табели за Стобските пирамиди не липсват. Дори в един момент пътят се разклонява наляво и надясно, като и в двете посоки висят стрелки за пирамидите. След кратко чудене тръгваме надясно. Асфалтовият път свършва няколко метра по-нататък, а на самия му край като стражи стоят две кучета. Едното къдраво, с козина, която му пада в очите, а другото с далеч по-загладен косъм. Стоят невъзмутимо и нямат никакво желание да се отместят от мястото си за припек. След няколко подсвирвания с клаксона, къдравото с огромно нежелание запремята крак след крак и се оттегля от пътя. Другото го последва след няколко секунди.

След още малко изкачване, попадаме на стадо козички. Уж бели, а всяка си има по някаква украса – малко сиво, малко кафяво. Хлопките им се поклащат в такт и звучат като цял оркестър. Овчарят строго ги хока да забързат ритъма и от време на време размахва гегата като диригент. Истинска симфония на село. Развеселени пристигаме пред касата. Жената зад прозорчето ми обяснява, че оттук започва кратката пътека, която след пет минути ходене ще ни отведе в подножието на пирамидите. На нас обаче този вариант не ни харесва, затова касиерката ни упътва да се върнем по другия път.

И така сега се спускаме по улицата, покрай която се редят нови къщи и стари плевни, отдавна забравени от своите стопани. Връщаме се при разклонението и продължаваме, този път по левия склон. Отминаваме две баби, приседнали на дървена пейка под кичеста липа. Едната живо обяснява на другата и размахва набраздените си от тежък труд ръце. Жените ни следят с поглед, малко по-дискретен от този на мъжете в центъра. Зад любопитството на всеки един от тях обаче прозира добрата, гостоприемство и тиха спотаена радост.
BeFunky_IMG_7482.jpg
Спираме до църквата „Св. Прокопий” – единствената в България, която носи името на този светец. Тя е приемник на стария храм, построен през 1373г. на върха на селото, но разрушен малко преди Освобождението. Руините му са пренесени на мястото на днешната църква, която сякаш възкръсва от пепелта.

На входа за пирамидите ни дават кратки напътствия и ни изпращат с усмивка. Скалите прикриват пътеката от слънцето, което все още не може да изсмуче влагата от напоената с дъжд земя. На места кракът ми потъва и оставя дълбока диря в размекнатата пръст. Заради необичайно дъждовното лято, тревите отдавна са задминали нивото на коляното ми. Нагоре пръстта е по-суха, което улеснява изкачването.

Скоро над нас се показва голям метален кръст, обозначаващ мястото на старата църква „Св. Прокопий”.
BeFunky_IMG_7483.jpg
Стигаме до него по пътечка, която се губи сред буйни треви. На разчистеното място е поставен малък олтар с няколко икони и каменна плоча. По време на османското робство, черквата се е издигала точно над турските къщи. Стопаните им обаче недоволствали от факта, че оттам християните можели да наблюдават дворовете им. Затова по настояване на турците църквата била разрушена. Тогава трима българи отишли в Цариград и измолили разрешение от султана да издигнат нова. Веднага след тяхното завръщане започнало изграждането на храма на днешното му място. През 1860г. той бил завършен и осветен, а първото дете, което било кръстено в него, живяло повече от 100 години.
BeFunky_IMG_7546.jpg
След още няколко метра, вървейки през шарени сенки и пек, изведнъж пътеката се промушва между дърветата. Провира се като змия между тях, гъне се и става все по-стръмна. Дъждовната вода е изровила част от нея и е образувала дълбоки вади. След успешното им преодоляване се изкачвам на малко хълмче, от което се открива частична гледка към село Стоб. На тези земи някога е съществувал античният град Стоби, но според местна легенда той бил заличен от голямо наводнение.

Излизам от сянката на дърветата и в далечината вече надничат каменните „шапки” на пирамидите. Пътеката се вие над тях и открива гледка към сякаш бездънни пропасти. Някои от конусовидните кули достигат височина до 12 метра. Векове наред ерозията и изветрянето извайват скалните образувания, чиито цветове варират от пясъчно жълто, през огнено червено, до шоколадово кафяво. Като истински скулптор природата създава причудливи форми, които разбуждат човешкото въображение.
BeFunky_null_1.jpg
Първата група пирамиди са се скупчили една до други, а върховете им приличат на вълни от земна пръст. С всяко помръдване на слънцето цветът им се променя, сега са леко кафеникави. Изкачвам се по-нагоре и оттук вече ми изглеждат като пясъчни замъци. Сякаш всеки момент морето ще ги погълне с приливната си вълна.
BeFunky_IMG_7540.jpg
Движейки се покрай зелената обезопасителна ограда, достигаме и до далеч по-внушителните образувания, всяко от които носи тежка каменна шапка. Те изглеждат слети в основата си, като постепенно се протягат и изтъняват към върха си. Приличат ми на гигантски гъби, но вгледам ли се във всяка от тях поотделно ги припознавам в различни образи. Важно е с какви очи гледаш и дали искаш да видиш, в противен случай образуванията може да не те впечатлят. Така че отворете сетивата си и се докоснете до изящните скулптури на природата.
BeFunky_IMG_7514.jpg
Постепенно пътеката толкова се стеснява, че разминаването на двама души става невъзможно (не че има с кого да се разминаваме, следващите посетители се появиха, когато вече се връщахме). Оградата свършва, но пък има какво още да видим и след нея. Прибирам фотоапарата в раницата, за да пазя равновесие и да преодолея няколко големи камъка изпречили се на пътя ми. Изкачвам се на върха. Това определено е най-прекрасната гледна точка, но и най-опасната. Съветвам Ви, ако продължавате след парапетите да се концентрирате само и единствено върху изкачването, след това спрете и разгледайте спокойно, но не комбинирайте двете занимания.
BeFunky_IMG_7519.jpg
Криволичещото Рилско корито, цялото село Стоб, подстъпите към Рилския манастир – всичко това обходено с един поглед. Оттук някои от пирамидите греят в жълто и охра, други тлеят в червено, а трети – помръкнали в кафяво. Вятърът довява песента на медни хлопки. Звучи ми познато, поглеждам през рамо и в подножието виждам същото стадо, с което се сблъскахме при идването ни. Все така се движи в такт и бърза към блеснала от роса зелена поляна. Постоявам още малко и оставям вятъра да разбърка мислите ми. С времето започнах да оценявам тези моменти, защото е все по-трудно да присъстваш в настоящия момент, без да въздишаш по миналото и да се надяваш на бъдещето. Но се радвам, че всяко пътуваме ме приближава към щастието.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s