(Не)случайно пътешествие – Меандрите на р. Арда


Пътниково, Воденци, Силен, Тополово, Долни Главанак, Горни Главанак – почти стигнахме! Е, наум се питам защо не спирам да скитам из селата в Източни Родопи през най-горещото време от годината. Климатикът в колата не може да смогне на жегата. Над асфалта се разнася мараня. Возя се на седалката до шофьора и дясната ми ръка вече е придобила кафеникав загар. Не знам колко километра сме пропътували, само знам, че не искам да свършват. Животът е пътуване – за мен в буквален и в преносен смисъл. След поредица планове и техните обрати се оказвам на път за меандрите на река Арда.

Тайничко се моля снимките „с фотошоп“, които съм гледала от мястото да не ми изиграят лоша шега и да не са ми създали нереални очаквания. Казват, че не е хубаво човек да има очаквания, за да не се разочарова. След толкова километри жега и криволичене е някак трудно да не се надяваш, че всички усилия ще си заслужават.

IMG_4874

Един от най-популярните и фотографирани меандри на река Арда е този между селата Маджарово и Бориславци. И аз като един пътешественик искам да разбера с какво омагьосва това място. Къде случайно, къде не, се озовавам на пътя за Маджарово. Минава обяд. Сещам се, че не съм хапнала нищо от снощи. Точно в този момент, в мен се надига лек, но категоричен глад. Мисля си – ще хапнем добре при гостоприемните родопчани и продължаваме към изумителните гледки. Да, ама не!

Малко преди селото минаваме по метален мост. Според GPS-a съвсем скоро ще пристигнем. Задавам най-прекия път, който да ни отведе направо в центъра на Маджарово. Така се оказваме на някакво подобие на път, което се движи покрай реката. Правилото да не се доверяваш на жена за посока, дори тя да е самия навигатор, важи с пълна сила! Тихите ми молитви този „път“ да се окаже само малък участък, се изпаряват като утринна роса. Движим се с около 15-20 км/ч. Вече ми се струва, че пътуваме от цяла вечност. Изминали сме твърде голямо разстояние и нямаме желание да се връщаме обратно по разбитата пътека. По-добре да потърпим още малко и да пристигнем направо в селото.

IMG_4849

Гладът отдавна се изпари, остана надеждата, че меандрите са нещо наистина невероятно! След безброй много изтекли минути и пот, вече сме в заветното Маджарово. Взимаме си по един кроасан с кисело мляко – редовното меню на нашите пътешествия. (Причините за това са най-малко три: 1. В местата, които посещаваме, рядко има нещо за хапване – да не говорим за прясна, сготвена храна, 2. Сготвената също често пъти е със съмнително качество, 3. Кой има толкова време за разточително хранене!?) След леката закуска продължаваме в посока село Бориславци.

Още щом излизаме от Маджарово, въздухът се размърдва. Усеща се едва доловим хлад – нежна ласка за сетивата. Река Арда се разлива пред очите ми. Сините ѝ води пулсират сред опърлените от слънцето треви. Още има и свежа зеленина, която прави гледката още по-жива и хипнотизираща. Усещам как буквално съм залепнала за прозореца. Цветове, форми, плавни извивки, преплитащи се, наслагващи се. Хълмове до хоризонта и вода, която тече между тях.

IMG_4990

Радостни възгласи изпълват въздуха в автомобила. След миг притаяваме дъх и… мълчание. Поглеждаме се. Разбира ме се с поглед. Виждаме уширение на пътя – идеално! Слизаме и вперваме поглед в реката, която прави плавен завой, във формата на подкова, огромна подкова. Сякаш някой великан е стиснал коритото на реката с мощните си ръце и го е завъртял.

– Май си заслужаваше? – споглеждаме се и прихваме да се смеем.
– Не мога да снимам от тук. – казвам аз.
– Ела!

Изкачваме се по рохкава пръст към върха на скала. Преминаваме през камъни, храсти и още пръст. Скалата се издига точно срещу меандъра, сякаш някой нарочно я е поставил там. Извисява се гордо като пазителка. Все едно сме се покатерили на края на света. Само силата на духа и чистата мисъл витае тук. Жегата, напрежението и страхът са някъде долу. Далеч. Те не могат да ни докоснат… Останалото можете да почувствате, когато отидете там!

IMG_4986

IMG_4989

6 thoughts on “(Не)случайно пътешествие – Меандрите на р. Арда

  1. Боряна, поздравления за това, което правите и за начина по който пишете! Съвсем скоро открих вас и блога ви, но вече с нетърпение чакам да прочета и книгата ви. Любовта ви към родината ни е вдъхновяваща!

    Like

  2. Наистина описвате всичко по много красив и вълшебен начин . Очаквам с нетърпение да прочета и книгата , но съм любопитен все пак да ми споделите , дали има място в България което сте посетили, което ,, изпъква “ със своята мистика над всички останали ? Благодаря ! 🙂

    Like

    1. Благодаря за хубавите думи, Евгени! Много е трудно да се посочи само едно място над всички останали. Мистиката е нещо, което всеки сам трябва да усети и да прецени за себе си. Пожелавам Ви благодарение на книгата (и не само) да откриете своето най-мистично място!

      Like

  3. Много си добра и винаги с възхищение чета твоите пътеписници.Благодаря и все така продължавай!!!!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s