Стъпва на пръсти, тиха е, изглежда студена, но развихри ли се става топла и нежна. Носи светлината в себе си и вдъхва сили за нов живот. Пролетта. Сякаш още се страхува да се настани удобно в гънките на Източни Родопи. Колкото и клиширано да е определението „най-магичната планина“, има неща, които са отвъд думите, епитети, сравненията и метафорите. Това са малките тръпки, които пробягват през гърба ми, когато се изправя пред родопската шир. Те не знаят какво е клише, а са израз на почит, възхищение и след това на тихо смирение пред зеленото море от борове.
Пътувам към Ардино, но по-скоро това е едно търсене на легенди, древни цивилизации и… скални ниши. Не какви да е, а най-многобройните, събрани в скално-култовия комплекс „Орлови скали“. На турски език мястото се нарича „Кузгун кая“ или „Картал кая“, което означава „гарванов камък“, а не „орлов“ както започват да го наричат в средата на 20-ти век.
Преди да стигна до тях обаче, минавам по една от най-вдъхновяващите пътеки в тази част на планината – „Пътеката на ардинската поезия“. Изкачвайки се по стръмния баир, имам чести поводи за почивки, заради красивите стихове, изписани с пирограф върху дървени дъски. Така хем не се уморявам от иначе големия наклон, хем енергично продължавам към следващата табела, водена от вроденото ми любопитство.
По-късно разбирам, че пътеката е правена от двама ентусиасти – Христо Узунов и Марина Янева от Urbex.bg. Те получават разрешение от местното горско стопанство, както и голяма подкрепа от читалището и хората в Ардино за създаването ѝ. Тя им отнема около 30 часа работа и инвестиция от (забележете!) 10 лв.!
След около 20 мин. четене на стихотворения в гората и борба с големия наклон пристигам пред Орловите скали! Те се извисяват като стражи – студени и мълчаливи. Стъпвам по нападали борови иглички. Мирише на смола. Слънцето плахо се подава между клоните. Приближавам се към скалите, осеяни с трапецовидни ниши. Някога те са били точно 100 на брой, но днес са 97, тъй като 3 от тях са разрушени.
Дотук обаче се изчерпват знанията за това място и предназначението му. Орлови скали са повод за много въпроси, а отговорите трябва да търсим някъде между науката и легендата, между проучванията и местните истории, без да се страхуваме от необикновените открития, до които можем да стигнем.
Истинското предназначение на тези ниши, които се срещат на десетки места в Източни Родопи – Безводно, Три могили, Мезек, Татул, Сухово, Дъждовница – остава известно само на техните създатели.
В науката битува схващането, че нишите са погребални съоръжения – в тях се поставяни урни с пепелта на покойниците. Друга, подобна на тази теория, определя нишите като портал между света на живите и този на мъртвите, тъй като наподобявали силует на висящ прилеп. Според древните вярвания именно той превеждал душата на мъртвеца към отвъдното.
Има и трето предположение, което отхвърля възможността скалните ниши край Ардино да са се използвали като некропол, защото са труднодостъпни за извършването на подобни ритуали. За това се предполага, че в тях са се поставяли свещени предмети на определени дни, свързани с космогоничен обред.
Заради мистичността на мястото и многото неизвестни сред местите се разказа легенда за змей, който живее под скалите и пази тайно съкровище. Какво обаче е това съкровище? Може би е познание, което се предава през вековете и само най-достойните и просвети, могат да се докоснат до него. Засега воалът на мистерията продължава да се спуска над Орловите скали, сякаш пази нещо наистина много ценно…
Полезна информация:
Ако идвате от Кърджали, влезте в Ардино и следвайте кафява табела с надпис „Орлови скали“. След 2 км тя ще ви отведе до малка дървена беседка. Ако сте с автомобил, можете да паркирате пред дървената ограда с информационна табела. Оттам започва „Пътеката на ардинската поезия“, която след 20 минути, ще ви отведе до скалите.
Пътеписаници 