Имало едно време град с име на орел – Аетос, сгушил се в последните извивки на Стара планина. В дни страшни, в него се родили трима братя-юнаци. Пораснали те здрави и силни. Майка им ги отгледала сама в малка къща накрай града. Откърмила ги с любов и грижа. Възпитала ги в смелост, справедливост и вяра в доброто. Растели братята във време, когато турски ятагани вършеели наоколо.
Когато момчетата възмажали, не можели да търпят повече мъченията, на котио османлиите подлагали невинните хора. Изпълнявали те майчините заръки и лека-полека се превърнали в пазителите на Аетос. Със своята сила, бърз ум и честно сърце те се справяли с всяка несправедливост.
Но настанали още по-страшни времена. Страхът пропълзял в града и пуснал дълбоки корени. Никой не смеел да вдигне глава, че да не му я посече някой турчин с ятагана си, но не и тримата братя. При всеки удобен случай те се изправяли в битка срещу поробителя. Юначните момци все по-трудно намирали място, на което вечер да полагат уморени глави и да спят спокойно. Отвсякъде ги дебнели османлиите.
Майката много се страхувала за тримата си сина. Треперила нещо лошо да не им се случи. Молила се на Бога за чудо. Късно вечер поглеждала месечината и измолвала закрила за синовете си. Всяка вечер се надявала, че децата ѝ ще се върнат живи и здрави. Така и ставало. Едина нощ обаче нещата се променили…
Пукнала зората, а тримата братя още не били пристъпили къщния праг. Майката много се притеснила, цяла нощ не спала, очите си изплакала. Когато слънцето започнало плахо да наднича през прозореца, тя изляза на портата и не могла да повярва на очите си. Оттатък на баира над къщата се появили три огромни камъка като великани. Чудото се случило! Това не били камъни, а тримата ѝ юначни синове.
Денем те се превръщали в твърди скали, за да не може да ги открие никой, а нощем отново приемали човешки облик, за да се борят с поробителя. Така те станали неуловими и не спирали да бдят над града.
Скалното образувание „Тримата братя“ и до днес се издига в покрайнините на град Айтос (някогашния Аетос). А от къде знам тази история ли? Това е моята приказка за лека нощ, която някога е пробудила любопитството на откривателя и пътешественика у мен. То продължава да се разгаря и днес и да осветлява пътя ми към непознатите и тайни кътчета на България!
***
Пътеписаници 