Мегалит „Вратата на Богинята Майка“ край с. Бузовград


Ранно декемврийско утро. Слънцето се протяга зад облаците. Иска да погали земята, замръзнала от нощния студ. Навън е някак поспаливо. Взимам чаша чай за из път да разбудя себе си и времето. Тръгвам към село Бузовград, на 5 км южно от Казанлък. Над него се извисява едно от най-необичайните скални образувания – „Врата на Богинята Майка“. Местните го знаят най-вече като „Мегалитът“, тъй като в околността все още не е открит по-впечатляващ негов побратим.

В Бузовград ме посреща табела със снимка на мегалита. Маркировки също не липсват или поне до ключовата отбивка вляво, накрая на селото. Там стърчи табела с надпис „Спортен риболов“. Тъй като това определено не е целта на моето пътешествие, я пропускам. Точно там обаче е отбивката за Мегалита. Разбирам го две минути по-късно. Връщам се и този път здраво хващам отбивката, която се изкачва над селото.

016

Скоро от асфалта се отклонява черен път, който навлиза в горичка.Само една смачкана ламаринена табела с надпис „Мегалит“ сочи посоката към необикновеното скално образувание.

015

Земята е замръзнала, покрита с тънък скреж, който блести на слънцето. Движа се покрай голите дървета. Всичко наоколо е обагрено в цветовете на късната есен – кафяво, сиво, оранжевото вече е по-скоро ръждиво, а яркочервеното се е превърнало бордо. Тихо е и ухае на сухи клони.

013

Пътят се спуска ту рязко надолу, ту се изкачва стръмно нагоре. От дясната му страна се издигат два реда телена ограда, тъй като зад нея се намира складова база на военните. Този участък може да се премине и с автомобил, ако земята е суха и замръзнала, иначе пешеходната разходка е най-добрият вариант.

014

В гората дори едно листо не потрепва, толкова е тихо и спокойно. След поредното редуване на спускане и изкачване пътеката става по-равна и приятна за ходене. Стигам до разклонение, само че и на основната пътека, и на отбивката виси табела за Мегалита. Избирам да продължа направо. Стигам до огромна каменна маса, оформена сякаш за вечерята на някой великан. Издига се над килим от оранжеви листа, а страните ѝ са покрити с яркозелен мъх.

01

Докосвам я с поглед, обикалям я, изследвам я. Изглежда толкова необикновена, изникнала насред гората. Това олтар ли е? Част от друг мегалит? Край Бузовград въпросите са повече, отколкото отговорите.

02

Продължавам към „Врата на Богинята Майка“. Краката ми хрупат като сладолед скрежта по пътеката. Тя ме отвежда на поляна, огряна от декемврийското слънце. Небето е толкова синьо, че гледайки го, сякаш потъвам в него. Издишам и дъхът ми се превръща в пара, която бавно се стопява. Още малко и ще стигна до „портала“, усещам го.

04

Подминавам няколко пейки и беседка, които биха били по-примамливи в някой пролетен ден и продължавам да се изкачвам.

03

В края на пътеката виждам няколко скупчени камъка. Първо си мисля, че вече съм стигнала Мегалита, но не е така. Това е само част от целия комплекс. Подобни камъни се виждат и на съседните хълмове. Те стърчат и сякаш искат да ни кажат нещо с присъствието си. Сега, когато дърветата са съблекли премените си, скалите говорят още по-силно… за тези, които разбират езика им.

06

Последно изкачване и се озовавам лице в лице с Мегалита. В сърцето му се намира портал. „Към какво?“ – ще попитате. Може би към отвъдното. Едва ли е случаен фактът, че именно тук е разпръснат прахът на откривателя на Мегалита – траколога проф. Александър Фол.

07

В културата на траките, за които се смята, че са създатели на това необикновено скално съоръжение, залезът е символ на смъртта. В дните на лятното слънцестоене – 21 юни и есенното равноденствие – 22 септември, когато Слънцето залязва, светлинен лъч минава точно през отвора между скалите.

010

Доближавам се до портала, висок цели 180 см. Поглеждам през него. Виждам връх Триглав – най-високият в тази част на централното било на Балкана. В подножието се разстила Долината на тракийските царе, заключена между Стара планина и Средна гора. Тук, насред могилите, селищата и свещената река Тунджа, се е простирала Одриската държава. Сякаш великото познание на древните траки е закодирано в тази земя, в камъка – като най-голям носител на информация през времето.

011

Мегалитът е като един трансформатор на енергия, но неговото истинско предназначение навярно знаят само създателите му.

08

Погледнато в по-голям мащаб, „Врата на Богинята Майка“ е един от върховете на триъгълник, чиито други два ъгли са: столицата на одрисите – Севтополис (под яз. Копринка) и могилата Голяма Косматка. Може би, за да разберем истинското значение на Мегалита, трябва да го погледнем като част от цялото. Но кое е цялото и колко е голямо то?

012

Оставам загледана в заснежените върхове, в тънката мъгла, която се стели над долината и в камъните, така изкусно балансирани един върху друг и така умело пазещи своята тайна.

***

Местоположение на Мегалита „Вратата на Богинята Майка“, с. Бузовград.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s