Тук рядко ще прочетете нещо за градски пътешествия, но този път ще ви заведа на едно място, което навярно мнозина са посещавали, а други пък мислят, че знаят достатъчно за него. Става въпрос на Борисовата градина в София. Градът, който ме приюти преди 8 години и който, колкото и да ме дразни на моменти, със сигурност има своите достойнства и красоти. И така, вземете любопитството си под мишница и да тръгваме към потайностите на най-големия парк в столицата!
Споменавайки това, вече сигурно разбирате защо наричат Борисовата градина „белите дробове на София“. Историята на градския парк започва преди цели 137 години – през 1882 г. Преди да се появят алеите и различните растителни видове, мястото е било градска мера, която се е използвала за пасище на добитъка. Местността носела името „Табията“, тъй като била много близо до стара турска табия т.е. укрепление.
Идеята за строителството на парка идва от тогавашния кмет на София – Иван Хаджиенов. Той кани градинаря на румънския двор – швейцарецът Даниел Неф, който да направи план на парка и да започне залесяването му. Това обаче никак не се харесало на местното население, тъй като по това време столицата била с кални улици и газени фенери, и последна грижа на хората бил паркът. Въпреки негодуванието, работата по създаването му започва. Насадени са над 10 000 фиданки!
В първите години паркът носи различни имена – Разсадник, Пипинер, Цариградска градинка. След раждането на престолонаследника Борис Търновски, паркът е преименуван на Княз-Борисова градина. В периода на социализма се нарича „Парк на свободата“. А от 1992 г. до днес паркът отново носи името на цар Борис III.
По препоръка на цар Фердинанд, след раждането на сина му, са засадени най-различни дървесни видове: дъб, ясен, явор, бреза, черен бор, смърч, дори секвоя, кедър и гинко билоба. Градинарят Йосиф Фрай продължава делото на Неф и превръща парка в истинска приказка, която по нищо не отстъпва на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня. Днес Борисовата градина е място за срещи, разходки и забавления.
Разходка с привкус на история
Още от 1920 г. започва поставянето на бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод 70-годишния му юбилей. В парка можете да видите и бюстове на: Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Любен Каравелов, д-р Петър Берон, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Емилиян Станев и още много други бележите личности от българската история.
През 1956 г. е издигната „Братската могила“ – паметник на загиналите антифашисти, който днес среща доста противоречиви мнения… и погледи. Най-често те се приковават към 41-метровия обелиск, който е част от монумента.
Да преброим звездите
Този факт може и да изненада някои от вас, но в Борисовата градина има Астрономическа обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е изградена в периода 1892-94 г. и днес сградите към нея впечатляват с изящество и красота! Можете да посетите Обсерваторията през деня или през нощта, след като направите заявка поне ден предварително. Дневните посещения включват кратка интерактивна лекция, запознаване с исторически факти и разглеждане на обсерваторията. Вечерните включват и наблюдения с телескоп при ясно небе. Повече информация можете да откриете тук.
Патешкото езеро
Езерото с водоплаващите птици или както още е известно „Патешкото езеро“ се намира точно срещу детската площадка „Слончето“, в началото на парка. То е създадено още през 1972 г. В средата му е изградено изкуствено островче, на което е поставена къщичка с храна за обитателите на езерцето.
Романтична среща на Езерото с лилиите
Това е едно от най-красивите места в целия парк. Езерото с лилиите е създадено в далечната 1886 г. по проект на градинаря Даниел Неф. Любопитното е, че на мястото му е имало мочурище. В езерото са пуснати червени рибки и са поставени водни лилии. Заради първите то дълго се е наричало Рибното езеро. През годините обликът му се променя многократно. Днес от него са останали само жабите и водните лилии. Около езерото има група от вековни дървета – летен дъб. Не случайно мястото е любимо за срещи и разговори, особено през топлите месеци, когато дърветата хвърлят дебели сенки.
Детство мое, реално и вълшебно!
В парка има няколко къта за деца, където малчуганите могат да се катерят, да се пързалят, да скачат на батут, да карат колички и какво ли още не. Най-големият детски кът е „Слончето“. През топлите месеци можете да покарате водно колело или лодка с детето си в езерото „Ариана“. А през зимата да отидете заедно на ледената пързалка, която традиционно се поставя там.
Музика и партита
Да не забравяме, че в Борисовата градина се намира една от най-готините сцени на открито – Маймунарника. През лятото там редовно гостуват любими групи и изпълнители. Интересни събития се организират и на Лятната сцена. Позната е още като “лятна естрада” и “летен театър”.
Спорт
Освен че можете да карате колело, ролери, тротинеткиа, да играете хек, федербал, шах или каквото друго ви хрумне, не забравяйте, че в пределите на парка се намират два стадиона. Това са: Националният стадион „Васил Левски“ и стадион „Българска армия“. Ако сте футболни фенове, не пропускайте да гледате някой мач на живо. Ако ли не, то тогава можете да се насладите на концерт на някой световноизвестен изпълнител там през летните месеци.
Тайни кътчета
Борисовата градина е пълна с тайни и скрити местенца, където можете да намерите спокойствие и усамотение. Дървени беседки, пейки или слънчеви поляни – открийте вашето място.
Пътеписаници 