„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“
Това пише в завещанието си Евлоги Георгиев. Той заедно с брат си Христо Георгиев се превръщат в най-големите и достойни меценати в историята на България. Припомних си тяхната необикновена история, докато бях в родния им град Карлово. Тъй като вярвам, че пътешествието се крие в историите, които дават плътност и смисъл на мястото, ще ви разкажа за едни от най-големите благодетели на българската просвета – Евлоги и Христо Георгиеви.
Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 г. в семейството на Георги Недев и Евдокия Пулиева. Пет години по-късно, през 1824 г., се ражда и по-малкият брат – Христо Георгиев Недев. Евлоги се обучава под ръководството на известния възрожденски учител Райно Попович в Карлово. Бащата на момчетата умира през 1827 г., а 10 години по-късно губят и майка си.
Грижите за тях са предоставени на вуйчовците им Христо и Никола Пулиеви, които се занимават с търговия. Едва 18-годишен Евлоги става техен съдружник, активно участва в търговията с най-големите европейски градове, а през 50-те години на XIX век започва да се занимава и с банково дело. В последствие двете фамилии се разделят – Пулиеви остават да работят в Карлово, а Георгиеви в Галац. През следващите 20 години Евлоги и Христо Георгиеви се превръщат в едни от най-забележителните български предприемачи на всички времена.
Макар да прекарват голяма част от живота си в чужбина, Георгиеви не престават да се чувстват дълбоко свързани със съдбата на своя народ. Създават организацията „Добродетелната дружина“ в Букурещ, чиято цел е освобождение на българските земи от османско иго. В нея се включват много заможни българи. Тя набира доброволци за руската армия в Кримската война (1853 – 1856 г.) и изпраща много млади българи да учат висше образование в Европа и Русия, като поема разходите по обучението им.
Евлоги и Христо Георгиеви развиват изключителна благотворителна дейност. Построяват фабрика за вълнени платове в родния си град и даряват средства за създаването на среднотехническо училище в Карлово, което носи техните имена. През 1872 г. Христо Георгиев умира внезапно в Букурещ и не успява да види най-значителните дела на брат си. Въпреки това името му стои редом до това на Евлоги, тъй като в завещанието си по-големият брат посочва и заслугите на Христо за колосалното дарение, предвидено за строеж на Софийския университет.
След Освобождението Евлоги Георгиев се връща в България. В следващите години, с помощта на своя приятел – известния финансист Иван Евстратиев Гешов, закупува солидно количество парцели в центъра на София. През 90-те години на XIX век вече притежава над 10 хиляди кв.м. През 1896 г. меценатът обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева за построяването на сградата на Софийския университет.
Георгиев прави още много големи дарения, сред които:
– 200 000 лв. на университета „Карол I“
– 120 000 лв. на българска болница в Цариград
– 100 000 лв. на болницата в Галац
– 50 000 лв. на българско девическо училище в Солун
През 1897 г. Евлоги Георгиев умира в Румъния. Завещанието му е отворено на 9-ти юли, два дни след кончината му, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Изпълнител на завещанието е Иван Евстратиев Гешов. То впечатлява с космическата цифра от 6 милиона златни лева, която е дарена за построяването и поддържането на сградата на висшето училище в София! С последната си воля Евлоги Георгиев продължава мисията, която извършва още приживе – просперитет на българското общество чрез просвета.
В завещанието са записани още: 200 000 лева за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти“; 30 000 лв. на общината в Галац; 20 000 лв. на българската черква в Букурещ и много други.
Тъй като ниво Евлоги, нито Христо създават собствени семейства, те завещават на братовчедите си по 40 000 лв. Роднините обаче са разгневени, че по-голямата част от богатството на Георгиеви е отишло „на ползу роду“ и завеждат дело за оспорване на завещанието. След тежки, грозни и продължителни съдебни битки завещанието е потвърдено. Може да се каже, че всяко зло е било за добро, тъй като сагата приключва чак през 1911 г., тогава парите са над 13 милиона заради лихвите. Строежът на сградата на Софийския университет започва през 1924 г., а 10 години по-късно е завършена и тържествено открита.
Паметникът на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово е издигнат през 2014 г. със средства на дарители от цялата страна. Монументът е дело на скулптора Борис Борисов. Преди това двамата братя имаха само един паметник, издигнат пред Софийския университет с техни средства. Негов скулптор е Кирил Шиваров. Дали обаче изграждането на паметници е достатъчно, за да знаем, да помним и следваме примера на карловските братя? Прогрес чрез просвета – това е посланието, което Евлоги и Христо Георгиеви са искали да ни завещаят. А вие можете ли да го последвате?
Пътеписаници 