Мистичен каменен град? Титани на Зевс? Това са само част от теориите за възникването на скално-култовия комплекс „Свети Мина“ край село Мечкул. Компасът на пътешественика ме води в Югозападна България, посока Симитли. Подминавам града и хващам отбивката за с. Полето. След това пътят минава покрай селата Брежани и Ракитна. Вдясно, преди с. Мечкул, се отклонявам по черен път до местността „Амина“. Там малка дървена табела е единствената, която посочва местоположението на скалния комплекс.
Първо виждам как слънцето се отразява в кръста, стърчащ от върха на църквата. Тя носи името на Свети Мина – покровител на семейството и на хората, тръгнали на път. Бялата ѝ фасада приковава погледа ми. Тя стърчи над изгорели треви и сякаш разпръсква светлина.
Храмът изпъква сред сивите скали. Чак сега забелязвам, че те са навсякъде. Не е нужно да имаш развинтено въображение, за да видиш причудливите им форми, напомнящи на чучулига, змиорка, лъв и какво ли още не. Сякаш някога, много отдавна, скалите са били живи същества и някаква необикновена сила ги е вкаменила за един миг.
Тъй като комплексът е слабо проучен от археолози и историци, покрай него витаят повече легенди, отколкото факти. Според една от тях огромните скални масиви са били наредени от самите титани по заповед на Зевс. Според друга на мястото някога е съществувал голям харман, постлан с бакърена плоча. По време на вършитба там са впрягани по девет коня. Някои от местните разказват, че е много вероятно харманът да се е използвал като календар, който да отброява дните, сезоните и другите промени на звездното небе.
Цялата местност прилича на огромен скален град. Някои от по-приказливите жители на Мечкул с гордост ще ви кажат, че тук е имало древно светилище. Именно в него Александър Македонски получава предсказанието, че ще завладее света. Все още има хора, които твърдят, че знаят точно върху кой камък е извършено гаданието.
Дори всичко това да ви се струва невероятно, факт е, че тук има много странни скални образувалия. По всичко личи, че те не са създадени от природата, но за съжаление, точното им предназначение тъне в мистерия.
Едно такова образувание е „порталът“, както го наричам аз. Представлява два огромни скални блока (или по-скоро четири), между които е заседнал трети. Под него се образува процеп, през който можеш да преминеш.
По някакъв начин ми напомня на Караджов камък в Родопите. Вие как мислите?
Ако се изкачите на някой от камъните, ще видите как в краката ви се разстила пъстрото Кресненско дефиле. Тогава ще забележите, че причудливите скали стигат чак долу, до река Яна. Край нея пък има издълбани корита от светъл гранит. Те са толкова гладки, без нито един ръб, че сякаш са правени за тракийси принцеси. Местните разказват, че в тях се къпят самодивите…
Едни от малкото сведения, които ни дават археолозите, е, че мястото е обитавано още от 7000 г. пр. Хр. и са открити наслагвания на различни култури. Когато земите на Древна Тракия стават част от Римската империя, тук е изградено ново светилище. През ранното Средновековие езическите богове пък са изместени от християнството. Тогава за покровител на това свято място е избран Свети Мина. Местното население от векове почита светеца и на празника му (11 ноември) се отслужва курбан за здраве.
Историята на църквата, която днес се издига на мястото, е също толкова мистична и вълнуваща. Тя е свързана с предсказание на баба Ванга. Една жена от село Мечкул била много болна. Отишла при пророчицата да търси лек. Ванга ѝ казала да се върне в село и да направи курбан на скалите в местността „Амина“. Жената сторила всичко, което ѝ било заръчано, и скоро оздравяла. След като историята се разчува, местните хора решават, че трябва да построят храм на това свято място. Така с общи средства и усилия издигат църквата „Свети Мина“. Сред скалния комплекс отново се чува камбанен звън, след като последната църква е разрушена по време на османското робство.
Днес, когато отидете на скалното светилище „Свети Мина“, си спомнете, че всичко на този свят става с вяра – и камъкът устоява, и църкви се градят, и човешката душа намира опрощение!
Пътеписаници 