В разгара на лятото Калофер е притихнал и пуст. Живот във вените му вливат само автобусите, пълни с ученици или с пенсионери, дошли да разгледат родния град на Христо Ботев. Аз не съм нито от едните, нито от другите, но също съм се запътила към града на смелите българи. А в центъра му гордо стърчи величественият паметник на Ботев…


Градът всъщност се е казвал Калифер – кръстен на неговия основател Калифер войвода. През XVI век той предвожда група от смели мъже, които непрекъснато нападат турските кервани в тази част на Стара планина. Техните набези карат султана да позволи на хайдутите да се заселят по тези земи, при условие, че спрат да нападат преминаващите кервани. Така Калифер е основан през 1533 г.

Според местния фолклор, тъй като нямали жени, хайдутите на Калифер войвода си крадели девойки от близкия град Сопот. През следващите векове смелите българи превръщат града в търговски и културен център. Макар няколко пъти опожаряван и разрушаван, той всеки път се надига от пепелта. Местното население възстановявало първо църквите и манастирите и след това се захващало с всичко останало.
В средата на XIX век започват да наричат селището „Алтън Калофер“ т.е. Златен Калофер. Последно градът е опожарен през 1877 г. и отново е изграден с непримирим български дух.

С този дух е закърмен и един от от най-видните ни революционери, който борави еднакво добре и с перото и със сабята – Христо Ботев. Музеят, посветен на живота и делото му, се намира в Ботевата градинка. Той включва мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на майката на поета – Иванка Ботева.

Всъщност това не е истинската родна къща на българския революционер, тъй като тя е разрушена при опожаряването на Калофер през 1877г. Музеят е издигнат на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Изградена е по спомени и запазени свидетелства в максимално автентичен вид.

Макар да не е роден в тази къща, Ботев я нарича роден дом, защото тук прекарва детството си. В нея се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. Тук получава и броя от Славейковия вестник „Гайда”, в който е публикувано първото му стихотворение „Майце си”. От този дом Ботев тръгва да се бори за свободата на любимото си Отечество.
Днес в къщата можете да видите истинския чекрък и шевната машина на баба Иванка.

Повече за невероятния и героичен живот на Ботев можете да разберете в изложбената зала на музея. Тя е напълно обновена през 2008 г. в чест на 160-та годишнина от рождението му. Това е единственото място, на което можете да видите запазените лични вещи на Ботев – неговият джобен часовник и писалищните му принадлежности. В залата е изложена и печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „Знаме” и първи брой на вестник „Нова България”.

Ако искате да се потопите в живота на безстрашния българин, обезателно поискайте от екскурзовода в музея да ви разкаже историята му. Дамата говори много увлекателно, знае изключително много подробности за живота на Христо Ботев, които ни убягват в училище и с радост ще ги сподели с вас.

Семейството на Ботев е много будно. Баща му Ботьо Петков е основният двигател за създаване на училище в града. То е изградено изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. През училището като учители или ученици преминават редица видни български възрожденци, сред които: Димитър Фингов, Иван Чунчев, Спас Съйков, Никола Касапски, Иван Вазов, Христо Ботев, акад. Никола Начов и много други.


Срещу Даскал Ботьовото училище пък се намира църквата „Св. Богородица“. В днешния си вид е построена през 1848 г. върху основите на по-страх храм. Тя функционира почти без прекъсване от създаването си, а към днешна дата е единствената действаща църква в Калофер.

След като разгледате града, спокойно можете да се впуснете в дебрите на планината. Калофер е отправна точка за много пешеходни маршрути, сред които този за хижа „Рай“, Райското пръскало (което посетих миналата година) и връх Ботев. Около града се намират ливадите на Чафадарица и пропастите на Джендѐма, Купена и река Тунджа. Много популярна е и екопътека „Бяла река“, която привлича с дивна природата, красиви водопади и дървени мостчета, сякаш излезели от приказките. Не пропускайте да разгледате и Калоферския мъжки манастир, който е на цели четири века!
Приятни пътешествия из Калоферския край!