Надежда от Тефтерчето на един пътешественик: Откривам нови истории там, където някой отдавна ги е забравил!


Обичам да общувам с истински усмихнати хора, такива, при които усмивката не е заучена, не е и от вежливост, защото те се усмихват с душата си и около тях винаги е по-светло. Такава е и Надежда Серафимова или просто Надето от блога Тефтерчето на един пътешественик!

Тя пътува от дете – първо със семейството си, а след това и с близки приятели. Работи в сферата на информационните технологии, но любовта ѝ към родината я кара преди 5 години да създаде своя страница във Фейсбук, където споделя пътешествията си. През 2016 г. официално започва да поддържа и личния си блог, където можете да откриете чудни местенца сред природата на България, да опознаете културните ценности на страната ни, да посетите непознат град или приказно село и всичко това лично преживяно и разказано от Надя.

А сега вижте за какво си поговорихме и открийте красотата на пътешествието!

Блогът ти се казва Тефтерчето на един Пътешественик – пишеш ли по време на път, водиш ли си записки?

Името на блога дойде някак естествено със смисъла, че ще колекционира забележителни места и вълнуващи пътешествия. Честно казано се отдавам на самото преживяване по време на път и това ми позволява да водя записки в ума и сърцето си. Настанят ли се веднъж там, след това лесно мога да ги опиша по начина, по който съм ги преживяла. Понякога ме питат как успявам да запомня всичко, но нямам точен отговор. Сядайки да пиша, спомените изплуват дори и в най-малките детайли и това е знак колко силна е била емоцията по време на пътуването.

Ако трябва да опишеш себе си с някое място, кое ще е то ?

Страхотен въпрос, но и много труден! 🙂 Самоасоциирам се винаги с природата и бих избрала някой водопад. Първо, защото водите им водят началото си високо в планината, а там са любимите ми места. Второ, заради динамиката на течащата вода и пълноводието им през различните сезони. Точно такива сме и хората – със своите силни и слаби моменти често препускаме или забавяме темпото, но важното е да се движим. И трето, заради това, че огнената ми зодия има нужда от своята противоположност, за да има баланс в природата. За да назова и конкретен водопад, си избирам Видимското пръскало, защото е в любимата ми Стара планина и е на челни места по височина у нас . За съжаление първият по височина все още не съм го посетила, иначе навярно щеше да е той. 🙂

vidimsko-praskalo
Видимското пръскало

Какво включва идеалното пътешествие за теб?

Любима компания, разнообразни занимания, чист въздух и прекрасни гледки отвисоко. Всичко друго би било бонус към преживяването. Едно от най-хубавите неща на пътуването е, че ни изкарва извън комфортната зона и попадаме в различни от обичайните ситуации. Справянето с тях прави пътешествието още по-перфектно, а всичко друго може да приемаме като урок.

Освен че пътуваш, ти спортуваш и танцуваш – най-вече народни танци. Кое е мястото, на което с удоволствие би повела едно кръшно българско хоро?

Категорично бих казала – навсякъде! Само да чуя народна музика и сърцето ми играе. Често пъти не знам дали има кой да ме последва и се напасвам спрямо ситуацията, но има ли кой да откликне, със сигурност не бих останала на едно място. Народното ни творчество е прекрасно и трябва да го съхраняваме и предаваме напред.

Каква е България през твоя обектив?

С една дума – БОГАТА! Заобикаля ни един безкраен извор на спиращи дъха гледки, природни феномени, исторически паметници, културно наследство, модерни градове и уютни селца, атрактивни летни, зимни и лечебни курорти и още много красоти. Неслучайно искам Тефтерчето на един пътешественик да разказва на първо място за всичко родно. Нека преди да обиколим света, да опознаем Родината си, да се доберем и до най-отдалечените кътчета, да видим и най-удивителните места, за да обогатим духа и съзнанието си възможно най-много.

hadzhidimovo-zoo
Зоопарк Хаджидимово

Какво вижда един блогър- пътешественик, което убягва на обикновения турист?

Пътешественикът се наслаждава не само на дестинацията, но и на самото пътуване до нея. Готов е винаги за предизвикателства и без да се замисля, би се впуснал в някое ново такова, което само го намира в точния момент. Освен това пътешественикът забелязва множеството тесни улички и пътчета встрани от главната му цел и понякога се изгубва нарочно в тях, за да открие нещо неподозирано. Накратко казано – откриваме възможност за нещо ново във всяка ситуация, нови запознанства и на най-безлюдните места, нови истории, там където някой отдавна ги е забравил.

Препоръчай ни любопитно местенце край морския бряг, което да посетим това лято?

Живея в морската столица Варна, а едва наскоро открих няколко много любопитни маршрута, които могат да съчетаят разходка в гората, закътани плажни ивици и по-продължителен преход. Повече за маршрутът от Галата до Паша дере и други такива наблизо може да прочетете в Тефтерчето. 🙂

Коя е любимата ти градска и селска дестинация?

Много е сложно да избера само по една дестинация, затова ще споделя по няколко. Родното ми Габрово безспорно е на челни места в класацията, защото ми е най на сърце. Като добавим към него любима Трявна и старопрестолно Велико Търново, сякаш всичко отново продължава да се върти около центъра на България.

Затова пък откъм селца ще ви разходя до полите на Южен Пирин и китното селце Делчево, оттам към мистичните Родопи и село Смилян, продължаваме към морето и слънчева Варвара и за финал Валевци и Боженци, сгушени в Централен Балкан. Наистина мога да изреждам още много. Всяко местенце носи своя енергия и ни предава по различен начин своя заряд.

kam-hizha-pleven-3
Към хижа Плевен

Кое е най-труднодостъпното място, което си посетила? Разкажи ни за пътешествието си до него.

Две от най-труднодостъпните ми пътувания са свързани с изкачвания високо в планината. И в двата случая природата беше решила, че в този ден няма да ни допусне до себе си или ще бъде доста трудно, съпроводено от сурови климатични условия, резки промени на времето, много дъжд и бури. Първото такова беше до хижа Бунтовна в сърцето на Средна гора, до която път почти няма. А второто бе опитът ни да изкачим връх Ботев от южната страна с велосипеди. Докато до хижата се преборихме някак си с времето и изпреварихме пика на буреносните облаци, то до първенеца на Стара планина дори не можеше да си помислим да се доберем, колкото и близко вече да бяхме. Хубавото на това преживяване бе урокът, който ни даде, а той е да се научим, че не всичко е на всяка цена и когато има риск, трябва да направим правилната преценка. Детайлно описание на цялото преживяване има в блога, а ще споделя, че въпреки това, година по-късно успяхме да се доберем до връх Ботев без колела и от северната страна, но пък бе отново едно незабравимо преживяване.

lyubovishte
Любовище

Твоята философия за красив и достоен живот е….?

Да влагаме енергията си в положителни неща,
да се обграждаме и взаимодействаме със стойностни хора,
да пътуваме и опознаваме себе си и света по-добре
и да правим това, което ни зарежда най-силно! 💖

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s