Преход до хижа Соколна и царството на великаните!

Октомври е най-цветният месец в планината. Всичко се е обагрило в жълто, оранжево, червено, лилаво, кафяво… Тук-таме още се мяркат и зелени украси. Миналата година по същото време се изкачвахме до хижа Соколна в Национален парк Централен Балкан, но този път решаваме, че ще продължим и след нея – до царството на великаните. Според легендата там се ширят огромни поляни, на които някога великаните са вдигали сватби…

Вече е сравнително късно, наближава обяд, а ние още сме в село Габарево. Асфалтовият път е вече зад гърба ни, но напредваме смело по изпечената пръст. Нетипично горещо е за октомври. Слънцето е високо в простора. Грее като току-що изпечена погача. Оставяме колата в началото на пътеката за хижа Соколна. Жълто-оранжеви листа танцуват под краката ни. За кратко се вдигат във въздуха, след това отново полягват на пътеката.

Навлизаме в гората и жарките лъчи на слънцето трудно се провират между дърветата. И като казвам дървета, вижте тази импровизирана чешмичка в началото на маршрута.

Цветовете на гората се редуват и се сливат като в калейдоскоп. Всичко е толкова пъстро! На места пътеката се извива покрай бездънни пропасти. Откриват се панорамни гледки, които замайват с мащаба си.

Планината се разгръща в цялата си прелест. Облякла е най-кичестата си премяна и без да се смущава се оставя да я изучаваме с поглед.

Върховете ѝ са наредени един до друг. В най-високата си част изглеждат сиви и самотни, но в подножието им се разлива цяла палитра от цветове, стигаща чак до долината.

Есента е най-артистичното дихание на природата. Удивително е колко нюанси създава, сякаш с един замах. Склоновете се къпят в позлата и тук-таме пламтят огнено червени дръвчета. А над всичко това се е излегнало синьото небе…

Съзерцавайте планината, докато се изкачвате. Само тогава можете да видите от малкия детайл до голямата картина… като в живота! 🙂

Отново сме в храма на обагрените дървета. Тук те са по-жълти и сякаш гората се смее. Още малко и стигаме до любимото ни място…

Вижте тази табела. Трудно се чете, нали?

По случайност (макар че не вярвам в случайността) носихме със себе си червен маркер и решихме да вдъхнем нов живот на табелата! Дано да носи много топли емоции и на други пътешественици по маршрута!

Тук пътеката наистина е приказна и няма как да не се влюбиш в нея. Уют, топлина и слънце се леят навсякъде и просто потъвам в този блажен момент. 🙂

Оттук започва и последното изкачване преди хижа Соколна. В подножието ѝ един прекрасен черен кон си похапва шипки и не се впечатлява особено от нашето присъствие.

Освен него, другите обитатели тук са: хижарят и котараците му. Този рижав красавец се оказва най-общителен. Маукането му е сърцераздирателно, затова си спечелва малка вкусна изненада.

Оттук започва най-вълнуващата част от маршрута. Заобикаляме хижата и продължаваме да се изкачваме. Търсим мястото на великанските сватби! Не се вижда от хижата, трябва да изкачим склона над нея и след това очакваме да видим безкрайните поляни…

Изкачването е стръмно, но като че ли умората още не е натежала като олово в краката ни. Радваме се на един от последните слънчеви дни, а погледите ни шарят по изпъстрената планина, докато не попадат на това:

Планинска идилия! Есента, събрана в една снимка! Палатката прилича на малък оазис за свободолюбиви души, сред горящата от цветове гора.

Хижата остава под нас. Няма ни една сянка, под която да се скрием. Наближаваме царството на великаните. 

Представям си как огромните създания са изкачвали склона с две-три крачки, а ние върим вече 30 минути. Дали остава още много? Ще познаем ли мястото, когато го видим? Докато си задаваме тези въпроси, сияещите златни поляни се повяват пред очите ни.

Трудно е да обхванем всичко с еди поглед, а още по-малко с един обектив. Летните билки вече са се превърнали в злато и приличат на пшенично поле. Все едно е лято, само тънкият вятър напомня за октомври.

Нереално… това е усещането, което изпитваме тук. Пейзажът, цветове, отсъствието на всякакъв шум и хора. Искам да сграбча този момент и да не го пускам. Ако можех да нарисувам свободата, тя щеше да е като разходка в златното царство на великаните…

Цялото преживяване до това удивително място и връщането обратно ни отне около 5 часа и половина, така че спокойно можете да се разходите в рамктие на един ден. Вземете си вода и храна. Можете да хапнете и в хижа Соколна, където хижарят ще ви посрещне с радост.

Пожелавам ви волни приключения! 🙂

Ако пътеписът ви е харесал, можете да последвате страницата на Пътеписаници във Facebook и в Instagram за още вълнуващи истории!