Преди да ви разкажа за яз. Копринка и потопения тракийски град Севтополис, искам да споделя с вас един примерен маршрут. Ако сте по-напреднали пътешественици, ще можете да го изминете в рамките на един (дори зимен) ден. Отправна точка е град Казанлък. Започнете с мегалит „Вратата на Богинята-Майка“ край с. Бузовград, след това се отправете към с. Розовец и мегалит „Правите камъни“ и накрая, в моя случай по залез, отидете до яз. Копринка. Разбира се, не е нужно да посетите трите обекта в един ден, но ако обичате по-интензивни пътешествия, ще ви хареса!
Водата в яз. Копринка се разлива между сивеещите брегове. Прилича на копринена постеля, която тук-таме се е нагънала. По нея бягат последните лъчи на залязващото слънце. Тихо е. Вятърът е тънък и пронизващ.
Вървя бавно по язовирната стена и попивам студената красота. В далечината се разгръща Балкана, поръсен със сняг. Язовирът е под мен, а в него виждам няколко рибарски лодки. Толкова са малки, на фона на водната шир, че ми приличат на хартиените лодки, които правихме като деца. Движат се така, сякаш се плъзгат по водата. Изпращат залеза, който се стопява в хоризонта.

Най-впечатляващото обаче остава под повърхността на язовира. Това е древният тракийски град Севтополис, който е случайно открит при строителството на водното съоръжение.
Останките на града, който е бил столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр., се появяват на бял свят през 1948 г. Разкопките се извършват от български екип археолози, ръководени от проф. Димитър Димитров. В началото те не знаят, че това е градът на тракийския цар Севт III. Установяват го, благодарение на един надпис – клетвен договор между градовете Кабиле и Севтополис.

Кабиле вече е бил открит край Ямбол и археолозите осъзнават, че са попаднали на столицата на тракийското племе одриси. Оригиналът на този ценен договор се съхранява в Националния археологически музей в София. Негово копие можете да видите в Историческия музей в Казанлък.
Разкопките в Севтополис продължават и археолозите намират много монети, сечени в самия град, изкусна керамика и накити. Установено е и стратегическото разположение на столицата на одрисите. Той е бил заобиколен от р. Тунджа, а естествената му защита се допълвала от огромна крепостна стена, дълга 890 метра.
Едни от най-интересните находки в Севтополис са: светилището на бог Дионис, храмът на Великите тракийски богове и дворецът на владетеля Севт III.

До 1954 г. градът е проучван и фотографиран. Въпреки доказаното важно културно и историческо значение на Севтополис, е решено строителството на язовира на продължи. Така той се превръща от причина за откриването на древни град, в оправдание за потопяването му. Официалното откриване на яз. „Копринка“ (тогава носещ името „Георги Димитров“) е през 1955 г.
През 2005 г. българският архитект Жеко Тилев предлага проект за разкриването и възстановяването на Севтополис. Неговата идея е около древния град да се издигнат стени, в средата на язовира. Проектът е дарен от архитекта на Община Казанлък. Засега това остава само една красива идея. Макар и потопен, важно е споменът за древния Севтополис да продължи да живее и историята му да се разказва.

На мен не ми остава нищо друго, освен да се порадвам на необикновения залез…


Ако статията ви е харесала, последвайте страницата на
Пътеписаници във Facebook и Instagram.