Малки бягства

Чудеса в Преображенския манастир


Храмовете са свети места. По тях са се случвали и продължават да се случват не едно и две необикновени неща, които рационалният ум не може да обясни. Такива има и в Преображенския манастир „Преображение Господне“ край Велико Търново. Но преди да ви разкажа за чудото, нека първо се запознаем с манастира.

Местоположение

Преображенският манастир се намира на 7 км северно от Велико Търново. Най-близкото село до него е с. Самоводене. Светата обител е скътана в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Манастирът се издига в красива скалиста местност на брега на р. Янтра.

История

Най-ранните сведения за манастира датират от XI век. Тогава е бил метох на Ватопедския манастир в Света гора. През 1360 г., когато на престола е цар Иван Александър, манастирът става автономен. Основна заслуга за това има неговата жена царица Теодора-Сара и синът им Иван Шишман. Те даряват много средства за реконструкцията на манастира, който се превръща в един от основните духовни центрове по онова време.

Първоначално Преображенският манастир се е намирал на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местоположение. Той се е издигал там, докато Търново не пада под ударите на османците, в края на XIV век. След това манастирът преживява няколко пожара, плячкосвания, а накрая е разрушен напълно.

Възкръсване на манастира

Но историята не свършва дотук… През 1825г. един рилски монах на име отец Зотик поставя начало на възкресяването на манастира. Разбира се, това няма как да се случи без помощта на местните хора и… ферман от султана. Такъв е издействан през 1832 г. и малко след това започва строежът на новата църква.

Той е поверен на майстор Димитър Софиялията. Освен изкусен майстор обаче, той е и участник в Велчовата завера (опит за въстание на българите в Търново и Силистра). Тя се оказва неуспешна и Димитър Софиялията е обесен от османците. Довършването на църквата и манастира е поверено на Уста Колю Фичето.

Ето как протича строителството:

  • 1857 г. – Завършено е югоизточното крило с малката гостна, както и главният вход.
  • 1861г. – Изградена е камбанарията с часовника.
  • 1863 г. – Издигната е малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Ап. Андрей“, строен от Димитър Софиялията.
  • 1891 г. Завършен е гробищният параклис „Възкресение Лазарово“.
  • 1894 г. – Издигната е 3-етажна сграда с трапезария, магерница и игуменарница с библиотека.

Стенописи

Външните и вътрешните стени на манастира са изрисувани със стенописите на Захарий Зограф. Неговия подпис можете да видите в долния десен ъгъл на храмовата икона „Преображение“, а атвопортрета му се намира в северозападния ъгъл на женското отделение, точно до образите на Св. св. Кирил и Методий.

Сред най-ценните стенописи са: „Страшният съд“ – на източната стена в притвора и „Колелото на живота“ – на южната външна стена на олтарната абсида. Вглеждайки се в тях ще видите как е илюстрирана преходността на човешкия живот! Забележителни са и фреските: „Рождество Богородично“, „Успение Богородично“ и „Тайната вечеря“.

„Колелото на живота“

Други предназначения на манастира

Преображенският манастир се превръща във втори дом за борците за църковна и национална независимост. Използван е за културно-просветен център, убежище за революционери, а по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) в него е настанена военна болница.

Спомени от тези знакови моменти можете да откриете в библиотеката и музейната експозиция в манастира. В нея се пазят ценни книги, икони, исторически документи, както и произведения на приложното изкуство.

Днес манастирът е четвъртият по големина в България след Рилския, Бачковския и Троянския манастир!

Чудото

Необяснимото събитие се случва на 6 юли 1991 г. Тогава огромни камъни се свличат от скалите над манастира и разрушават до основи монашеските килии. Като по чудо няма пострадали! „Щастливите случайности“ обаче не свършват до тук…

И днес можете да видите два огромни скална къса, от двете страни на църквата, в манастира. Всъщност те са били едно голямо парче, което се е търкаляло право срещу храма. То обаче се удря в тогавашната часовникова кула и се разцепва на две. Преминава от двете страни на църквата, без да ѝ нанесе никакви щети!

Още по-любопитно е, че това не е първото срутване на скали над манастира. Той преживява няколко земетресения (най-голямото, от които е Горнооряховското земетресение през 1913 г.) и свлачища. Въпреки всичко обаче Преображенският манастир остава непокътнат и до днес!

Ако статията ви е харесала, последвайте страницата на
Пътеписаници във Facebook и Instagram.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: