По време на пътешествие най-обичам да се отбивам до места, които не съм планувала, но пък са близо до крайната ми цел. Така след няколкодневно скитане из Западни Родопи, включващо Доспат и Сърница, Орлово око, Чепеларе, Чудните мостове, Белинташ и Асеновата крепост, стигнах и до Араповския манастир „Св. Неделя“.
Той се намира на десетина километра от Асеновград и ви съветвам да не подминавате табелата за него. Това е единственият манастир, построен по времето на османско владичество, а още по-любопитното е, че е издигнат насред полето!
И наистина, както си карате към манастира, изведнъж стените му се появяват от нищото сред голите поляни. Мястото за строителство на светата обител е предопределено от извор с лековита вода. За него местите разказват много и различни легенди.
Според една от тях османският бей – управител на Станимака (старото име на Асеновград) имал сляпа дъщеричка. Един ден негова близка сънувала извора с лековита вода. Посъветвала бея да заведе дъщеря си при него. В началото той не повярвал, но все пак пристигнал с дъщеря си на свещения изовр. Когато тя измила очите си с водата, в миг прогледнала. В знак на благодарност беят построил аязмо на това място и направил дарение за строителство на Араповския манастир.
Манастирът е издигнат през 1856 г. За негови основатели се смятат архимандритите Софроний и Герасим. Архитектурата му много напомня на атонските църкви, които са кръстокуполни. Храмът „Св. Неделя“ е изографисан в периода 1864 – 1884 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина.
Араповският манстир е имал важната задача да противодейства на гръцкото влияние в региона. Причината е, че останалите 10 манастира около Асеновград са били подчинени на Гръцката патриаршия, а и много българи по това време са се гърчеели.
Освен азямото, още две неща силно ме впечатлиха в Араповския манастир. Едното е чудотворната икона на Света Богородица, от която сякаш се разлива блага светлина. Застанеш ли пред нея, усещаш как някакви невидими нишки те приковават на мястото ти, но не се чувстваш завързан, а напротив – готов да полетиш. Отместиш ли се от иконата, благите очи на Богородица все едно те следят с поглед.
Заедно с църквата, другата най-впечатляваща сграда в манастира е кулата на Ангел войвода – закрилникът на Родопите. Според преданията тя е издигната по негова инициатива по време Българското възраждане. Може да се каже, че тя е един от малкото съхранени паметници на българското хайдутство. Кулата носи чертите на традиционните къщи от това време. Тя се е използвала за жилищна сграда, както и за наблюдателница.
Първите ѝ два етажа са изградени от камък и имат малки прозорчета, подобни на бойници. Жилищната част се е разполагала на третия етаж. По време на набези монасите са се укривали в кулата. Тя била и сборен пункт на приближените на Ангел войвода и други смели българи, борещи се за свободата на народа ни. В кулата е отсядал и Васил Левски. Днес тя е превърната в музей на Ангел войвода и може да бъде разгледана.
Манастирът е един от любимите ми. Когато го посетих, от него сякаш извираше светлина. Целият беше потънал в зеленина, в градинките грееха цветя, имаше и прекрасни животни, като този красив гълъб на снимката. Усетих ведрина и топлина във въздуха.
Споделете дали сте посещавали Араповския манастир „Св. Неделя“ и какви са впечатленията ви от него?
Пътеписаници 