Пътеписът е изпратен от нашата читателка Силвия Демиркова
Нашето пътуване започва от Асеновград, където се събираме цялото семейство. Към 18:00 часа в петък се настаняваме в хотела, следва вечеря и разходка. Наслаждаваме се на хладния родопски въздух.
Сутринта ставаме с бодър дух и готови за приключения. От вечерта сме обсъдили маршрута за следващия ден и след закуска се качваме на колата и се отправяме към целта си. Почивали сме много в този район и почти навсякъде сме обикаляли, но винаги намираме ново място, което да посетим.
Отправяме се към село Кошница и крепост “Калето”. След село Смилян и преди село Кошница виждаме струпани коли и разбираме, че сме на правилното място.
Минаваме по малко мостче над реката и след това навлизаме в гората. Изкачваме се по стръмната пътека и стигаме до скала, свиваме вдясно и се отправяме към първата дървена беседка.След това се връщаме до скалата и през скалното образувание, по стръмна пътека, стигаме до втората беседка, малко встрани от нея следва трета. Уморени, но заредени от хубавите гледки слизаме надолу.
Решаваме да посетим и каньон Горло, който също е в този регион. На пътя, близо до село Смилян, има табелка. Слизаме от колата и след 1-2 минути сме при каньона. Пред нас се открива невероятна красота, тъмносиня вода и малко водопадче. Правим снимки и продължаваме към село Могилица и Агушевите конаци.
Разглеждаме центъра на селото, снимаме се пред дървената лъжица, която е кандидат за книгата на рекордите “Гинес” и продължаваме към Агушевите конаци.
Агушеви конаци
Агушеви конаци са най-големият родов замък от средновековен тип в Родопите. Строежът им започва около 1820 г. и е завършен през 1843 г. Запазен е споменът за смолянския майстор Харалампи Поповски. Комплексът е строен като зимна резиденция за богатия турски феодал Салих Ага и тримата му сина.
Върху два декара е изграден комплекс от три сгради, които са последователно свързани. Варосаният, изрисуван ансамбъл на Агушевите конаци се състои от две представителни жилищни сгради (Голям конак и Малък конак), сграда за жените и стопански постройки. Целият комплекс е ограден със защитен зид с отбранителни кули, една от които особено впечатляваща. Тя е единствена по рода си в Родопите заради стенописите и разклонената смесена архитектура, наподобяваща морски фар. Според легендата господарят я издигнал да облекчи мъката по морето на един от синовете си, капитан на кораб, принуден да се прибере у дома по болест.
Навсякъде в Агушевите конаци доминират два цвята – снежнобелият на варосаните стени и комини и тъмнокафявият на старите греди и порти. Къщата и дворовете са разположени в пълна хармония с родопската природа.
През 1964 г. Агушеви конаци получават статут на художествен паметник на културата с национално значение. В края на XX век започва мащабна реставрация на комплекса, а през 2001 г. е върнат по реституция на наследниците на Салих Ага. След близо десетилетие на съдебни спорове, той е отворен за публично посещение.
Изворът на река Арда
Решаваме да продължим разходката си до съседното село Горна Арда. То се намира на 35 км югоизточно от Смолян. Навлизаме бързо в селото и се озоваваме до кметството. Влизаме в магазина, който е точно до кметството. Купуваме минерални води и чувал смолянски картофи! Съдържателката Софка е много любезна, упътва ни и как да стигнем до изворите на река Арда.
Изворът на река Арда се намира над село Горна Арда. Пътеката започва от покрайнините на махала Билянска. Оставяме колата и, макар вече да е към 16 часа следобед, решаваме да стигнем изворите. Минаваме край барбекю Дядова ряка и вървим по широкия черен път. Пред нас се откриват красиви гледки към село Горна Арда.
Софка от хранителния магазин в селото ни предупреди, че пътят е около един час, затова гледаме да не се бавим и да напредваме. Следваме синята маркировка и постепенно пътят навлиза в гората. Започва изкачване и времето захладнява, не срещаме никой освен двойка мъж и жена, които ни упътват, че остават още около 5 минути път.
Изворът е в подножието на Ардин връх, в оградена местност с голямо вековно буково дърво. Намираме информация, че това е един от 17-те извора на реката. Правим снимки и бързаме да слезем надолу преди да се развали времето. Слизането е по-бързо от изкачването и за по-малко от час сме при барбекю Дядова ряка и колата. Решаваме, че за днес обиколката е достатъчна и се отправяме към хотела.
Момчилова крепост
На следващия ден, макар времето да е по-лошо, решаваме да посетим Момчилова крепост в местността Градище на с. Градът. Крепостта има два периода на обитаване. Първият е през VI век, когато е построена по времето на император Юстиниан I (527-565 г.) като част от веригата родопски крепости против варварските нашествия от север. Крепостта просъществува сравнително кратко време и е опожарена при славянските походи в края на V век и началото на VI век.
Крепостта е възстановена през ХI в. и функционира до нашествието на османските турци през втората половина на ХIV в. Свързва се с името на Момчил юнак. През пролетта на 1344 г. той участва активно в превземането на Комотини и Грацианопол и императорът го дарява с титлата севастократор, която се дава на близки роднини на самия император. Така започва управлението на Момчил като независим родопски владетел.
Крепостта е разположена на висок скалист връх. Имала е комуникация с крепостите Козник край Рудозем и Калето край Смолян. Оставяме колата, взимаме билети и след кратка беседа започваме изкачване. Пътеката е доста стръмна и хлъзгава. Стигаме до нещо като амфитеатър. Екскурзоводката ни разказва, че тук се прожектира аудио-визуален спектакъл.
На крепостта има тракийско светилище и средновековен параклис, които са слабо запазени. Правим снимки на хубавата панорама и слизаме надолу. Решаваме през този ден да посетим и крепостта Козник край Рудозем.
Рудозем
Рудозем е разположен на 26 км от Смолян, в долината на река Арда. Влиза в територията на България с Букурещкия мирен договор през 1913 г. Преименувано е на Рудозем през 1934 г. С развитието на рудодобивната и рудопреработващата промишленост след 1945 г. преживява икономически възход и се превръща в град с население 10 000 души. С постепенно замиране на производството в 90-те години преживява демографски срив и към 2010 г. населението се стопява до 3900 души. В района на Рудозем има богати находища на оловно-цинкови руди.
Крепост Беаднос
На следващия ден решаваме да посетим крепостта Беаднос. Тръгваме с колата от Пампорово в посока Девин. Минаваме през Широка лъка, следват селата Брезе и Беден. Влизаме в село Беден, разпитваме за крепостта Беаднос и ни насочват към черен път, започващ от северния край на селото. На 2 км северно от Беден се намират останките от средновековна крепост, построена през IX век, като част от Родопската крепостна система за защита, наред с Асеновата крепост, Турлата и Градището. Издига се на Сухия връх.
Поемаме по черния път между красиви ливади, минаваме край останки от крепостта. На път сме да се откажем, защото маршрутът е само частично маркиран, но на места има дървени указателни табели за Сухия връх.
Крепостта Беаднос не е реставрирана и няма много за разглеждане, само останки от основите на някогашните крепостни стени.
Изморени от дългия преход и обрулени от силния вятър, решаваме да се върнем към колата. По пътя през Широка лъка се прибираме в Пампорово.
Село Писаница
Последният четвърти ден решаваме да разгледаме село Писаница и село Бостина близо до Смолян.
Село Писаница се достига след отклонение от основния път Смолян-Пловдив през Рожен. Намирас се на 6 км северно от Смолян.
Навлизаме в селото и се отбиваме до църквата “Св.Богородица”, построена през 1885 г. Опитваме да влезем, но е заключено. Решаваме да се разходим из селото. Наслаждаваме се на красивите дворове. Непосредствено срещу църквата има и изоставена почивна станция, която малко загрозява гледката на иначе родопската идилия.
Следващата ни спирка е Римският мост при село Бостина. Село Бостина също се намира по пътя от Пловдив до Смолян. След връх Рожен пътят минава през селата Соколовци и Бостина. След село Бостина, от лявата страна на пътя в посока Смолян, откриваме Римския мост.
Къща-музей „Ласло Наги„
Последното, което смятаме да посетим за деня, е Къща-музей “Ласло Наги” в Смолян. Той се помещава в „Гьорджевата къща“ – сграда от XIX век, обявена за паметник на родопската архитектура.
За наше щастие, попадаме на много разговорлива музейна работничка – Мария Маргаритова, която ни разказва много интересни неща за живота и творчеството на поета, преводач и художник Ласло Наги (1925-1978 г.), който е от унгарски произход. Той е и преводач на български народни песни и поезия. Разказа ни и историята на Гьорджевата къща, където се помещава музеят и за живота през онези времена.
Семейството, което е обитавало Гьорджевата къща, се е занимавало с овцевъдство. Поради близостта си с Ксанти, овцете пракарвали част от годината по онези земи, където ходели на паша.
Родопската Шипка
Разказва ни за историята на смолянския край и как след Освобождението Смолян първоначално не попада в българските земи, а границата минава на превала Рожен-Чепеларе-Пампорово. Научаваме за непокорния стратег на “Родопската Шипка” полковник Владимир Серафимов. При обявяването на Балканската война “Средногорец” – полкът на Серафимов, настъпва в централната част на Родопите. Задачата е да стигне до Беломорието и да прекъсне връзката между османските части в Македония и Одринска Тракия. В нощта на 12 срещу 13 октомври 1912 г. полкът получава заповед да започне настъпление. За един ден са овладени Пашмакли, Райково и Устово (които впоследствие образуват Смолян), а също Момчиловци и Петково. Отстъпилите османски части обаче получават подкрепление и под командването на Явер паша започват контранастъпление.
При тази ситуация командването на родопския отряд заповядва отстъпление. На това решение смело се противопоставя командващият 21-ви средногорски полк. Владимир Серафимов. На 20 октомври той повежда полка си в атака и стига до линията с. Фатово- с. Аламидере.
Критичното сражение се разиграва на 21 октомври. Авангардите се сблъскват преди обед при Фатово. Люта битка разлюлява хребета между Аламидере и Палас (днес Рудозем), основните сили са концентрирани на връх Кавгаджик (дн. Средногорец).
Чрез флангов обход 21 Средногорски полк успява да победи 40 хиляден османски корпус. Победата спасява от клане българите християни в тази част на Родопите. Във военната литература сраженията от 19 до 21 октомври 1912 г. са описани като Палаския бой или като Родопската Шипка. В чест на полк. Владимир Серафимов и полкът му е построен паметник на връх Кавгаджик наречен на 21-ви полк “Средногорец”.
Полковник Серафимов полага основния камък, но не доживява откриването на паметника. В негова чест село Аламидере е преименувано на Полковник Серафимово.
След изключително интересния разказ решаваме да посетим село Полковник Серафимово и паметника, които се намират на 10 км от Смолян и на 2 км от пътя Смолян-Рудозем.
С това нашето есенно пътуване из смолянския край приключва. До следващия път с нови интересни места!
Пътеписаници 