На 20-ина км от Русе, малко преди синята разделителна ивица на Дунава, се намира село Иваново. Името му сигурно не ви е познато, но в него се намира безценно съкровище на повече от 8 века! Това са Ивановските скални църкви.
Пръснати из красивия каньон на река Русенски Лом, малките църкви, параклиси и килии приличат на кошер. Съхранените в тях стенописи са истински шедьовър на средновековното изкуство. Съдържат кодове и познание, които малцина могат да разгадаят в тяхната истинска дълбочина.
Как да стигнете до Ивановските скални църкви
Ние избрахме да пътуваме с кола по пътя Велико Търново – Бяла – Русе. На 10-ина км след гр. Две могили ще видите отбивка за село Иваново. Трудно ще я подминете, защото огромният паметник вдясно от пътя ще привлече вниманието ви. Той представлява колона, подобна на спирала, върху която са изобразени важни моменти от българската история, започващи от 681 г. Следвайте зелените табели за скалните църкви. До тях води асфалтиран път. В края му има паркинг, където може да паркирате автомобила.
Работно време и цени
Ивановските скални църкви са отворени за посещение всеки ден от 09:00 до 18:00 ч. През зимата работят само с предварителна заявка. В последствие разбрахме, че официално отварят на 1-ви април. Ние ги посетихме на 26 март (събота) – имахме късмет да са отворени.
Входът за възрастен е 5 лв.
Цената на беседата е 10 лв.
Изкачване до Ивановските скални църкви
На паркинга ще видите карта на маршрута. Може да се изкачите до църквите по туристическата пътека за около 10-15 мин. Другият вариант е да изберете стълбите. Те са направени на мястото на пътеката, по която монасите са се катерили до светата обител. Изкачването по тях е около 10 минути. На места стъпалата са по-стръмни, но има парапети, за които да се придържате.
Ние избрахме да се качим по пътеката, за да минем през Панорамната скала и след това да слезем по стълбите. Препоръчвам този вариант.
От Панорамната скала се открива красива гледка към целия каньон и лъкатушещата в подножието река Русенски Лом. От скалата се виждат десетките килии, изкопани в каньона, които преди векове са били средище на духовен живот. Монасите са използвали естествените вдлъбнатини в скалите, които са разширявали и дооформяли на ръка. Част от помещенията превръщали в църкви и параклиси, далеч от хората, а други били жилищни постройки.
Окото на Осмар и скалните манастири
Какво ще видите в Ивановските скални църкви
Под името Ивановски скални църкви или Ивановски скални манастири се обединяват около 20 църкви, параклиси и килии в каньона на р. Русенски Лом. В миналото скалните храмове са били над 40 на брой, а монашеските килии – повече от 300. Монасите, живеещи в тях, били книжовници и граматици, а християните често идвали на поклонение в скалните църкви.
В периода 1185 – 1396 г. царете от Второто българско царство изпращат умели каменоделци, които да съградят църкви в скалите, и зографи, които да ги изпишат. През 20-те години на XIII век монах Йоаким основава скалния манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил“. По-късно монахът става търновски патриарх. Между X и XIV век долината на р. Русенски Лом се превръща във важен духовен и книжовен център.
За съжаление голяма част от църквите и килиите са разрушени от времето, но все пак до нас достигат ценни стенописи и познание от предците ни.
Скалната църква „Света Богородица“
Основната църква в този скален комплекс носи името „Света Богородица“. Тя е целта на нашето пътуване. Щом спираме на паркинга, виждам огромната скала и едно малко балконче, стърчащо от нея. Църквата е изсечена на 38 метра височина. След като се изкачваме по пътеката, стигаме и до входа на храма, който е като пукнатина в скалата.
Слизам внимателно по дървени стъпала и се озовавам в изписаната църква. Стените и целият таван са изрисувани с библейски образи и сцени.
Ктитори на този храм са царете Иван Асен II и Иван Александър, и техните семейства. Това става ясно от запазените ктиторски портрети в скалната обител.
Стенописите
Стенописите в скалната църква „Св. Богородица“, както и в останалите храмове, са с изключителни художествени качества, те са истински образец и пазител на знание, затова са обявени за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
„Тайната вечеря“ 150 години преди Леонардо Да Винчи
Един от добре съхранените стенописи в църквата „Св. Богородица“, който заема централно място на тавана, е „Тайната вечеря“. Той изобразява вечерята на Исус Христос с учениците му, когато той разкрива, че някой от тях ще го предаде.
Апостолите са изрисувани на два реда, като предните фигури не закриват задните, а Христос е в левия край на масата. Тази невероятна фреска е рисувана 150 години преди „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи в трапезарията на манастира „Санта Мария деле Грацие“ в Милано.
Сред останалите впечатляващи стенописи са: „Страстите Христови“, „Влизането в Йерусалим“, изображения на Св. Йоан Кръстител и Апостолите.
Наследството
През XIV век Ивановските скални църкви се превръщат в средище на исихазма и са обитавани от повече от 80 монаси. Тук те преписват ценни книги и мястото се превръща в книжовен и духовен център.
Комплексът продължава да съществува в началото на османското владичество, но с времето запада. За щастие, голяма част от безценните стенописи са съхранени и до днес. През 1978 г. целият район е обявен за Национален археологически резерват.
Пътеписаници 