Пътеписаници

Здравейте! Отдавна не съм Ви писала..Когато създадох блога, се опитвах да си наложа определена честота на публикациите. Това горе-долу се получаваше, но беше по-скоро случайност, отколкото закономерност. Истината е, че това таласъмче – музата не се интересува от планове, последователност или логика. Идеята на блога е да разказва. Има разкази,…

Бълбук-бълкук… водата се плиска в бутилката, мислейки си, че е голям морски прилив. Бутилката стърчи от левия страничен джоб на раницата и се раздрусва от неравностите по пътя. Нейната побратима от десния страничен джоб отдавна е замлъкнала. Мисля, че последно я чух преди последното голямо изкачване. Добре, че скоро стигам…

Септември е прекрасно време за пътешествия. Няма я лятната припряност, всичко да се изживява тук и сега, защото отпуската изтича утре. Няма я и есенната меланхолия, в която красивото е  някак тъжно. Има само меки лъчи, топли длани върху студени камъни и изтънели сенки. Шум от нападали листа се прокрадва…

На Ани Търся лекота, безвремие, докато липсата пулсира в слепоочията. Мислите прелитат като чайки над прибоя. Слънце – но не парещо, а някак по-студено и отдалечено. Вятърът разпръсква всеки по-горещ лъч, опитващ се да стигне до сетивата ми. После подхваща косите ми и ги разрошва в безпорядък. Ту прибирам някой…

Време е да поразчистим мозъците си, да им дадем малко въздух и възможност да се възстановят от щетите, които им нанасяме. И без това непрекъснато ги затлачваме с напрежение, стрес, клюки, негативизъм. Всеки говори как лошият холестерол запушва артериите, а никой и дума не обелва как лошите мисли запушват съзнанието.…

Това е една от най-специалните публикации, защото с нея отбелязвам една година от създаването на блога „Пътеписаници“. Той обедини две от най-любимите ми занимания – да пътувам и да пиша… към тях добавих и трето – да снимам (макар и малко левашки;) Чрез него преживявам емоциите от всяко пътешествие отново…

ВАЖНО! Обръщам се с призив към всички, които искат да посетят храм-кладенеца край село Гърло! Една от стените му се руши. Покривът на храма също е заплашен от срутване, защото много туристи се разхождат върху него, за да се снимат. Нека бъдем отговорни и интелигентни, и заради едно селфи да…

Приказки,легенди и предания разказват мита за живата вода. Тази, която предпазва от злото и лекува всички болести. Такава вода тече и от причудлив извор с глава на змей в село Боснек… или поне така разказва местният фолклор. Според него „Живата вода” разпознава грешниците. Ако пред извора застане неправеден човек, водата…

Влизам в Мелник. Градчето е изпаднало в есенна меланхолия. Само след няколко крачки върховете на обувките ми се покриват с фин златен прах. По това най-лесно можете да познаете, че сте в царството на пясъчните пирамиди. Разхождам се по главната улица. Хора няма, но пък вино – колкото ти душа…

Големи сиви облаци покриват небето над село Рожен. Притискат се в мъчителна прегръдка. Вчера цял ден шапката ми се сгушваше на топло в дъното на раницата, но днес вече е прихлупена над очите ми. Издишвам студен въздух, който потъва в пепелява мъгла. Тя е като призрак на безвремието. В селото…

В подножието на Пирин есента докосва земята с кадифени ръкавици. Пътят криволичи между надвиснали клони към местността „Рупите”, разлята по брегa на река Струма. Завивам вляво, след синя указателна табела, и пред мен изниква Кожух планина. Слънчеви снопове се плъзгат по меките ѝ извивки. Приличат ми на разпуснати рижи коси, които…