Легенди се носят за Българския Северозапад – от красиви, през смешни, до страшни и тъжни. Този край, незаслужено забравен от държава, събира в себе си природни красоти и колоритен бит. Хората тук наистина са по-други, но не по-лоши. Говорят високо на диалект, който признавам си, не разбирам. Смеят се със сълзи и работят от тъмно до тъмно. Първичната им искреност може да стресне хората, свикнали с градските меки маниери, но и тя си има своя чар.
София. Петък сутрин. Близо час се боря да изляза от столицата. За щастие по-големият трафик е на юг. Пътувам към първата пещера в България, която посреща туристи – „Магурата“. Към Монтана пътят е спокоен. Спирам на язовир Огоста, за да се поразтъпча и да направя няколко снимки.
Малко преди град Димово виждам табелата за „Магурата“ и завивам наляво. Последните 15 км. от пътя са доста депресиращи. Освен изобилието от дупки, покрай прозореца ми се редят изоставени сгради, заводи, къщи. Стърчат оголени жици. Чувствам се като в паралелна реалност.
По пътя не срещам никого, но учудващо пред пещерата има хора. Групата им наброява 15 човека – най-вече семейства с деца и пенсионери, изживяващи втора младост.
Влизам в долната земя, извайвана от реки и земетресения в продължение на 15 000 000 години. Първите сведения за човешко присъствие в пещерата са отпреди 12 000 години.
В залата, най-близо до входа (Триумфалната), са намерени останки от праисторически жилища, пещи и керамика. В „Магурата” се намира и най-големият сталагмит, открит до сега в българските пещери. Дължината му е над 11 м., а диаметърът – 6 м.
Емблематична за пещерата е галерията с рисунките, най-старите от които са на 7000 години. Те са създадени с помощта на прилепски изпражнения, наречени гуано.
Рисунките изобразяват ловни, сексуални сцени, растения, животни, оръдия на труда и непознати същества, идващи от космоса. Интересно е, че женските фигури са рисувани доста по-големи от мъжките. Екскурзоводът обяснява, че причината за това е действащият по това време матриархат.
Най-впечатляващ е слънчевият календар в една от залите на пещерата. Неговата точност е поразителна. В него са представени фазите на луната, земната година със сезони, месеци, зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие, зодиакалният цикъл.
Дължината на пещерата е около 2 км. и половина. Времето за изминаването ѝ е около 1 час и 40 мин. От изхода ѝ се открива красива гледка към тюркоазено сините води на Рабишкото езеро. То е най-голямото вътрешно езеро в България.
Ако не Ви се върви до входа на пещерата, можете да се повозите на влакчето. С него, за около 10 мин. ще се върнете там, откъдето дойдохте.
Очаквайте продължението на моето пътуване в Северозападна България.
Следваща дестинация – пещера „Венеца“
Полезна информация:
Пещера „Магурата”:
Работно време:
1 април до 30 октомври: всеки ден от 10:00 до 17:00 ч. (последна група в 17 ч.)
1 ноември до 31 март: всеки ден от 10:00 до 16:00 ч. (последна група в 16 ч.)
* Групите влизат на всеки кръгъл час.
Вход за пещерата: 6 лв. за възрастни, 4 лв. за пенсионери и учащи
Вход за залата с рисунките: 6 лв. за възрастни, 4 лв. за пенсионери и учащи
* Задължителна беседа за цялата група – 5 лв. (групата обикновено е от 10-15 човека)
Цена за влакчето: 2 лв. на човек
Пътеписаници 
Едно по едно коментирам, за да не забравям 🙂
Най-старите находки от човешки поселения в Магура са отпреди 50 000 години. През 1975 се правят първите разкопки, които стигат до пластове на възраст 12 000 години. През 2012 година се правят нови разкопки и те стигат до пластове на възраст 50 000 години, като се установява, че от тогава до сега пещерата е била обитавана почти без прекъсвания.
Тезата за възрастта на рисунките постоянно се мени и всеки изследовател и колектив си има свое мнение и причини. Оценките се колебаят от 3 000 години, през 7 000, 12 000, та до около 40 000 години за по-старите образци.
За качеството на предоставената от гида информация даже не ми се говори. Тука трябва да напиша хиляда реда, за да обясня защо. Няма никакви изобразени растения, а рисунките на животни са само 13 на фона на общо 1031 рисунки. Фугирите, участващи в сексуални сцени, са само 8 отново на фона на 1031 рисунки. 97.3% от рисунките са абстрактни символи, сред които се срещат всички символи от алхимията, всички символи от астрологията, символите за мъж и жена, подобия с поне десет азбуки (толкова съм изследвал до момента), астрономически данни и много други твърде интересни неща.
Жените са изобразени по-големи от мъжете само в една сцена – тази, която е показана на снимката – удивителната способност на хората да обобщават на базата само на един образец! :D. Това не е заради матриархат, а значи, че в дадената ситуация женската фигура има власт над мъжката. Има сцена, в която мъжката фигура е по-голяма от две женски фигури. Ако имаше мислещи хора, щяха да зацепят, че не е било едновременно матриархат и патриархат 🙂
Само за слънчево-лунно-земния календар е дадена качествена информация.
Ако идвате пак към Белоградчик, обадете се за ви разведа наоколо – 0896 72 36 75, Кирил Кирилов.
Ще ви покажа обектите пещера Лепеница, тракийското скално светилище Чачин камък, Лепенишка звездна карта, странният феномен „Тръбите“, Боровишки светилищен комплекс, Скалата на Богинята-Майка и няколко други места. Но си отделете към 4 дни 🙂
ХаресвамХаресвам
Благодаря Ви за изчерпателния коментар. Информацията, която споделям е основно от лекцията в пещерата. Виждам, че Вие дълбоко се интересувате от темата и се радвам, че споделихте познанията си. 🙂
ХаресвамХаресвам
Да, знам, че е от беседата и затова е негодуванието ми, защото се представя тезата от 1975 година, когато проучванията са били на съответното ниво, без да се осъвременяват с нови данни.
ХаресвамХаресвам