Родопското село Върбово – там, където започва свободата!

Там сред боровете, върховете на Родопа и сред онзи въздух, който мирише на свобода, се намира село Върбово. Стигам до него по разбито подобие на път, виещ се над Широка лъка. Гората от двете ми страни е толкова кичеста и стройна, упоява ме с ароматите си. Небето се е опънало над нея като постеля, по която се търкалят пухкави облаци…

Стар римски мост е първото нещо, което ми показва, че съм стигнала до това село, накрай света. Далеч е от напудрените туристически атракции. Диво е, истинско и някак далечно на живота отвъд разбития път, който води до него.

По официални данни в селото живеят 7 души… това само по себе си трябва да е достатъчно ясен сигнал, че тук хотели и механи не виреят, и магазин няма… и по-добре. Затова пък можете да грабите с шепи лекотата, която витае във въздуха. Каменни улици завиват зад обрасли дворове, лек вятър се промъква покрай дървените греди на къщите, същите като преди 100 години. Каменните тикли по покривите се пъчат сред зеленината. Прашни и тежки катинари висят от масивните дървени порти. Колкото е тъжно, толкова е и красиво…

Селото пленява не само с автентичната си красота, но и с легендите, които се разказват за него. Една от тях е свързана със създаването на Върбово. По времето, когато османците вилнеели по българските земи и най-вече в Източните Родопи, трима кехаи тръгнали назапад в планината. Най-видният от тях бил Мерджан кехая. Той и другарите му се препитавали с отглеждане на овце. Имали многобройни стада и били сред заможните по своя край. Но настанали дни черни и мъжете трябвал да търсят по-сигурно място за своите семейства. Събрали малко покъщнина, взели стадата и всички заедно тръгнали да търсят спасение в непристъпните родопски гори. Вървели дълго. Спирали, само за да напоят конете и да си отдъхнат от пътя и жаркото слънце. Изкачвали се високо в планината, докато не стигнали стар римски мост…

Тогава Мерджан кехая слязъл от коня си. Вдишал от упойващия мирис на росна трева. Уж това била същата планина, но магията тук бил по-друга. Извивките на Родопа се разтваряли пред очите му в топла прегръдка. Въпреки жегата,от горите се разнасяла свежест. Успокоило се сърцето на кехаята, че тук ще може да се грижи за семейството и за стадата си. Въздъхнал с облекчение…

Докато мислите препускали в главата на Мерджан кехая, слънцето се изкачило още по-високо на небосклона и хвърляло огнените си езици оттам. Всеки се огледал, че да се скрие под някоя сянка… Близо до римския мост се издигала кичеста върба. Богата и хубава тя посрещала и изпращала десетки лета. Сянката ѝ приличала на огромно ветрило…. Кехаята потърсил с поглед стадата, а те – всичките 10 000 овце, се събрали под сянката на върбата. Тя ги закриляла като майка рожбите си. Не давала ни едно животно да остане под парещите езици на слънцето.

Като видели това, тримата кехаи решили да кръстят селото Върбово. Тъй както овчиците намерили спасение под върбата, така и хората открили своя нов дом в гънките на планината. С камък, дърво и много любов съградили село в пустошта. Още не завършили къщите си, започнали да вдигат училище и църква. С времето около Върбово се издигнали седем параклиса, които пазили селото от лошотии.

Днес върбата край стария римски мост вече я няма. Къщите са пусти. В училището не се се чува звънец, а камбаната на църквата не бие даже и по празници. Камбанарията стърчи като наблюдателна кула, но от нея живот почти не се види. Но все пак магията, която Мерджан кехая усетил тук, още се спотайва в планината. Тя е в тишината, в аромата на билки и във въздуха, ухаещ на свобода!

***

Полезна информация: Село Върбово се намира на 6 км от село Широка лъка и на 22 км от град Девин. Ако идвате от Девин, отбивката за селото е преди входа на Широка лъка. Завийте наляво по стръмен път, който се изкачва в планината. Ако идвате от Смолян, отбивката е вдясно, точно след като излезете от Широка лъка.

Местоположение на село Върбово