Шуменското плато е едно от мистичните убежища на исихазма. Там много монаси са търсили път към единението на човека и Бога чрез умосъзерцание. След като се докоснах до Костадиноваия скален манастир и Окото на Осмар, приключенският ми дух ме води към Ханкрумския скален манастир.
Разположен по югоизточната част на скалния венец на Шуменското плато, манастирът е като величествена ложа, издигаща се сред омайната природа в тази част на България. Намира се до село Хан Крум, откъдето идва и името му.
Движа се по коларски път, който започва от края на селото. Стигам до каменна чешма (там можете да оставите автомобила си). Отпивам глътка вода – живителна сила за тялото ми сред настанилата се горещина. Няколко капки падат върху камъка и за секунди жегата ги изпива.
Над мен се е надвесил скален венец, в който като очи са изписани няколко черни дупки. Една от тях е Калугеровата пещера. Тя образува основната част от комплекса над село Хан Крум, но за нея след малко.
Сега ни очаква около час разходка по каменист път, а след това през прохладна гора. В нея езиците на жегата трудно ме достигат. Ухае на влага и горски мъх. Вървя бавно и попивам аромата.
Пътеката се вие и се стеснява, докато не ме отвежда пред каменни стъпала, изсечени в скалата. Те водят към Калугеровата пещера, наречена още Стълбената пещера. Изкачвам се по стъпалата като се придържам към поставеното метално въже.
Стигам до каменна площадка, след която стълбите продължават нагоре, докато не стигам до входа… Спирам за миг, смаяна от извивките, издълбани в скалите.
Калугеровата пещера е обособена в три помещения. Влизам в предверието, което води до другите две скални пространства.
Западното е най-малко и е с размери около 3 на 3 метра. Светлината се процежда през отворите в скалата и пада косо на пода. Разстила се като златен килим. Не знам, струва ли ми се или наистина всичко засиява. Милионите прашинки, отронили се от меката скала, сякаш блестят с необикновено сияние.
В източното помещение се намира църквата. Забелязвам нишите, издълбани в скалата и жлебовете, в които някога е бил поставен иконостас. Мисля си как през XII – XIV век мястото е било обитавано от хора, търсещи пътя към Бога, а сега, стотици години по-късно, човек се мисли за Господ, само защото може да принтира органи и да си „купи“ още няколко минути живот, които да пропилее в нищоправене….
Мислите ми бързо изтичат като бърза река и се размиват някъде далеч, защото виждам това:
Омайно, красиво, мистично – всичко това е скрито сред скалите над село Хан Крум. Не пропускайте да го видите с очите си и да го почувствате със сетивата си. Когато застанете на входа на скалната обител, усетите лекия вятър да гали лицето ви, а погледът ви да се загуби далеч в хоризонта, тогава ще усетите порив за живот, за търсене, за правене на това, което наистина искате да оставите след себе си!
Пътеписаници 