Сигурно много от вас, пътешественици, сте посещавали Трявна, но едва ли е било по начина, по който го направих аз. С радост ви разказвам за моя приключенски уикенд в планинаското градче, който бе изпълнен с изненади, вълнуващи преживявания и приятна компания. За всичко това се бяха погрижили нашите любезни домакини от хотел Калина Палас. Аз, заедно с още няколко блогъри-пътешественици и куче на име Чарли се впуснахме в изненадите, които ни бяха устроили.
Пристигнахме в Трявна малко преди вечеря и посветихме времето си на опознаване, сладки приказки и вкусна храна. Имахме уникалния шанс да опитаме новогодишното меню на хотела преди всички останали. Беше главозамайващо вкусно!
Разговорите и смехът продължиха до късно, а на другия ден ни очакваше преход из природен парк „Българка“.
Начало на приключението! След закуска се запознахме с нашите водачи – Лъчо и Светла от Gabrovo Plus. Това са хора, които предлагат не просто едно добре организирано пътешествие, а нещо много повече! Те са майстори на изненадите по пътя и попадането на тайни местенца. Като човек, който организира сам пътуванията си, останах очарована от лекотата и професионализма, с който Лъчо и компания ме превърнаха в приключенец. Позволиха ми просто да се насладя на момента без да знам какво ме очаква зад следващия ъгъл!
…А то беше пътуване с влак от Трявна до Бъзовец.
По пътя от хотела до гарата Лъчо ни задаваше интересни въпросчета, с които да размърда мозъците ни рано сутрин и да научим малко повече за Трявна и региона. Неусетно стигнахме и до пъстрата гара на града. Тук се запознахме с Нено, друг член от екипа на Gabrovo Plus, но за неговата роля ще разберете малко по-късно.
Влакът ни пристигна и ние се впуснахме в приключението, наречено БДЖ. Майки с деца, баби с внучета, колоездачи, странници и ние – група травъл блогъри, както е модерно да се наричаме. Под това разбирайте хора с фотоапарати и любопитни очи, нещо като японски туристи, но не съвсем.
След 30-минути пристигнахме на жп спирка Бъзовец. Знаете ли каква е разликата между жп спирка и жп гара? Аз не знаех. Светла ни обясни, че спирката има само един коловоз!
Оттук започна пешеходният ни преход в Природен парк „Българка“, който се простира върху билата и северните скатове на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Паркът обхваща и населени места, разположени в границите на общините Габрово, Трявна и Мъглиж.
Слънцето напичаше, но въздухът бе все още хладен и свеж. Тук-таме в гората се прокрадваше есента. Отново срещахме Нено, който заедно с Лъчо изпревари групата. Тогава още не знаехме, че ни подготвят първата изненада. Изкачихме се по добре утъпкана пътека, докато попивахме красотите на Балкана. След малко се озовахме пред първото тайно местенце – параклис „Свети София, Вяра, Надежда и Любов“.
Тук имахме и „вкусна спирка“. Лъчо и Нено ни посрещнаха с топъл чай и габровски шоколад – пестил. Този местен десерт представлява изсушена каша от варени и пресовани сливи, а комбинацията му с орехи е направо феноменална!
След като се заредихме с още сили и настроение, продължихме по маршрута. Весели възгласи, цветни гледки и още слънце ни съпровождаха по пътя. Изкачвахме се, криволичехме между дърветата и стигнахме до още едно свято място – параклис „Свети Иван Рилски Чудотворец“ на връх Кръстец.
Строителството му започва на 1 юли 1999 г. – денят, в който се чества пренасяне мощите на светеца. Любопитното е, че храмът е наполовина изграден в скала.
Историята разказва, че след освобождението на София от Византийско робство се взима решение мощите на Св. Иван Рилски да бъдат преместени в Търново. Шествието преминава през Южна България, Мъглижкия проход и стига до връх Кръстец.
Според преданията мощите останали на връх Кръстец цели седем дни. Причините били две. Първата била, че църквата в Търново, където трябвало да бъдат положени, не била завършена, а втората – за да покровителстват хората от двете страни на Балкана!
Според легендата върхът е получих името Кръстец, заради многото кръстове на поклонници и духовни лица, които придружавали шествието.
След като ни разказа тези интересни истории, Лъчо ни преведе към следващото „тайно място“, а именно панорамна площадка с гледка към Балкана… Помислих си: все още е зелен, но скоро всичко ще се обагри в златно, охра и червено…
След кратка фотосесия продължихме спускането и стигнахме до табела „Царският кладенец“. Навътре в гората видяхме заслон и, разбира се, кладенец. Дори изкарахме малко вода от него.
Най-облагодетелстван от това се оказа талисманът на нашата група – Чарли. Стопаните му му устроиха импровизирана баня, тъй като преди това почти не затъна в една голяма кална локва по пътя.
А на нас ни предстоеше най-интересната част от маршрута. След като излязохме от добре отъпканата пътека, навлязохме в гората с нападали листа и клони. Лъчо ни постави за задача да търсим фенери и „габровски котки“, закачени по дърветата. Под „габровски котки“ разбирайте мешки с логото на Gabrovo Plus, в които имаше полезни находки. Част от тях – канчетата и тоблероните, използвахме за втората вкусна спирка по пътя.
В една от мешките имаше каска, която подсказваше за най-екстремната част от приключението – велопреходът!
Най-вдъхновяващо беше спускането до Плачковци – красиви пасторални гледки и вятър в косите! Истински рай за волни души! Ако искате да преживеете истински приключения, доверете се на Travel Plus – няма да ви разочароват!
След Плачковци трябваше да повъртим педали до Трявна, но също беше много интересно и забавно.
Приятно уморени и доволно гладни пристигнахме в хотела. След обилния, късен обяд обаче не си мислете, че сме се отдали на лентяйстване. Трябваше да се подготвим за следващото „предизвикателство“ – дегустация на жива бира!
Слънцето бавно се спускаше на небосклона, спускахме се и ние от хотела към центъра на Трявна. Направихме кратка разходка из старата част и видяхме някои от най-популярните и фотографирани забележителности. Убедих се, че колкото пъти идвам тук, толкова пъти виждам нещо различно.
Докато гледах Часовниковата кула и Гърбавия мост в Трявна, се сетих, че именно те присъстват в колекцията от пъзели на български забележителности „Роден пъзел“. Ако и вие обичате да редите пъзели като мен и искате да имате парченце от прекрасната ни Родина в дома си, тогава съм сигурна, че ще ви хареса!
Стигаме и до единствената бирария с жива бира в града и една от първите в България – Бирария Трявна.
Нашият домакин Тодор Петров ни разкри как се случва производството на жива бира по белгийска технология. Разведе ни из производствената база, сподели за предизвикателствата в 12-годишната история на бирарията, а за финал остави най-хубавото – дегустацията.
Имахме удоволствието да опитаме 4 вида истинска жива бира – светла с невероятен баланс между горчивина и плътност, кехлибарена с карамелен привкус, тъмна с чубрица и плодова с наситен аромат на праскова. Любима ми стана светлата бира, която е идеална за лятно питие, но със сигурност бих избрала и тъмната през по-студените месеци!
Хубава бира, хубави хора – чудесна предпоставка за една дълга и приятна вечер в Трявна!
Уморени от наситения с приключения ден се върнахме в хотела. Под секрет ще ви издам, че все пак намерихме сили и време да се отдадем на едно сладко изкушение! А именно – божественото суфле, което сервират в хотела.
На следващата сутрин имахме време да се поглезим в релакс центъра, така че след вкусната закуска се отправихме към него. На разположение на гостите на хотела има басейн, джакузи, парна баня, сауна, солна стая, както релаксиращи масажи от специалисти. С такова начало на деня се живее поне 100 години!
Честно казано не ни се тръгваше от Трявна. Приключения, срещи с нови места и хора, красиви емоции! Благодарни сме за приятелското и гостоприемно отношение, което ще ни върне тук отново!
До скоро, Трявна!
***
Местоположение на хотел Калина Палас
***
Ако статията ти е харесала, последвай Пътеписаници
във Facebook и в Instagram!
Пътеписаници 