На планина Приключения

„Плочата“ край с. Златосел – в света на скалните гиганти


От известно време имам голям интерес към Средна гора. Тази планина в централната част на страната, разположена успоредно на Стара планина, се оказва истинска златна мина за търсачите на приключения. До преди 5-6 години нейните необикновени мегалити и огромни скални съображения можеха да се открият само с местен водач и след екстремно преминаване по кози пътеки. Днес до една част от тях има изградени маршрути, които значително улесняват намирането им. Такъв е случаят с „Правите камъни“ и Кутела край с. Розовец, Люляковото светилище със Слънчевата стела между селата Бабек и Свежен, Гарванов камък край Старосел и други. Сред тях е и протодолмен „Плочата“. Той е и целта на днешното ми пътуване.

Преди да ви разкажа за него, ще ви споделя, че търсих доста информация за „Плочата“. Снимките, които видях в интернет, бяха супер впечатляващи и мястото ме привличаше с необясним магнетизъм. На доста места „Плочата“ е нарича „най-големият долмен в България, според проф. Валерия Фол“. Тя е и ръководител на експедицията, която представя „Плочата“ край Златосел на обществеността през 2015 г. Истината е, че местните хора отдавна знаят за него и дори са публикувани снимки в социалните мрежи доста преди организирането на въпросната експедиция.

„Плочата“

Друг спорен момент бе въпросът: Долмен ли е „Плочата“? Каменните плочи на долмените са дообработвани, а после премествани, вкопавани и поставяни. При протодолмените обработвана е само покривната плоча, положена върху две базисни стени. Те най-често са естествено стърчащи скални късове. Такъв и случаят с „Плочата“. Може да се каже, че тя е предшественик на долмените т.е. протодолмен.

Всичко това обаче по никакъв начин не нарушава мистичния ореол на „Плочата“. Тя продължава да е все така впечатляваща, не само заради невероятната конструкция – височина – 2,2 м, дълбочина – 4,3 м, вътрешна ширина – 1,8 м при входа и около 2 м в дъното. Покривната плоча е цели 25 кв. м, а от нея се разкрива гледка, все едно си на края на света!

Протодлменът се намира на 15-ина метра под връх Плочата над с. Залтосел. Преди да стигнете до него обаче трябва да намерите селото. Ако идвате от Пловдив, че ще ви е доста по-лесно, тъй като има достатъчно табели. Не такъв е случаят, ако идвате от Казанлък. На няколко пъти объркахме пътя, но все пак успяхме да стигнем в Златосел. Продължаваме на север по хубав асфалтов път и стигнахме до един язовир.

Пътят минава покрай него и изведнъж от дясно видяхме табела за „Плочата“. Това е и началото на пешеходния маршрут.

Начало на маршрута

Можете да оставите автомобила си там, както направихме ние. Освен информационна табели за „Плочата“, ще видите и такава за „Велков гроб“. Това е лобното място на четника от четата на Хаджи Димитър – Велко Кръстев. Той, заедно с трима свои другари, пренася на ръце ранения войводата от Бузлуджа до връх Кадрафил, край село Свежен. Хаджи Димитър издъхва от раните си около 10 август 1868 г. Тогава четниците се пръскат в различни посоки, а Велко Кръстев намира смъртта си на това място.

Начало на маршрута

Пътеката се вие покрай един поток, в началото е много лека и приятна. Когато влезете в гората, започва изкачване, което продължава до „Велков гроб“. Денивелацията е около 250 метра. До гроба се стига за около 40 мин.

Начало на маршрута

Маршрутът през гората е приказен! Обгръща ни нежен хлад, а жегата остава далеч зад нас. Дърветата са се раззеленили, а погледа ли нагоре, почти не виждам небето. Светлината се процежда на снопове през клоните. Пътеката е добре утъпкана. Преминава покрай избуял здравец, лилави кукувичета и още растения, които не са ми познати.

Не срещаме никого по тъпя. Тихо е, а светлината на места обагря всичко в златно. Все едно вървим към един магичен свят. Правим няколко кратки почивки и продължаваме изкачването.

Най-накрая стигаме до „Велков гроб“.

Велков гроб
Велков гроб

Оттук пътеката става по-лека. Минаваме покрай големи камъни, които сякаш са част от цял комплекс. Приличат на пазители. Отново виждам от любимите ми лилави кукувичета, чиито цветове приличат на малки гроздове.

Ето и първите гледки, които се откриват пред мен, под жаркото слънце. Виждам Горнотракийската низина, Чирпанските възвишения, Родопите, Рила и централното било на Стара планина.

От тук следва малко изкачване. Растенията стават по-гъсти, а големите камъни все по-начесто. Влизаме в царството на скалните гиганти. Докосвам се до камъните, за да мина покрай тях. Те вече са сгрени от слънцето. Тук-таме някое гущерче се шмугва в тревата, подплашено от стъпките ни.

Първото нещо, което виждам, е огромната каменна плоча – покривът на протодолмена. А зад него хоризонта. Нищо не помрачава гледката. Пролетта е окичила всичко в най-различни нюанси на зеленото.

На това място се чувствам като на края на света. Никой и нищо не смущава покоя ми. Само аз и небето над мен. Сякаш мога да остана тук и да съзерцавам вечно.

Виждам още огромни камъни с различни форми, осеяли целия връх. Сякаш това не е планина, а цял скален град. Но чий е бил този град? На богове? На гиганти?

Цялото величие на „Плочата“ се разкрива, когато слизам в подножието ѝ. Каквото и да кажа, ще е малко, банално или просто излишно. Вижте сами:

Докато гледам тази необикновена каменна конструкция, се загнездва въпросът: Какво е това? За какво е използвано? Има различни хипотези, които все още нямат убедителни доказателства. Дали „Плочата“ е била аристократична гробница, храм за почит към Слънцето или праисторически култ към камъка, който е така характерен за Тракия? Истината е, че науката не доказва убедително нито едното, нито другото.

Съществува и хипотеза, че протодолменът е израз на най-древните представи за структурата на света, а именно троичността. Кой и как е създал тази огромна скална структура? Има твърде много неща, които не знаем или не разбираме.

Пътят обратно е същият, но тъй като се спускаме, ми се струва по-къс. Мислено още съм на „Плочата“. На такива места съзнанието ми полита в незнайна посока. Отстъпва място на усещанията, на мира в душата и на една необяснима благодарност.

Ако статията ти е харесала, последвай
Пътеписаници във Facebook и Instagram.

2 коментара

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: