На село

Приказното село Свежен, което разказва легенди


Там, в обятията на Средна гора, където зеленото е по-зелено, а въздухът по-свеж, се намира приказното село Свежен! Името му е звучно, а хората топли, усмихнати и гостоприемни!

Тръгваме рано сутринта от селце, в подножието на Балкана, за да стигнем до сърцето на Сърнена Средна гора! Слънцето вече напича по пътя, но хладният въздух напомня, че все пак сме в планината. Пролетта танцува и ни дарява с топли цветове, окичили както дърветата край пътя, така и възвишенията в далечината.

Как да стигнем до село Свежен?

Тъй като идваме от посока Казанлък, подминаваме Калофер и хващаме отбивката за селата Куртово и Горни Домлян. Следват с. Бегунци, Домлян, Мраченик и накрая Свежен. Спираме в центъра на селото, където се издига църквата „Св. Св. Петър и Павел“, паметникът на полковник Владимир Серафимов – освободителят на Родопите, както и първото селско читалище в страната, издигнато през 1868 г.

Читалище „Христо Станчев“

Точно до него е смесеният магазин. В него можете да откриете археолога и историк Иво Тавитян, който спонтанно се превърна в наш екскурзовод. Благодарим му от сърце, че беше толкова сладкодумен, отзивчив и ни омая с приказните истории за село Аджар…

Болярската история на село Аджар (Свежен)

Аджар е старото име на селото до 1934 г., след което е прекръстено на звучното Свежен. В превод от турски „аджар“ означава здрав, силен, снажен, каквито били и хората в селото. Според други източници „аджар“ идва от арабската дума „ханджар“ – кама, нож, но с времето „Х“-то от името отпаднало.

Не е чудно, че аджарци са „здрави, силни и снажни“, тъй като според най-известното предание, те са наследници на болярски родове. Първите сведения за съществуването на селото са от XIV век. Тогава българският цар Иван Шишман дал сестра си Кера-Тамара за жена на султан Мурад. Изпратил я със свита боляри. Засрамени от постъпката си, след като предават царската сестра, те не пожелават да се върнат в Търново и затова се заселват в това непристъпно място в планината.

Аджарска книжовна школа

За необикновения характер и будност на аджарци свидетества и книжовната школа, която се развива тук в периода XVI – XVII век. Смята се, че тя е наследник на Търновската книжовна школа. В нея се преписват, илюстрират и подвързват най-вече църковни и богослужебни книги. В Свежен дори е правен препис на Паисиевата история.

От Аджар до Цариград

Аджарци били не само будни, но и предприемчиви българи. Основен поминък им бил розопроизводство, но също така скотовъдство и абаджийство. Единствено в района на Аджар виреел белият гюл, който бил най-ароматен и най-маслодаен от всички видове рози. Местните стигнали чак до Цариград, където предлагали стоката си. С течение на времето всяко семейство имало поне по един свой човек там. Търговците дори се движели с въоръжени дружини, които им били за охрана. Те имали самочувствието на богати и независими хора.

През XVII век населението на Свежен вече е над 3000 души, а в края на XIX век вече надхвърля 4000. Има над 1200 къщи, повечето от които двукати, изградени от камък и дърво. Селото се превръща в околийски център на 62 села! Издигнато е килийно училище, а по-късно и светско, построена е и църквата „Св. Св. Петър и Павел“, която е втора за селото, заедно със старата църква „Св. Георги“.

Любопитен факт: Някога в селото е имало цели 26 кръчми (днес са останали две-три)! Разбира се, редовни посетители в тях били мъжете, а на жените им се налагало по няколко пъти да претоплят вечерята, докато кръчмарите се приберат. Според местния фолклор в селото е било създадено и отрезвително дружество!

Свежен – вторият Батак

Лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война, е най-страшното за Свежен. Селото е опожарено от отстъпващите одри на Сюлейман паша. От всички 1200 къщи, оцеляват само около 100, които днес са обявени за паметници на културата. Стотици хора загиват в пламъците. Около 650 мъже, сред които и първенците на селото, са обезглавени. Хиляди хора напуснат Аджар, за да спасят живота си. Днес, разхождайки се из селото, можете да видите паметни плочи, бележещи местата, на които са извършени тези зверства. След Освобождението Свежен се възражда за нов живот.

Какво да видим в Свежен?

Старата църква „Св. Георги“

Откакто го има село Свежен, я има и църквата „Св. Георги“. През XVII век в нея се създава Аджарската книжовна школа, която е приемник на Търновската. За съжаление, църквата е опожарена от османците и днес от нея са останали само основите. По тях личат нейните мащаби. По време на моето посещение, местните бяха поставили няколко икони в храма, където всеки желаещ може да си запали свещ.

Останки от църквата „Св. Георги“
Останки от църквата „Св. Георги“

Музей на Аджарската книжовна школа

Над църквата „Св. Георги“ се намира почти завършеният музей на Аджарската книжовна школа. В него ще можете да научите повече за историята на това необикновено планинско село. В момента там текат довършителни работи и се надявам до края на годината да отвори врати, за да го посетя и разгледам.

Серафимовата къща – най-старата в селото

До музея пък се намира най-старата къща в село Свежен, която е на повече от 300 години, Серафимовата къща! Тя впечатлява с това, че е построена само от дърво! Къщата е роден дом на славния полковник Владимир Серафимов, който получава прозвището „освободителя на Родопите“. Той удържа натиска на османските части край с. Аламидере, Смолянско, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:

„Да се отстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб, робството не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!…“

Битката и знаменитата победа на неговия полк остават в историята като „Родопската Шипка“. През 1934 г. с. Аламидере е прекръстено на с. Полковник Серафимово.

Полковник Серафимов взима дейно участие и в Първата световна война, където е командир на Първа бригада от Осма тунджанска дивизия. Той се отличава при боевете край село Чеган. Въпреки това не получава чин генерал, заради неизпълнението на заповедта, дадена му в Родопите. След края на войната, вече в запас, му предлагат генералния чин, но той отказва с думите:

Нека си остана полковник Серафимов, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.”

Родната къща на полковник Владимир Серафимов е реставрирана и също ще бъде отворена за посещение.

Паметникът на полковник Владимир Серафимов

Той ще ви посрещне в центъра на селото, а точно зад него е църквата „Св. Св. Петър и Павел“.

Паметникът на загиналите във войните

Свежен е родил много смели българи, които са поставили отечеството си над всичко! Нека ги помним!

Паметникът се намира вдясно от паметника на полковник Серафимов.

Часовниковата кула

Един много любопитен арихитектурен елемент. Щом влезете в селото, се оглеждайте за кулата, която ще ви се падне отляво.

Църквата „Св. Св. Петър и Павел“

Църквата е построена през 1864 г. Четири години по-късно в храма е поставена мраморна плоча с двуглав орел. Знакът е сложен за благодарност към хората, които са дали средства да се построи църквата, както и към вселенския патриарх, че успял да издейства разрешение от турската власт да се издигне толкова внушителен храм. От оригиналните му стенописи са останали само тези на тавана, другите са боядисани след 1944 г. Само можем да се надяваме, че под мазилката и боята още се пазят красивите стенописи на църквата.

Връх Кардафил – лобното място на Хаджи Димитър

На няколко километра от село Свежен се намира връх Кардафил. Той е последният пристан на славния български воевода Хаджи Димитър. След битката при Бузлуджа, той е ранен и трима неговите четници го пренасят на ръце до връх Кардафил. Там в продължение на един месец местните пастири се грижат за него – промиват раните му, носят му вода и храна. Войводата все пак издъхва от раните си през август 1868 г.

По-късно, на 6 ноември 1880 г,. костите на Хаджи Димитър са погребани в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“. Събитието е поместено във в-к „Марица“, откъдето майката на воеводата разбира къде са тленните останки на сина ѝ. Тя тръгва от Сливен към Свежен в края на декември 1880 г. Разпознава сина си по черепа, на който липсвал един от предните зъби. Взима костите и ги погребва до църквата „Св. Никола“ в кв. „Клуцохор“ в родния му Сливен. През 1970 г., заради цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ и възстановяването на съборените сгради, костите му са предадени в Окръжния исторически музей в Сливен. След това обаче следите им се губят…

Къщите, разположени от двете страни на Свеженска река

Разхождайки се по улиците на Свежен, сякаш съм попаднала в приказка. Във всеки двор надничат цветя, тук-таме мързеливо се излежават котараци, а пъстри птички са накацали по оградите. В селото има 101 стари къщи, които напомнят за някогашното майсторство, с което са се строили. 15 от тях са на около 300 години! За съжаление, голяма част от свеженските къщи са в много лошо състояние. Други устояват на времето, но докога… никой не знае.

И сградата на някогашното училище днес е пуста и тиха.

Някогашните мостове вече не водят никъде.

Но дори пустите къщи напомнят, че животът продължава.

Днес в селото са останали стотина постоянни жители. През лятото обаче е друго. Свежен се пълни с живот – внучетата идват на гости на своите баби и дядовци, местните се връщат в бащините си къщи и приказката за необикновеното планинско село се подхваща на нов глас!

Ако пътеписът ти е харесал, сподели го с приятели!

Един коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: