Село Лисиците и най-дългият въжен мост

Има места, към които искаш да се връщаш отново и отново. Всеки път откриваш по едно ново лице и ги преживяваш по различен начин. Едно от местата, което ме развълнува много силно при първата ни среща, бе въженият мост над яз. Студен кладенец, водещ към село Лисиците. Източните Родопи са пълни с мистика, необяснимост и едно сладко безвремие. Нищо не е такова, каквото в големия град – въздухът е по-лек за дишане, а хората по-непринудени.

За първи път стъпих на въжения мост през 2017 г., когато пишех книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“. Останах без думи – синята вода на язовира, леко поклащащият се мост и селото в далечината, където не ме посрещнаха лисици, а приказно красива сърна. Всичко се случваше сякаш на забавен кадър. Вятърът подгонваше мислите ми в различни посоки, а очите ми не можеха да се нагледат на тази красота. Исках да изпитам това отново. Напълнихме раниците с ентусиазъм и баница 😀 , и поехме към село Лисиците, и най-дългият въжен мост в България!

Как да стигнем до въжения мост над яз. Студен кладенец?

Отправна точка е село Широко поле, което се намира на 10 км източно от Кърджали. Когато асфалтът свърши, паркирайте автомобила. Продължете по добре утъпкан път, който се движи успоредно на жп линията и язовира. Разходката от края на с. Широко поле до с. Лисиците е лека и приятна. Ще ви отнеме около 30-40 мин. Движейки се покрай жп линията, язовирът ще ви остане отляво. Често в него ще видите рибарски лодки и причудливи птици, които гнездят в района.

Минахме и покай тази вишка. Изкачването до върха ѝ се оказа прекалено вълнуващо и аз се отказах по средата. Това е само за смели сърца и здрави ръце! 😉

Пътят покрай жп линията бе изпъстрен от билки, треви и цветя.

Влакът Кърджали -Димитровград минава два пъти на ден и спира на жп спирка Лисиците, така че можете да стигнете до тук с него.

Пътят се разклонява и поемаме наляво, през млада горичка, в която се скриваме от жаркото слънце! Съвсем скоро ще стигнем моста. Вълнувам се и вече нямам търпение!

Историята на най-дългия въжен мост

В миналото жителите на село Лисиците използвали малък въжен мост над река Върбица, за да стигнат до града. През 50-те години на миналия век обаче бил изграден яз. Студен кладенец и се наложило да бъде построен нов, по-солиден мост, в най тясната му част. Той бил дълъг цели 260 метра!

От построяването си до началото на 90-те години по него не били правени никакви ремонтни дейности. Дървените му дъски били изгнили, а носещите стоманени въжета – ръждясали. През зимата на 1993 г. едни от местните жители на с. Лисиците се връщал от съседното село и докато минавал по мост, едно от въжетата се скъсало и той паднал в ледените води. Съселяните му едва го извадили, но за съжаление, той почитал от измръзване.

След този случай започва незабавен ремонт на моста. Днес той е в много добро състояние, като изключим няколкото счупени дъски. Въпреки това няма от какво да се притеснявате, когато минавате по него!

Да минем по моста

Най-после стъпвам на любимия въжен мост! Преди 3 години направих това малко плахо и неуверено, но този път знам, че няма от какво да се страхувам. Пред мен се разкрива водната шир, зелените възвишения на планината и 260-метровият мост. От другата му страна ме чака село Лисиците. Това е гледката, за която отдавна жадувам!

Ако стъпвате на моста за първи път, трябва да знаете, че той се поклаща леко, но няма от какво да се притеснявате. Тук-таме има напукани и счупени греди, но ако си гледате в краката, всичко ще е наред. За да се полюбувате на гледките около вас, просто поспрете. Има достатъчно място да се разминете спокойно с другите посетители. Парапетите са здрави и високи, а над главите ви ще видите стоманените въжета. Надявам се те да ви вдъхнат увереност, ако се притеснявате да преминете.

На моста ще видите и много рибари, които си пробват късмета. Явно мястото е станало популярно, защото имаше доста туристи. Преди 3 години видяхме само един-двама местни, които бяха тръгнали по работа през моста.

Все пак успяхме да си „откраднем“ няколко кадъра преди да дойдат и други пътешественици!

ВИДЕО ОТ СЕЛО ЛИСИЦИТЕ

Гледки от моста

Вдигнете поглед от краката си и отделете време да се порадвате на гледките, които се разкриват от моста. Хълмовете, покрити със зеленина, се отразяват в спокойните води. Скали с причудливи форми се издигат от водата. А зад моста се вижда притихналото село Лисиците, тучните поляни и покривите на старите къщи.

Крепост Моняк (Монек)

Минавайки по моста, в посока с. Лисиците, зад вас ще видите платото Моняк, на което се намира едноименната крепост. Можете да я срещнете и с името Монек. Това е една от най-големите и най-високо разположените крепости в Родопите. Изградена е през XII – XIII век и се простира на площ от 50 декара. Крепостта Моняк се намира на около 2 км южно от с. Широко поле, така че можете да посетите и нея.

Село Лисиците

Все още не съм открила човек, който да ми обясни защо селото се казва Лисиците. Според местните там няма лисици. Друго, което няма, е асфалтов път и никога не е имало. До селото се стига само по въжения мост или с лодка по яз. Студен кладенец. По-късно разбрах, че съществува 10 км коларски път между селата Летовник и Лисиците, който обаче не може да бъде изминат с всеки автомобил.

Някога селото е било изцяло турско, но в по-ново време там се заселват и българи. Днес постоянните му жители са около 20 човека, които споделят, че рядко ходят до града. Гледат животни и това им е основното препитание. Живеят скромно, но посрещат всеки с усмивка и „Добре дошъл“. Къщите им са от камък, а пътеките, потънали в зеленина и билки. Някога тук е имало детска градина, училище, магазин, но никога пътища. Днес, ако местните имат нужда от нещо, минават по моста, който е връзката им със света.

На входа на селото ще ви посрещне едно старо дърво, наполовина кухо, на което преди висяха туристически табели за скално-култовия комплекс „Чит кая“, но днес от тях няма и спомен.

Интересна е селската чешма, на която има монтирана ръчна водна помпа, от която почита студена вода.

Село Лисиците сякаш е друг свят – на безвремие и лекота. Потайно е, хем е някак далечно, хем ти е уютно в него.

Изкачите ли се на някое от възвишенията над селото, ще ви се открие прекрасна гледка към въжения мост. Тук изненадите са навсякъде, стига да имаме очи да ги видим!

В следващия пътепис ще ви разкажа как стигнахме до труднодостъпния скално-култов комплекс „Чит кая“, който се извисява над селото. Там видяхме скални ниши, причудливи каменни образувания и неповторими гледки от върха!