На море

Дуранкулак – най-северната точка по Българското Черноморие


Пътуваме по крайбрежието на Черно море. Отправяме се на север, там където плажът е безкраен, а българската реч се чува все по-рядко. Дуранкулак е най-северната точка на нашето Черноморие. Малко преди да влезем в селото, българските радиостанции се губят, затова пък с лекота улавяме румънските. За добро и за лошо тук времето в спряло преди около 30 години. В някои от изоставените къщи, със срутени покриви, са израснали дървета. Горещо е. Мирише на сол. Синият хоризонт е до безкрая. Дуранкулак не е само плажове, макар че те са основната причина хората да пътуват чак до тук. Вижте какво можете да откриете в района.

Къде се намира Дуранкулак?

Село Дуранкулак е само на 5 км от границата с Румъния. Това е най-североизточната точка на България. Намира се на 100 км северно от Варна и на 20 км северно от Шабла. Селото е само на 2 км от морския бряг. Малко извън Дуранкулак, посока Румъния, се намира къмпинг „Космос“.

Откъде идва името Дуранкулак?

Името Дуранкулак има много интересна история. Според някои източници, то е с турски произход и означава „стоящо ухо“ – „дур“ – стои и „колак“ – ухо. Това необикновено име идва от формата на намиращото се в близост Дуранкулашко езеро.

В началото на XX век Дуранкулак се намира в Румъния, но след връщането му към България през 1940 г., е прекръстено на с. Блатница. През 50-те години на миналия век обаче е възвърнато старото име.

Това са по-популярните теории за произхода на името. Според други изследователи обаче името „Дуранкулак“ е много по-древно. То произлиза от старата българска дума „тур“, която на латински е Taurus. Това е чифтокопитен бозайник, прародител на бика, който е изчезнал отдавна. Скулптури и златни украшения на Тур са открити в много тракийски гробници, включително и във Варненския халколитен некропол. На старобългарски „колак“ или „кулак“ означава юмрук. Въпреки че селището многократно сменя своите владетели, древното име Дуранкулак продължава да съществува и до днес.

Плажовете на Дуранкулак

Дуранкулак има два плажа – Северен и Южен. Северният плаж е дълъг 3 км. Той е по-известен сред местните с името „Ана Мария“ и „Кораба“. Така се е казвал корабът, заседнал тук през 1969 г. Останките му още могат да се видят от брега. Този плаж е най-северният на територията на България. Започва близо до селото и продължава до границата с Румъния – до нос Сиврибурун. Тук водата е по-хладна, но бистра.

Северният и Южният плаж са разделени от къмпинг „Космос“. Къмпингът е единственото място тук, където можете да спите на легло (може и на палатка) и да се храните на маса. Част от бунгалата са обновени, но други са останали недокоснати поне от няколко десетилетия. Тук не можете да търсите кой знае какви удобства – хората идват заради морето, слънцето и пясъка.

Южен плаж

Да се върнем на Южния плаж, който е с дължина около 7 км и стига до Крапец. Тънката плажна ивица разделя морето от Дуранкулашкото езеро. Водата тук е много по-топла и спокойна. Морето често изхвърля останки от амфори и други предмети, намиращи се в потъналите в древността кораби. Мястото е за свободни души, които не търсят лукс или комфорт, а бягство от цивилизацията.

Дуранкулашко езеро

Дуранкулашкото езеро се намира непосредствено до селото. То е защитена зона, една от най-значимите влажни зони в страната, както и една от най-редките екосистеми в България. То, заедно с Шабленско-Езерецкото езеро, са единствените крайбрежни лимани (плитък залив) по Българското Черноморие. Тук се срещат 5 ендемични вида растения, както и голямо разнообразие от прелетни птици, включително и изчезващи видове. Дуранкулашкото езеро се намира на пътя на прелетните птици Via Pontica. Те намират храна и възможност за почивка по бреговете му.

Голям корморан

Дуранкулашкото езеро се разпростира на площ от 4000 декара, което го прави едно от най-обширните естествени езера в страната. То е с бъбрековидна форма, а някои го оприличават и на ухо. Единият му край опира в пясъчната коса, която го разделя от морето.  В противоположния му западен край се намират два острова – Големият и Малкият.

Дуранкулашко езеро

Големият остров днес вече е полуостров. Причината е, че по време на археологическите разкопки в района, проведени преди 30 години, островът е свързан със сушата с насип. Полуостровът се издига на 6 метра височина, а на върха му е открито праисторическо селище. Големината му е около 20 декара.

Дуранкулашко езеро

Малкият остров е любимо обитание за птиците в района. Той е с големина 5 декара.

Дуранкулашко езеро

Дуранкулашко блато

Дуранкушалкото блато не бива да се бърка с Дуранкулашкото езеро. То се намира съвсем близо до къмпинг „Космос“ и е на около 2 км от езерото. Блатото също е защитена природна местност. То е с големина около 500 декара и в него също можете да видите много причудливи птици, включително и грабливи. Затова местните го наричат Орлово блато. Имайте предвид, че тук е пълно с големи комари.

Селищна могила на Големия остров, Дуранкулак

Макар днес Дуранкулак да изглежда като място на края на света, тук животът не е спирал да съществува през последните 90 века! Открити са следи от човешко присъствие още от времето на ранния неолит. Археологическите артефакти поставят Дуранкулак на картата с най-старите населени места, редом до Варна, София, Караново. Находките, открити на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, доказват, че тук е бил най-големият некропол в Европа, който е по-стар дори от Варненския некропол. Историците го наричат „Българската Троя“.

Селищна могила на Големия остров

В района са открити останки от селища, датиращи от различни периоди. Най-старото е на 7 хил. години. Последните данни за живот през древността са от IX-X век, когато на Големия остров се е издигало българско селище. Част от него е изложено в музея в читалището на Дуранкулак. Открит е и древен български календар, който е с феноменална точност.

Селищна могила на Големия остров

Селищната могила на Големия остров пази много културни пластове. В нея се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела, както и енеолитна селищна могила от 4600-4200 г.пр.н.е. Светилището представлява две успоредни пещери, намиращи се на нивото на езерото. Открити са случайно, след като сводът се срутил от само себе си. Намерени са 150 ями с жертвени дарове, показващи голяма почит към богинята.

Селищна могила на Големия остров

Големият остров е първият праисторически музей на открито в България. До него има изградени дървени мостчета и стъпала, които ще ви отведат до върха на могилата.

Големия остров

Нещо за финал

Ако търсите морско безвремие или искате да попътувате назад във времето, посетете Дуранкулак. Най-северната точка по Българското Черноморие е като спомен от стар филм. Тук няма хотели и барове на плажа, но вятърът, морето и вълните са в изобилие!

Последва ли Пътеписаници в Instagram? 🙂

3 коментара

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: