Малки бягства

Скален феномен Богородична стъпка – да чуеш тишината


Късен септемврийски следобед. В Стара Загора не се диша от жега. Решаваме, че ще потърсим спасение в Старозагорските минерални бани. Селото се намира само на 14 км от града. То не е крайната ни цел, а по-скоро отправна точка. Искаме да се качим до скалния феномен Борогодична стъпка. От незапомнени времена мястото привлича хората с необясним магнетизъм. Ако съдите за него само по снимките, може би няма да се впечатлите особено. Богородична стъпка е от местата, на които трябва да бъдеш, ако искаш да ги разбереш. Затова отиваме и ние.

Как да стигнем до Богороднична стъпка?

Скалният феномен се намира на около километър северно от Старозгорските минерални бани. Има табели, които ни извеждат от селото и ни прекарват по черен път. Подходящ е за автомобили, но най-добре е да дойдете пеша. По пътя няма сянка и жегата е смазващо тежка. Мисля си колко по-приятна би била тази разходка през есента, когато слънцето гали, а планината е изпъстрена с цветове. После виждам изгорелите от жегата треви и въздишам тежко. Последните метри пътеката се шмугва в гората и черният път свършва пред каменни стълби. Виждам няколко масички, беседка, както и един интересен посрещач – тази красива птица:

Легендата за Богородична стъпка

Мястото е познато още от древността. Почитано е от траките и на него са се извършвали сакрални ритуали. След приемането на християнството, на скалата започва да се отдава почит на Божията майка. Според една легенда на това място римски войници измъчвали един праведен християнин заради вярата му. Богородица, като видяла това, се спуснала от небесата с Младенеца на ръце, за да му помогне. Разпръснали се войниците, а на мястото, на което Божията майка се допряла до земята, останал отпечатък във формата на стъпало. То е много по-голямо от това на обикновен човек, а още по-любопитното е, че винаги е пълно с вода, дори и през най-големите летни жеги.

Непресъхващата вода в Борогодична стъпка

Лично се убеждавам, че макар температурата да е над 30 °C и в последния месец да не е валяло дъжд, стъпката е пълна с вода! Още по-странното е, че на скалата има и други вдлъбнатини с различни форми, но само и единствено в Богоридичната стъпка има вода! За нейните лековити свойства също се носят легенди. Заради нея в древността идвали хора от близко и далеч, за да търсят лек за болките си. Дори невярващите римски войници намокряли раните си с тази вода и те бързо заздравявали.

Вижте, че в съседната дупка няма вода.

Силен енергиен център

Когато за първи път прекрачвам непознато място, първо го усещам и после го виждам с очите си. Ненарушимо спокойствие – това е, което преминава като усещане през тялото ми. Чувствам се толкова сигурна в себе си, толкова завършена, че сякаш нищо не може да помрачи покоя ми. Всъщност, причината това място да го има векове наред, е именно енергията. Местните разказват, че тя е изключително силна, като тази на Кръстова гора. Скалата с необикновения отпечатък е мощен енергиен център, неподвластен на времето. И преди, и сега той продължава да притегля хората към себе си.

Много изследователи, екстрасенси и ясновидци казват, че около Богородична стъпка е имало голям манастир, който един ден ще бъде открит. Досега в района не са правени разкопки и никой не знае със сигурност както точно се крие под пръстта.

Оглеждам релефа на скалата и виждам очертания на икони. Месните споделят, че те са естествени щрихи на природата, които в последствие са дооформени и изрисувани в цвят от човешка ръка.

И сами можете да различите образите на Иисус Христос и Богородица. По време на социализма те са били боядисани с кафява боя, но по-късно са възстановени от един човек, пряко свързан с това място – бай Нейчо.

Параклис „Рождество Богородично“

Бай Нейчо е човекът, който вдъхва нов живот на мястото. Той изгражда параклиса „Рождество Богородично“. Мисля, че не съм виждала по-малък параклис от него. Пред повече от 20 години бай Нейчо сънува, че на това място трябва да построи възможно най-малкия параклис. Така и прави! С помощта на дарения, неуморен труд и много вяра е създаден този малък храм за почит на Божията майка и християнската вяра.

Пред параклиса има място, на което всеки желаещ може да си запали свещ, да се помоли или просто за благодари. Тук често идват двойки, които дълги години не могат да имат деца. След като се помолят на Божията майка, чудото се случва!

Провиралката

Вляво от мястото за свещи е входът към т. нар. провиралка. Тя представлява тесен процес в скалата, точно под Богородичната стъпка. Аз няколко пъти минах покрай него преди да го забележа. Според поверието, който успее да мине през тясното пространство между скалите, ще получи опрощение на греховете си. А който не успее… сещате се. 🙂

За щастие аз успях! 😉

В самата провиралка има нещо като трон, на който можете да поседнете и да почерпите енергия.

Вече сме тук сигурно от половин час и сега си давам сметка, че сме обгърнати от пълна тишина. Не се чува никакъв звук – нито градски шум, нито птичи песни, нито дори повей на вятъра. Абсолюта, всепоглъщаща тишина! Усещането е много странно… приятно странно.

Саркофага

Друго много странно нещо в целия пейзажа е каменният саркофаг. Какво търси тук и дали наистина е капак на саркофаг? Науката мълчи. Дали наблизо има тракийска гробница? За какво е бил предназначено това огромно каменно творение? Все въпроси, които се блъскат в главата ми без отговор.

Богородична стъпка се оказа много по-интригуващо място, отколкото си мислих. Смълчано и загледано в себе си, то не разкрива тайните си. Приласкава те с необяснима сила, която сякаш извира от земята или пък самият въздух е наситен с нея. Не знам. Тя е просто усещане. То се настанява удобно в мен и сякаш иска да ме задържи още малко. Иска да поспра за миг, да се отърся от мислите, които предъвквам, да усетя колко е хубаво да бъдеш. Не да си някой или нещо, а просто да БЪДЕШ. Тук „бъденето“ е естествен процес, за който сякаш забравяме в ежедневието. Все си мислим, че когато постигнем следващата цел, когато сме на определено място или с определени хора, само тогава ще бъдем… щастливи, успешни, приети. Истината е – за да бъдеш, имаш нужда от себе си. Никой и нищо не може „да бъде“ вместо теб!

Ако пътеписът ти е харесал, ще се радвам да го споделиш с приятели! 🙂

2 коментара

  1. Колко хубаво е описано и мястото и чувствата ,и тишината, в която да се потопим и да забравим мислите си!

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: