„Есен, есен, умиращ сезон…“ За мен пък това е един от най-живите и пъстри сезони, който пламти с всички багри на природата! Разбира се, есента е и чудесно време за пътешествия, особено в планината. Преди два месеца бях в Родопите и миналия уикенд се върнах отново. Този път исках да ги видя в есенната им премяна!
Вижте кои 5 места успях да посетя в рамките на два дни по време на пътешествието ми в Западни Родопи. Макар да са красиви през всеки сезон, само през есента те са толкова харизматични.
Язовир Въча и екопътека Чилингира
Избирам да стигна до Западни Родопи по пътя Девин-Кричим, не само защото е в отлично състояние, но и защото минава покрай яз. Въча. Симбиозата между планина и вода ме хипнотизира. За щастие, по пътя има достатъчно отбивки, от които да се хипнотизирам на спокойствие. 😀
Началото на екопътека „Чилингира“ е точно срещу едноименния комплекс. Изкачвам се по стръмна стълба и продължава да драпам по нагорнището. Октомври е, а пече, та се не трае… но не съм тук да се оплаквам. Такива гледки се разкриват към язовира, че бързо забравям несгодите. Пътеката се разклонява само на едно място – ако завиете надясно, след 2 км ще стигнете от скалите с пленителен изглед към яз. Въча. Там почти винаги имам хора, които се снимат, затова ги пропускам.
Ако вървите само нагоре по пътеката, след 5 км ще стигнете село Осиково. Е, аз не стигнах до него, но си подарих достатъчно панорамни гледки. Който и път да хванете, все ще имате възможност за готини снимки. Това, което ще видите обаче, трудно може да бъде уловено от обектива, затова просто грабнете момента!
Село Михалково
Само на 15 км от екопътеката, в посока Девин, се намира село Михалково. То е известно най-вече с минералните си извори и естествената си газирана вода, която извира от недрата на Родопа планина! Всъщност изворът се намира на 2 км след селото. Той е едно от четирите места в света, в които извира подобна газирана вода. Другите са: Виши във Франция, Боржоми в Грузия и Фахинген в Германия. Водата е с температура около 24 °C. На мен много ми хареса, макар газировката ѝ да беше по-слаба от тази на газираната вода от магазина.
Село Гела
Вече сигурно знаете, че съм влюбена в това родопско село, пръснато по високите слонове на планината. След първата ми среща с него цяла седмица сънувах как се разхождам по баирите му. Сега те приличат на черга, тъкана от някоя много чевръста жена. Пръстите ѝ майсторски са наредили цветове, чак до хоризонта. Листата греят в златно, тревата вече е прегоряла с цвят на охра, тук-таме някой шипков храст проблясва с огнено червените си плодове. Когато слънцето целуне земята, сякаш всичко оживява. Откривам нови цветове и нова надежда.
В Гела има много места, които да посетите, като църквата „Св. Троица“, заобиколена от високи дървета, посадени преди век от руски свещеник, който служил тук.
Точно срещу храма се намират останките от ранновизантийската базилика, която е била сред най-големите в района. Илиндеснки поляни пък отново ме приласкават и аз оставям къщите на селото зад мен, за да стигна до енергийния център на Родопите. Там е и параклисът „Св. Пророк Илия“ – най-старият в с. Гела.
Много ми хареса църквата „Света Богородица“, кацнала като бяла лястовица на хълма.
В двора ѝ ме посреща слънцето. Цяло лято е огрявало ябълките, които сега са натежали от плод. Слънчеви ябълки! Скоро не бях яла по-вкусни! Събрали цялата сила на природата в себе си. Листата танцуват, подгонени от вятъра и приличат на златни парички, изпаднали от кесията, пръснати по топлата земя.
Тук разбрах, че най-важното не е дали си щастлив или нещастен, а дали имаш мир в душата си, каквото и да се случва около теб!
Село Широка лъка
Идвала съм в Широка лъка много пъти, но никога не ми е оставало време да се разходя из тесните улички. Есенното ми пътешествие ми позволи да разгледам изяществото на родопските къщи. Строени сякаш една върху друга, те се издигат по планинските склонове. Къщите са двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери, а прозорците са малки. Зад някои от тях отдавна не наднича никой…
Едно от най-възхитителните неща в Широка лъка за мен е църквата „Успение Богородично“, построена за 38 денонощния. В градежа ѝ се включва цялото село! Някой би си помислил, че издигането на храм за толкова кратко време би се отразило на здравината му, но не би! Днес, 186 години по-късно, църквата си е непокътната. Срещу нея е сградата на някогашното училище, в която текат ремонтни дейности. Надявам се, при следващото ми посещение в Широка лъка, да мога да я разгледам!
Село Върбово
Така и така съм в Широка лъка, решавам да отскоча и до пустото село Върбово, което е само на 6 км, в посока Девин. Пътят до него е като лунен пейзаж, ако обичате приказни родопски села (и не сте с много нисък автомобил), трябва да го посетите. В началото на пътя е скалното образувание „Момата“.
Пътят е пуст – никой не отива и никой не се връща от Върбово. Хора в селото също няма. Къщите са мълчаливи свидетели на някогашния живот, кипял тук. Върбово е създадено от трима кехаи, дошли със семействата и със стадата си от Източни Родопите. Те се скриват в тази непристъпна част от планината от поробителя.
Върбово е кръстено на огромната върба, която се е издигала тук, когато дошли кехаите. Под сянката ѝ се събирали 10 000 овце! Днес върбата я няма. И хората ги няма. Стоят само пустите къщи и заключената църквата. Но природата… тя кипи от живот. Цъфти и прецъфтява. Есента във Върбово е тиха и очарователна.
Даде ми време за дишане, за мечти и за живот!
Куфарът е мой приятел, пътищата са моя съдба!
Пътеписаници 