Под вода ли е „потопената“ църква на яз. Жребчево?

Сигурно сте чували за потопената църква на яз. Жребчево? Тя носи името на Свети Иван Рилски и повече от 60 години, всяка пролет, се пълни с вода от язовира. Въпреки това скелетът ѝ устоява на стихиите на времето…

Тази история е колкото за църквата, толкова и за изселените села, чиито жители възкресяват стария храм.

Връщаме се назад във времето, през XV век, когато е създадено село Запалня. Църквата в него е издигната през 1895 г. с дарения от местни жители – едни дали част от земите си, други намерили на майстор да извае иконостаса. Всеки помагал по свое му. Камбаната огласяла селото в делник и празник, а църквата се превърнала в стожер на вярата и българския дух.

Историята на село Запалня и още две села е прекъсната най-неочаквано през 60-те години на миналия век. Тогава се взело решение за строителство на язовир, който да събира водите на р. Тунджа. Предвиждало се изследването на цели три села – Запалня, Долно Паничарево и Жребчево. Хората протестирали и не искали да напуснат домовете си. Планът за строителство обаче влязъл в ход и те били принудени да разтурят къщите си. Пренасяли камък по камък на чужда земя. Земя, която трябвало да се превърне в новия им дом.

Дошло време да решават какво да правят с църквата. Части от олтара са преместени в Копринка и Гурково, а камбаната – в Твърдица. Тя е трябвало да бие всеки път, щом човек от село Запалня предаде Богу дух.

След потопяването на селата под водите на яз. Жребчево останали къщите, кръчмите, читалищата и училищата, както и ароматните градини, в които до скоро се чувал детски смях!

• 

• 

Днес, освен църквата „Свети Иван Рилски“, още нещо напомня за някогашното село Залапня – паметна плоча. Тя е поставена на възвишението над язовира и гледа право в дълбоките му води. Надписът на нея гласи: „Село Запалня заселено през XV век, изселено 1962 година“.

През 2019 г. обаче църквата започва своето възкресение. На 18 август – същата година е отслужена литургия за първи път от 60 години! Денят не е избран случайно, защото тогава християнската църква отбелязва Успение на преподобния Йоан Рилски Чудотворец.

След това знаково събитие започва реставрация на храма, по инициатива на хората от изселените села. Укрепени са зидовете, сводовете над вратите и прозорците, отлят е подът. Вярата, надеждата и любовта отново се приютяват в храма, а местните носят икони, кръстове и свещи, за да отдадат своята почит.

Язовирът вече не залива църквата и тя е достъпна за посещение. Намира се непосредствено до град Твърдица. По пътя има указателни табели.

По време на нашето гостуване в храма ни посрещна цяло ято врабчета, които огласяха пространството между черите стени. Погледнах нагоре, над мен бе само небето, а през прозорците се синееха водите на язовира. Навярно яз. Жребчево щеше да е съвсем обикновено място, ако не беше тази необикновена история!

ГЛЕДАЙТЕ ВИДЕОТО ОТ ЯЗ. ЖРЕБЧЕВО!