Изкачване до връх Жълти бряг – билки и красиви гледки

Събота сутрин тръгваме към село Долно Изворово, само на 9 км от Казанлък. Къщите му са подредени като лястовички под стрехата на Стара планина. Жегата още не е пропълзяла като змия изпод камък и във въздуха се носи свежест. Спираме на чешмата в центъра на селото. Наливаме си вода, а аз гледам към планината. В този момент от върха излита парапланер.

Още не съм ви казала защо сме тук. Отиваме на връх Жълти бряг. Как? Още не знаем. След кратко проучване разбрах, че можем да стигнем от с. Горно Изворово и от с. Долно Изворово. Избрахме второто. Пътят догоре не го знаем. Щяхме да караме на усет, ако не беше една щастлива случайна среща. Благодаря на Огнян Димитров, който ни изпроводи. Той се оказа и читател на блога ми! 🙂

От централния площад, завиваме наляво, минаваме покрай джамията в селото и след това оставяме къщите зад нас. Продължаваме по черен път, докато не стигаме горичка с високи и тънки иглолистни дръвчета. Там, под сенките, се срещаме с колеги на Огнян – също парапланеристи, които тъкмо се приготвят за още един полет. Предлагат ни да ни качат с джипката до поляната, от която се спускат и ние, разбира се, веднага се съгласяваме! Денят ни се усмихва още от сутринта!

Изкачваме се по черен горски път. Смеем се и си говорим за летене. Неусетно стигаме до поляна, осеяна с най-различни билки. Слънцето е силно, но вятърът студен. В ниското виждам опънатите като черги ниви в Розовата долина, сините води на яз. Копринка, перките на Бузлуджа и огромната летяща чиния. Като едни любопитни зяпачи, изчакваме подготовката за полета. Искаме да видим парапланера в небето и осъществяването на една от най-големите човешки мечти – да лети!

Чай пауза

Време е за малко чай в планината. Едва ли има по-добро място за тази блажена напитка.

И понеже знам, че ще ме питате за красивото канче с шевица. Бързам да ви кажа, че е от Армаганъ. Изработено е с много любов и внимание към детайла. От доста време си търсих подобно емайлирано канче за планината. Исках да е леко, удобно и да ме усмихва, когато го погледна. Освен това канчето е достатъчно голямо, за една хубава доза чай! Между другото имам още един любим армаган, за който ще ви споделя малко по-нататък.

Полет с парапланер

Седнали сред билките, виждаме как крилото на парапланера се извисява във въздуха. Засилка… и краката се отлепят от земята. Може би това е едно от най-вълнуващите усещания. Вятърът го понася на крилете си… толкова красива гледка.

За връх Жълти бряг

Връщаме се в действителността и се оглеждаме за върха, който е днешната ни цел. Жълти бряг е много интересно име за връх! Местните го наричат Саръяр или Прахачка. Висок е 1485 м. Любопитно е, че след Освобождението на България, на южната страна на върха е създадена митница. Тя е служила като пропусквателен пункт между Княжество България и Източна Румелия.

Петър Дънов (Учителя Беинса Дуно) определя върха като второто най-силно енергийно място в България след Седемте рилски езера. Последователите на неговото учение и до днес се събират на върха. Там с камъни е изписано „Бог е любов“!

По пътя за връх Жълти бряг

Преминаваме през дъхави поляни, отрупани с билки, накичени с пеперуди и най-различни насекоми. Жужат и жуженето им се превръща в песен, която се търкаля по баирите. Пейзажът прелива от цветове, звуци и аромати. Всичко се слива в неповторима симбиоза. Виждам върха в далечината и дърветата, които се поклащат като море. Времето е ясно, което е добре за снимките. После обаче щяхме много да съжаляваме, защото слънчевото изгаряне ни беше в кърпа вързано. Разбира се, тогава още не го знаехме и просто се наслаждавахме на времето в планината.

След всяко изкачване се появяват нови, още по-опияняващи гледки. По пътя не срещаме никого и тази прелест сега е само за нас. Ухае на мащерка. Вятърът разнася аромата ѝ и ни подканва да продължим напред. Искаме да си наберем малко билки, но оставяме това за после.

Пътеката криволичи през просторни поляни, полегати хълмове и все по-рязко се изкачва нагоре. Прорязва планината като белег, който те е направил само по-силен. Слънцето сякаш се впива във всеки милиметър открита кожа. Горещо е. Стръмното изкачване прави цялото преживяване още по-трудно. Някъде по това време разбираме, че сме забравили второто шише с вода. Сега е моментът да вметна, че по маршрута няма вода, така че ще трябва да се справите с запасите, които си носите. Въпреки ситуацията – продължаваме. Имаме още малко до горе.

Финалните метри са най-трудни и най-сладки. Вече сме доста уморени. Гледките ни помагат да не губим ентусиазъм и подвигат настроението, което жегата се опитва да попари. Е, няма да успее. Вече стигнахме!

ВИДЕО ЗА ВРЪХ САРЪЯР (ЖЪЛТИ БРЯГ)

На върха

На върха има много полезен информационен кръг, който сочи посоките на селата, градовете и върховете в околността. Стигнете ли до тук, лесно ще се ориентирате накъде да продължите.

Ние решаваме, че ще си починем с чаша топла, но безценна вода. В планината всичко е по-вкусно! Сядаме върху затоплената земя. В подножието на върха, от страната на с. Горно Изворово, се чуват гласове. След малко при нас се качват и други ентусиасти, тръгнали на преход под юлското слънце. Тук хората се усещат някак по-близки. Може би защото имат една цел, или защото разбират, че не целта е важна, а пътят.

Виждам надписа „Бог е любов“, изписан с камъни на върха. Грижливо попълнихме местата, на които камъните се бяха разместили или съвсем липсваха.

Събираме сили, за да тръгнем обратно. Когато стигна до крайната точка, искам да разтегля времето и да остана колкото се може повече в нея. Тръгването е като началото на края. По пътя обаче ни очакват още изненади…

С дъх на билки

Билките са армаганите на планината! Те са онази частичка радост, която ме сгрява, когато съм далеч от природата. Пречистват, лекуват, успокояват. Да познаваш билките е като да откриваш цял нов свят. В подножието на вр. Жълти бряг има цяла природна аптека – жълт кантарион, еньовче, бял равнец, мащерка и още безчет билки.

Тракийка

Още един любим армаган е тази тениска с красива мома – Тракийка. Рисунката е дело на талантливата Веселина Цветкова от Армаганъ. За своите творби тя споделя: „Прототипите са автентични, почти 100-годишни, носии от старите ракли… Вдъхновяват ме по-малко популярни невестински, сватбени и лазарски носии – те носят своя магичен заряд с пъстрите си шевици, красиви накити и пафти.“

През последните години за мен става все по-важно, предметните, които имам, било то и дрехи, да имат смисъл. Създадени тук, в България, носещи частица от традициите ни, тениските ми доставят истинска радост. Освен това при печата им са използвани само еко мастила, които са безвредни. Материята им е органичен памук, който е много мек и лек. Все неща, на които много държа, особено когато съм на път. А пък и винаги е хубаво да подкрепим българските производители!

Събирачи на гледки

Спускаме се по склона. Вятърът донася аромат на ягоди. Поглеждам в краката си – земята е отрупана с диви ягоди. За съжаление плодове почти няма, но пък какво ухание само… След щателно претърсване, все пак намерихме няколко ягодки. Успях да снимам само тези двете, защото другите ги излапахме на бързо.

А ето и една от поляните, осеяни с билки и чудеса:

Пътят надолу, освен по-лек, се оказва и много по-богат на гледки, защото можем да се любуваме на Долината на тракийските царе.

Със слизането надолу слънцето почти изпива силите ни, но пък вече сме събрали достатъчно спомени, гледки и билки, които ще ни върнат пак тук! До нови срещи, Жълти бряг!