Бързо бягство до Хотнишки водопад

Утре е почивен ден. В превод от езика на пътешественика означава „Къде ще ходим утре?“. Прехвърляме няколко идеи на глас и се спираме на Хотнишкия водопад край Велико Търново. Природа, вода, екопътека и шанс за сянка – чудесно, тръгваме. Една малка раничка е достатъчна, за да побере всичко необходимо за двама ни – вода, лични вещи, резервен чифт чорапи. Фотоапарата си го нося с мен. А да, за чорапите – когато ходя на подобни водни приключения, почти винаги „цопвам“ в студените води, та за това са в раницата. Добре е човек да се познава. 😀

Къде се намира Хотнишният водопад?

Само на 20-ина км северно от Велико Търново. Минаваме през село Самоводене и влизаме в село Хотница. Пред селския магазин-кръчма има изкарани маси и пластмасови столове. Всички са пълни до краен предел. Като по традиция всички обръщат поглед към автомобила с различна от местната регистрация и го следят с очи, докато не изчезне след последния завой. „Ние сме си истинска атракция“, смея се наум.

В селото има доволно количество табели за Хотнишкия водопад. На повечето от тях пише само „Водопада“. Намира се на 2,5 км западно от с. Хотница. Има достатъчно места, където да паркирате автомобила си. Всъщност пътя стига почти до самия водопад. Нужно е само да пресечете едно дървено мостче над реката, за да се изправите пред тази местна забележителност.

Малко факти за Хотнишкия водопад

Оставам малко разочарована от факта, че до водопада се стига толкова лесно. Пълно е с хора, които чакат своя ред да се снимат пред него, други, които са опънали тежки маси и трети, които си изстудяват бирите в реката. Може би всичко това нямаше да ме дразни толкова, ако не бяха боклуците, търкалящи се по земята, въпреки наличието на предостатъчно кошчета. Това не им харесвам на леснодостъпните места.

Честно казано не проучих как точно се стига до водопада, знаех, че има екопътека (за която ще разкажа след малко) и толкова. Мислех, че тя ще ни отведе до него, но не би. Въведохме Хотнишки водопад в GPS-а и тръгнахме.

След това лирическо въведение дойде време да ви кажа и за самия водопад. Известен е и с името Кая Бунар – „извор в скалата“. Той е най-високият в района на Велико Търново, цели 30 метра. Захранва се от река Бохот и е пълноводен през цялата година. През пролетта и лятото е потънал в зеленина, но предполагам, че и през есента и зимата мястото ще е фотогенично и впечатляващо.

Екопътека Хотнишки водопад

Стигаме и до интересната част – екопътеката. Тя започва вляво от водопада със стръмни каменни стъпала. Именно заради нея бихме път дотук. Дължината ѝ е около километър и половина. Има доста стръмни участъци, така че удобните дрехи и обувки са не просто препоръчителни, а задължителни. От нея се разкриват различни гледки точки към водопада.

Тя преминава по дървени мостчета над реката, стръмни стъпала и тесни скални коридори. Всяка гледка обаче ще събуди фотографа у вас и ще искате да снимате всичко… или просто да му се насладите. След първото изкачване водопадът се разкрива в красив профил.

Реката се разлива в синьо-зелен цвят и много ми напомня на Крушунските водопади. Колкото повече напредваме, толкова по-екзотично усещане носи екопътеката.

Виждаме откъде се спускат водите на реката и води началото си водопадът. Устремява се към ръба на скалата и се излива надолу по скалата. Казват, че на човек никога не му омръзва да гледа течаща вода и горящ огън и напълно вярвам в това.

Продължаваме по дървеното мостче, обръщам поглед през рамо, незнайно защо, и виждаш тази ниша в скалата. Връщам се и тръгвам по малката усойна пътечка. Не води никъде и свършва в скалата, но отвън прилича на перфектното убежище. Оглеждайте се за скритите съкровища по пътеката, те винаги са малко в страни от главния маршрут, но са безценни.

Очакват ни още малко изкачвания, преди да стигнем до най-красивата (поне за мен) част от екопътеката. Дървените стълби са вълнуващо препятствие и чудесен повод малко да се раздвижим и разнообразим разходката. Обожавам да се катеря по тях.

Още едно дървено мостче и стигаме до красив син вир с малък водопад. Малко прилича на лагуна и носи усещане за екзотика и романтика. Разбира се, пълно е с двойки, които си правят снимки и трябва да изчакам малко, докато гледката към водния пад се открие:)

Вече не може да се стои на слънце, затова бързаме към следващата най-близка сянка. Наближаваме най-високата част на екопътеката. Тя е само изкачване през нагретите от слънцето скали. След това идва ред на спускането, което не е много интересно, особено когато си си забравил шапката. 😀

Отново излизаме на Хотнишкия водопад, този път от дясната му страна. Направихме си супер разходка, напълних фотоапарата с кадри и резервният чифт чорапи не ми потрябва!

В следващия пътепис ще ви разкажа и за Геокомплекс „Понорите“, край село Мусина, който посетихме в същия ден!